Anita B.

"Всичко, което не се случва в реалността, го сънуваме вечер. Може да се случи на теб, на друг, утре ако не днес, за сто години или дори догодина."

Исак Башевис Сингер

Май 1945, точно след Втората световна война

Унгарско-чешката граница

Анита Б.

Добро утро. - Здравей.

Сигурно сте уморени от пътя. Подпишете тук.

Как си?

Анита?

Добре ли се грижеха за теб в Червения кръст?

Виждала ли си старата ви къща в Будапеща?

Защо не говориш?

Знаеш ли кой съм? Аз съм Ели, братът на Арон, сети ли се?

Арон, съпругът на Моника.

Може ли една целувка?

Гладна ли си?

Кога за последно си яла?

Залегни!

Добре ли си?

Виждаш ли? С мен си в безопастност.

Моника ги направи за нас.

Искаш ли и моята?

Ето.

Не ти ли е горещо?

Защо не си свалиш шапката?

Хайде, свали я.

Съжалявам.

Как успя да се спасиш? - Избягах преди да дойдат нацистите.

През цялото време ли се криеше?

В една ферма, с брат ми и леля ти Моника.

Мамо, виждам Прага пред мен.

Искаше да дойдеш тук за рождения си ден, с татко и мен.

Помниш ли?

На кой говориш?

Мама винаги говореше за Прага. Мечтаехме да я видим заедно.

Анита, събуди се. Трябва да слизаме.

Позволи ми да остана! Аз съм дърводелец, мога да работя!

Ние сме германци, не сме нацисти!

Там има деца, не ги наранявайте!

Те са судети. Чешки германци, които подкрепят Хитлер.

Изпращат ги обратно в Германия и, за щастие, взимаме къщите им.

След това, което са сторили, заслужават си го.

Виждаш ли?

Изтриват миналото.

Войната промени всичко.

Роден съм в Унгария, но сега съм чех. тук всички говорим на различни езици.

Вече не знаем кои сме.

Ами аз? Коя съм аз?

Сега, никоя. По-късно, ще видим.

Женен ли си?

Искам да живея.

Не можеш ли да живееш, когато си женен?

Мъжете имат нужда само да си свалят панталоните, но жените искат любов.

Никога ли не си бил влюбен?

Задаваш твърде много въпроси. По-добре се научи се да хапеш живота, така...

Съжалявам.

Пристигнахме.

Последният етаж, това е домът ни.

Не казвай на Моника какво говорех за жените. Само се шегувах.

И така, не споменавай Аушвиц в тази къща.

Моника, прибрахме се.

Лельо Моника.

Не ме наричай лельо, просто Моника.

И не плачи, Роби спи.

Свали си обучките и тези мръсни дрехи.

Как беше пътуването?

Придружителят ти държа ли се добре? - Да.

Добре.

Направих пилешка супа, но...

Първо се измий, ти също. Влаковете са пълни с въшки и бълхи.

Да.

Измий се, хайде.

Няма много вода, но сме късметлии, че имаме някаква.

Всичко е на купони.

По-добре крий това. Комунистите не обичат евреите.

Ето, избърши се.

Сложи си това.

Ела.

Това е леглото на Ели.

Може да спиш тук.

Веднага, след като имаме някакви пари ще изхвърля тези мебели.

Били са на судетите, които са живяли тук. Всичко е тяхно, проклети да са.

В Будапеща видях старата ни къща.

Помниш ли съседското момче? Помогна ти да избягаш.

Мама мислеше, че ще помогне на всички ни, но и него го депортираха.

Знаеше ли?

Взеха го един ден след твоето бягство, не знаеше ли?

Може ли да смениш темата?

Има ли някой вкъщи?

Нещо ухае добре.

Моника!

Как е малката племенничка? - Облича се.

Слушайте, не казвайте нищо за косата й.

Виж, чичо Джакоб също дойде.

Зулейка! - Зулейка?

Арон измисля прякори на всички.

Ели е Рапа, Роби е Робика, аз съм Виола... Виолета, когато пие.

Завърти се да те погледна.

Каква красива племенничка си имаме!

Така приличам на плашило.

Вече се оплакваш?

Не, роклята е красива, но аз съм твърде слаба.

Не се тревожи, ще те угоим, нали, братко?

Зулейка, това е чичо Джакоб, по-известен като Янкеле.

Всъщност не е чичо на никой, но той е чичото, за който всички мечтаем.

Той ще оправи документите ти.

Зулейка, знаеш ли как е "плашило" на идиш?

Шрек-фройдън.

Наздраве!

Роби! - Чакай, не го пипай, още не знае.

После си изчисти стаята, аз ще изчистя на Роби.

Мамо, от 6 месеца живея в Зиковец.

Сега наистина съм добре.

Косата ми порасна и Арон ме кара да ям до пръсване.

Страдам единствено затова, че няма с кой да споделя какво преживяхме.

Освен Роби, той е твърде малък, за да разбере.

През цялото това време, не съм излизала от къщата.

Първо трябва да изчакам документите ми, иначе, както казва Ели...

Аз съм никой.

Не, това не е истина.

Аз съм Анита.

Аз съм Анита, дори и без документи.

Това е къщата, в която Анита живееше с майка си и баща си.

И това са децата, с които играеше.

Кажи го с мен: "деца". - Деца.

А тук живя Анита, след като я отведоха.

През деня работеше за войниците.

После обратно в лагера да спи.

Всеки ден едно и също. Ден подир ден, подир ден...

После, една сутрин различни войници дойдоха и казаха на Анита, че е свободна.

Въпреки, че първоначално тя не искаше да си тръгва.

Знаеш ли защо?

Защото майка й и баща й бяха все още в лагера.

Мамо,

сънувах, че Хитлер е жив и е даден под съд за убиването на 6 милиона души.

Той се оплакваше и казваше, че не е истина.

Казваше, че е убил само 5,900,000.

Така, че съдията го освободи.

После сънувах, че съм магьосник и съживих теб и татко с магическа пръчка.

Прегърнах ме се и се смяхме.

После ядохме фалафели, които татко обожава.

Бяхме толкова щастливи.

Стана ли?

Най-накрая, американска музика.

Значи, какво мислиш? - За кое?

Вижте сами.

Пак руснаците.

Какво стана? Някакво смущение?

Да...винаги руснаците.

Виж. Имам магическо докосване.

Спри!

Спри или ще викам. - Влюбена си в мен, признай си.

Не!

Не искаш ли да ме видиш гол? - Отивай да спиш, късно е.

Не.

Жените обичат да ме виждат гол.

Но ти не си жена, какво знаеш.

Ти си малко момиченце.

Лека нощ.

Анита!

За какво е това? - Може да ми помогнеш да го украся.

Ще го сложим на площадката, така, че съседите да го видят.

По-добре е, ако не знаят, че сме евреи.

Какво лошо има да бъдеш евреин?

Никой не трябва да знае, че си тук, докато не си вземеш документите.

Ако Роби се събуди, дай му останалото мляко. - Да, не се тревожи Моника.

Благодаря.

Как се казваш? - Анита.

Аз съм Едит. Харесваш ли музика?

О, да. - Можеш ли да свириш?

Анита!

Боже! Роби!

Анита би искала купи подарък на Роби, но няма стотинка.

Знаеш коя е Анита, нали? А-ни-та.

Можеш ли да кажеш Анита? А-ни-та!

Няма ли да изчакаме Ели? - Разбира се, че не. Той винаги закъснява.

Стига си се заяждала с Ели, ставаш досадна.

Яж, Зулейка.

Вкусно! Ще станеш чудесна готвачка .

Видя ли колко добре рисува Зулейка? Нека да изрисува цялата къща.

Така ще заличим всички следи от судетите.

Ако има време.

Зулейка, каква искаш да станеш като пораснеш?

Казва, че иска да учи.

Най-много да отиде на шиваки курс.

Моника,

не бъди толкова груба с нея, не е толкова силна, колкото изглежда.

Нямаше да оцелее, ако не беше силна.

Оцеляването е едно, да живееш е друго. Не забравяй какво е преживяла.

Ами аз?

Не се ли брой какво съм преживяла?

Загубих всичко, дори къщата.

Не си видяла майка си и баща си, набутани в газова камера.

Напомням ти, че той ми беше брат!

Спиш ли?

Виж каква хубава бавачка си имаш?

Какво направи?

Нищо, само му целунах крачето.

Никога не плаче.

Ухапа ли го? - Не.