لومړۍ 200 کرښې.
БАЛЪТ НА ЧУДОВИЩЕТО
Добър вечер, красавецо.
Здравей, Люсил, как си?
Добре.
- Добър вечер, Ханк. - Здравей, Бети, как е майка ти?
Добре е.
Ето, заповядай.
Е...
Как си?
- Доста добре. А ти? - Доста добре.
Как е Сони?
Мисля, че е добре.
Здравей, как си?
- Добре. А ти? - Добре.
Ето, вземи.
Добре.
- Искаш ли нещо за пиене? - Да, благодаря.
"Уайлд Търки".
Боли, за това по-леко, скъпи.
Да, госпожо.
- Благодаря. - Няма защо.
Да.
Какво има? Толкова си тъжен.
Добре съм.
Искаш ли нещо за ядене?
Всичко хубаво, Сони.
Добро утро, татко.
Това е студено. Ще донеса друго.
Какво правят тук тези негри, по дяволите?
Казах ти нещо. Чу ли ме?
Да.
Проклети маймуни... май са се нанесли тук.
Седят до мен... гледат ми телевизора.
Едно време си знаеха мястото.
Преди нямаше такова смесване.
Майка ти също мразеше негрите.
Кажи им да се махнат от собствеността ми.
- Свали я. - Дойдохме да видим Сони.
Не ме интересува кой сте дошли да видите.
Махайте се веднага.
Кажи на приятелчетата ти да се махат веднага.
Защо още сте тук?
Ти да внимаваш, разбра ли?
- Имаш ли всичко необходимо? - Да.
- Внимавай като се разхождаш. - Добре.
Виждаш ли тези две момчета?
Те са ми синове.
Бяха в моя имот.
Няма защо да се плашиш от деца. Няма да те наранят.
Няма нужда и да ги гониш с пушка.
Разбра ли?
Тогава да стоят далече от имота ми.
Те са приятели на сина ти. Той ги е поканил.
Не са нахлули там, няма да наранят никой.
Следващият път, когато ти се прииграе на каубой, аз съм ето там.
Стой далече от имота ми.
- Мисля, че ме разбра. - Мисля, че ти също.
Ясно?
Хайде, момчета.
По дяволите.
- Добре ли си, Дапа. - Да, добре съм.
- Сигурен ли си? - Да, беше разхлабено.
Добре.
Видя ли какво си направил, Сони?
Да, съжалявам. Грешката е моя.
- Така беше. - Няма да се повтори.
Да продължим, докато стане както трябва.
Не е твоя работа.
Изненадан съм, че ми говориш така.
- Не е присъщо за жена. - Аз съм неконтролируема.
Внимавай, Джорджия-Ан,
иначе Томи ще ме съди за сексуален тормоз.
Не ми пука.
Как си, Бутър?
Просто ми дай $2. 50, Сони.
Аз ще дам, Бутър.
- Задръж рестото. - Благодаря, г-н Гротовски.
Както казах, без повече грешки. Разбра ли?
Не искам никой да прави грешки, особено ти.
Когато дойде време да се направи...
не може да бъркаш.
Същото се отнася за мен и за останалите.
Не си по-различен от нас, не може да бъркаш.
Да.
- Момчето на Ханк е добро. - Той е гениален.
Да, но е момче.
- Да, така е. - Но утре ще стане мъж.
В Англия празнуват на предния ден.
Наричат го Балът на чудовищата.
Той не иска адвокат или свещеник...
Ще бъдем само аз и ти.
Не трябва да мислиш за това, какво е направил.
Това е само работа. Трябва да си свършиш добре работата.
Щатски затвор
Много рисувам. А ти?
Да.
Добре, нямаме много време.
Ще ти дам всичките си рисунки
и всичките си дрехи.
Когато пораснеш,
ще ти станат и може да ги обличаш.
Няма ли да те видя повече?
Не.
Защо?
- Защото съм лош човек. - Кой го казва?
Аз.
Искам да знаеш нещо.
Какво?
Не си като мен.
- Като теб съм. - Не, не си.
Ти си всичко добро, което имам в себе си.
Ти си събрал най-доброто.
Този човек, който виждаш да стои тук, не си ти.
Здравей, скъпа. Днес си много красива.
Винаги си красива.
Тайрел, кажи на татко какво спечели в училище.
Да, вярно.
Ще сложат рисунките ми на корицата на училищното списание.
- Знаеш ли какво нарисувах? - Не. Какво?
Хайде, кажи му. Не задавай гатанки.
Нарисувах теб...
как стоиш сам...
в затвора.
Темата беше самотата.
Браво, Тай. Много добре.
Не е зле.
Какво й има на колата?
Радиаторът тече.
Закарай я да я погледнат. Ще сменят маркучите.
Ако прегрее, ще ти създаде проблеми.
А къщата?
Ще я загубя.
Вече не мога да я изплащам.
Не мога.
Съжалявам, скъпа.
Тай, остави ни да поговорим с майка ти за малко.
Добре.
Хайде, скъпа.
Не, тук съм единствено, за да кажеш сбогом на сина си.
Добре.
Идвам тук от 11 проклети години, Лоурънс.
И се изморих.
Изморих се да идвам тук.
- Време е. - Толкова скоро?
Трябва да вървя, скъпа.
Време е да вървя, Тай.
Ще ти се обадя. Ще стоиш до телефона, нали?
Хайде. Трябва да вървя.
Хайде, Тайрел.
Съжалявам за всеки път, когато съм те наранил.
Хайде.
Госпожо, да вървим.
Хайде.
Госпожо, да вървим.
Знам пътя.
Хайде.
Няма някакви специални желания, така че...
ще го направим тази вечер.
Всички ли са добре?
- Ти, Джорджия? - Добре съм.
Дапа, качулката готова ли е?
Да, готова е.
Добре.
Някой иска ли да каже нещо?
Томи?
Обича да рисува. Успокоява го.
Да рисува?
- Да. - Добре.
Фил, виж дали има всичко необходимо за рисуване?
Да, сър.
Добре, Томи, може ли да чуем молитвата?
Добре.
Отворете килия 13.
Дойдох за нещата ти.
... нека Господ спаси душата му,
ще го заведе в небесното царство
и ще му покаже мощта си.
Внимавай с това.
Не се тревожи.
Затворете 13-та.
Това е всичко, което имам.
... някои в каляски, други на коне.
Да славим името господне.
Те са паднали, но ние имаме причина да останем.
Само Господ е нашият господар.
Ще ти сложа това.
Всичко ще е наред, нали?
Да, сър.
А последното ми телефонно обаждане?
Шефът каза, че не е добра идея.
Обърни се.
Може ли да се обадиш на сина ми и да му кажеш, че съм опитал.
Не мисля.
Добре.
Отворете 13-та.
Да вървим.
Затворете 13-та.
Сега се връщам. Стой тук.
Къде са ми молива и хартията?
Имам право на молив и хартия.
No comments yet. Be the first to leave one.