Guarding Tess

Закуската.

Тръгвам си.

Дойдох да се сбогуваме.

Всичко хубаво, да сте живи и здрави.

Късмет и довиждане.

Беше ми приятно.

Заповядайте.

Благодаря ви.

НИКЪЛЪС КЕЙДЖ

ШЪРЛИ МАКЛЕЙН

ДА ОХРАНЯВАШ ТЕС

Участват още: ОСТИН ПЕНДЪЛТЪН

ЕДУАРД АЛБЪРТ

ДЖЕЙМС РЕБХОРН

РИЧАРД ГРИФИТС и др.

Музика МАЙКЪЛ КОНВЕРТИНО

Оператор БРАЙЪН РЕЙНОЛДС

Сценаристи: ХЮ УИЛСЪН ПИТЪР ТОРОКВЕЙ

Режисьор ХЮ УИЛСЪН

Идвам при директора на Тайните служби.

Има ли къде да си оставя багажа? - Да, ето там.

Браво, справи се чудесно с трудната задача.

Благодаря, но не бе чак толкова трудна.

Съмърсвил, Охайо, не е центърът на вселената, но е приятно градче.

Охранявайки г-жа Карлайл, си повиших квалификацията.

Разчитам да получа ново назначение. Например отново в Белия дом.

Или в криминалния отдел в Ню Йорк или в Лос Анджелис.

Джун!

Би ли направила по кафе? - Веднага.

Как е тя в последно време?

Обществената личност, която хората боготворят,

в личния си живот на моменти е нетърпима,

ако не знаеш как да подходиш. - А ти знаеш.

Колкото всеки друг на мое място. Но не завиждам на заместника си.

Охранявах съпруга й в Белия дом, виждал съм я в целия й блясък.

Може да се каже, че тя е съвкупност от личности, като мнозина.

Една от тези "личности" снощи е позвънила на президента

с молба да останеш при нея още един мандат.

На президента ли?

Не, не мога да се върна там.

Няма да издържа още 3 години. И 3 минути са ми много.

Това е възможно най-ужасното назначение.

Значи възниква проблем.

Президентът настоява да се върнеш. Ще го приеме като лична услуга.

А ако откажа?

Ще му позвъня и ще обясня...

... че отказваш.

Защо не си помислиш? Аз ще видя дали е готово кафето.

Къде е вестникът? - Само да си видя хороскопа.

Казвал съм ти - тя винаги познава, ако някой го е чел преди нея.

Добро утро, Дъг. - Добро утро.

Какво правиш тук? - Дълга история.

Наред ли е всичко във Вашингтон? - Да.

Върна се за парадната премяна ли? - Говори нормално.

Забрави си парцалите ли? - Тук не се пуши.

Защо? Тя никога не слиза. - Няма значение. Има си правила.

Да ти призная, шокиран съм да те видя отново тук.

Мислех, че ще охраняваш Джаки Оу,

че с часове ще висиш под снега пред руската чайна,

докато тя вътре сладко си бъбри със светски люде.

Закуската е готова, Фредерик. - Днес аз ще й я занеса.

Добро утро.

Закуската!

Влез.

Дъглас, скъпи.

Да, госпожо? - Като че ли бутна нещо.

Бъди така любезен да го вдигнеш.

Да, госпожо.

Добро момче.

Все още ли имам влияние в онзи зъл, жалък град?

При цялото ми уважение, защо точно аз?

Защото те харесвам.

Огорчи ме нетърпението ти да заминеш далече от мен.

Не съм ви "огорчил" преднамерено.

Искам да се върна във Вашингтон.

Град на кариеристи и печалбари, какъвто, уверена съм, ти не си.

И все пак искам да се върна! - Съжалявам.

Г-жо Карлайл? - Да?

Държа да знаете, че се върнах доброволно.

Като ОСА можех да откажа, но не го направих.

ОСА ли? Какво означава това? - Много добре знаете.

Не, наистина не знам. - О, напротив.

Не ми казвай какво знам и какво - не, младежо!

Какво е... ОСА?

ОСА е съкращение за "отговорен специален агент".

О, разбирам. Специален агент, при това отговорен...

Виж ти! Човек рядко среща таен агент, пък и отговорен...

И защо е отговорен? Защото е дяволски специален.

И не си се върнал доброволно. Ако зависеше от теб, да си далече.

Имам няколко вълнуващи новини.

Имам неизлечим мозъчен тумор.

Поръчах за теб и за хората ти установка за ракети "Скъд".

Отиваме на опера в Кълъмбъс. Кое е истина?

Кога?

Искам да ме закараш в Кълъмбъс другия петък.

Да, госпожо. Чудесно е, че отново ще излизате.

Нима? - Да, госпожо.

Благодаря за "подкрепата".

Очевидно никак не обичаш операта.

Не, не я обичам. - Та нали си типичен мъжкар!

Сигурно предпочиташ повторението на "Мистър Ед" по телевизията.

Между операта и "Мистър Ед", кое би избрал?

Бих избрал "Мистър Ед".

Без да се замисля. - Колко си откровен!

Да, госпожо, опитвам се. - Браво, агент Дъги.

Остави ми цветето на подноса и си върви.

Както виждаш, ужасно съм заета.

Да, госпожо.

Всеки момент ще дойде. Да, веднага ще му кажа. Дочуване.

Тя иска да те види. - О, боже... Тъкмо оттам идвам!

Измолила от президента да остана още 3 години!

Защо? - Била ме харесвала.

Не ти се вярва? - То с нея знае ли човек!

Мен да е споменавала, че харесва? - Харесването няма нищо общо!

Явно не иска да й се мотае някой нов.

Тази жена ще ме съсипе! Ще ме държи тук до живот!

Господарката пак ме привика. - Дъг, ела да видиш!

Към 14,30 ч. местно време в град Аква Дулсе прозвуча изстрел.

Президентът незабавно бе изведен от района...

Ето ги специалните части - навсякъде са.

... допреди секунди бе аплодиран.

Въоръжените мъже агенти на Тайните служби ли са?

Дъг, било важно. - Зает съм, ще отида след 15 мин.

Ще дойде след 15 минути... Госпожо?

По-добре тръгвай. - Какво иска? Шоколад? Сок?

Да не сме й сервитьори! Там би трябвало да сме!

Отивам!

Идвам! - Няма да издържа още 3 години.

Не внасяй оръжие в тази стая. Изнеси го.

Как смееш да влизаш въоръжен!

Простете. - Няма нищо, Джоузеф.

Паник бутонът е само за... - Ще го натискам, когато преценя!

Обезпокоявате съседите. Простете.

Защо ни извикахте? - Искам да играя голф.

Моля? - Голф - спортна игра.

С мъжа ми играехме навремето. - Навън е 3 градуса...

Ще е готова ли колата след 30 мин.? - Да, госпожо.

Благодаря.

Сега си вървете. Хайде, вън.

Кимбърли!

Би ли се дръпнал?

Не там, а там, за да те виждам.

Не си ли охранявал Форд или Агню? - Не.

Всички те са играели голф. - Да.

Истинска благословия за страната. - Да.

Бил съм малък... - Моля?

Бил съм малък да охранявам Форд или Агню.

Отивай веднага при колата!

Пет години не излезе от стаята и изведнъж - голф.

И опера. - Да, и опера. Какво ли следва?

Синхронно плуване.

Шумни сте, пречите ни да играем. - Простете.

Може да бъдете полезни. Някой да държи флагчето.

Удряй!

Бъди така добър да ми донесеш първата топка, Дъг.

Аз съм агент от Тайните служби, не носач.

Щом си искате топката, вървете и си я вземете сама. Ралф!

Щом държите да остана, знайте, ще си върша работата по правилата.

Не ходим на покупки, не приготвяме закуски

и не си оставяме оръжието пред вратата.

Ако не ви устройва, от Вашингтон да ви пратят друг човек.

На твое място бих внимавала. Играеш си с огъня.

Да се сменим, трябва да отида до клуба.

Казах й. Повече няма да ни нарича "въоръжени голф играчи",

никакви закуски посред нощ и влизане без оръжие в стаята й.

"Отсега нататък ще си вършим работата по правилата."

Тя изслуша ли те? - Остана безмълвна.

А, прати ме да й търся топката.

Казах й: "Аз съм агент, не носач. Вървете сама си я намерете."

Полудя ли? - Ще ти кажа нещо...

Дъг, на телефона!

Г-н Чесник? Свързвам ви с президента.

Ти ли си, Дъг? - Да, сър.

Как си? - Добре. А вие?

Тес Карлайл ми се обади...

Сигурно ще прозвучи глупаво, но да си й късал цветята?

Дъг, там ли си? За наръч рози става дума.

Не бяха толкова много, сър.

А колко? - Само една.

Разбирам. Но си я откъснал, нали? - Не, сър, не съм.

А какво направи? - Само отстраних пъпката.

От нейното цвете ли? - Да, сър.

Да оставим цветята за малко.

Както знаеш, бях вицепрезидент на съпруга й.

Дължа много на сем. Карлайл. Тя подкрепи кандидатурата ми.

Да положим усилия и да се разберем. - Напълно съм съгласен.

Първо не можеше да живее без теб, после пък изпада в истерия...

Явно имате шантави отношения. - Не, нека ви обясня...

Имай предвид, че звънне ли ми пак, ще ми пазиш кучето. Ясно?

Имам най-отговорната работа на света,

а като пръв идиот ти звъня заради някакво си цвете.

Напълно ви разбирам. - Е, ще ми помогнеш ли?

Разчитайте на мен. - Благодаря, това исках да чуя.

Приятна вечер, синко. Лека нощ.

Ако сте затруднени, затворете и после наберете централа.

Донесох ви роклята и поничките.

От кого беше операта? - От Моцарт.

Гледал съм филм за него - пълен нещастник е.

На края на филма някакъв отиде при него с карнавална маска,

а Моцарт се вцепени, падна и умря.