Downton Abbey

АБАТСТВО ДАУНТЪН

Няма да познаете какво е станало. Г-жа Бют се разболяла

и ще отсъства няколко седмици. - Това какво означава?

Искат да ида в Лондон да я заместя и ти да дойдеш с мен.

Мислех, че само ще помогнем за бала на лейди Роуз.

Плановете се промениха, така че идваш с мен,

а Айви ще остане да готви за г-н Брансън и лейди Едит.

Защо лейди Едит изглежда изморена? Замина за Женева за 8 месеца,

а се върна дори по-уморена. - Всички сме уморени.

Но не толкова, колкото скоро ще бъдем.

Може да ида с тях. Трябва да намина в офиса на Майкъл.

Ела с мен. - Не, имам работа.

Не си и помисляй, че ще се измъкнеш от бала.

Защо Грантъм Хауз не бе продаден, когато имаше трудности?

Накрая щеше да бъде, но това едва ли щеше да ни спаси.

Слава богу, че беше Матю.

Скъпият Матю... Наистина ми липсва.

Чакаш ли го с нетърпение? - Защо ще го чакам?

Каква е разликата дали ще белиш картофи в Лондон или в Йоркшър?

Ще ми направиш ли услуга, като идеш в Лондон?

Кажи на г-ца Бакстър, че ще очаквам историите, които има да ми казва.

Странно съобщение. Какви истории? - Просто й кажи, тя ще разбере.

Аз ще ходя във вторник. Робърт ме покани на вечеря след представянето.

Късметлийка. - Ти кога ще ходиш?

Утре. Трябва да си купя дрехи, щом пак съм в нормална форма.

Аз... знам, че никога не говорим за бебето.

Но осъзнавам, че то сигурно е постоянно в ума ти.

Може ли да казваме "тя", а не "то"?

Ще ми се да не бе отсъствала така дълго.

Решиха, че ще е добре за бебето да го кърми родната му майка.

Уверена съм, че всичко се нареди добре.

Все пак френският ти трябва да е превъзходен!

Правилно, бабо, да се върнем към наистина важните неща.

Трябва ли да ходим? - Трябва, разбира се.

Ако лейди Уимборн дава концерт и вечеря, ние трябва да сме благодарни.

Кога пристига американският състав? И как ще се оправим с тях?

Не се срамувай от баба си, Мери.

Мило е, че идват за бала ми. - Още не си я срещнала.

Къде ще спят всички? Този дом не е проектиран за забави.

Ти може да спиш с Едит. - Шегуваш се.

Някой трябва да спи на последния етаж с прислугата.

Бих го предпочела пред Едит. - Хайде, ще закъснеем.

Карсън, цялото това вълнение създава още работа за прислугата,

затова планирай за тях някаква разходка след бала.

Много добре, Ваша Светлост.

Маделин Олсъп ме пита дали после не искам да ида в "Ембаси".

Тази вечер? - Нали не възразяваш?

Щом минем вторник... - За там не е нужно да си представен.

Така обичам Амброуз и оркестъра му! - Братовчедка ти е лекомислена.

Не съм. Но мога ли да ида?

Лорд Мъртън, мадам. - Боже!

Да не забравих някоя уговорка?

Не, ще вечерям със Скруупс, но подраних.

Просто минавах през селото. - Слава богу.

Помислих, че трябва да тичам да се кича със семейните бижута.

След 30 г. с лейди Мъртън съм устойчив към дразнене.

Съжалявам за скромната ми супа.

Да ви предложа нещо? - Не, благодаря ви.

Чудех се дали ще ходите на бала? - Поканена съм, но едва ли.

Жалко. Мислех, че ако ходите, и аз можех да реша да ида.

Бал на дебютантка сред висшето общество не е естествената ми среда.

Аз съм много по-скучна и сериозна.

Може да сте по-сериозна, но за останалото бих поспорил.

Достатъчно. Оставям ви да се насладите на супата си.

Къде? - Ето ги там.

О, не... Баща ми е там и ме видя.

Доста безумно е да открия баща ти в нощен клуб.

Не и ако го виждаш всяка седмица. - Може ли само да махнем за поздрав?

Не виждаш ли с кого е? - Принцът на Уелс!

Ваше Височество, мога ли да ви представя дъщеря си Маделин?

Г-жо Дъдли Уорд, дъщеря ми Маделин. - А това е...?

Лейди Роуз МакКлеър.

Баща ви трябва да е Шримпи Флинтшър. - Да, Ваше Височество.

Добрият стар Шримпи. Ще се присъедините ли към нас?

Ще е чест за нас, сър.

Как я кара старият Шримпи? - Доста добре, мисля.

Подслони ме в Бомбай миналата година, като обикалях Индия.

Писа ми за това. Било е голяма чест за него.

За това не знам. Той бе много гостоприемен.

Но се боя, че ми бе ужасно горещо. Как, по дяволите, издържа той?

Не мисля, че има голям избор, сър.

Действително... Няма избор, бедният дявол.

Така се радвам, че имам малко подкрепление.

Той бе доста кисел. А вижте сега как го променихте.

Взе ли всичко, Дейзи? - Мисля, че да.

Късмет тогава! Ще се видим в Лондон.

Довиждане.

Някакви нареждания за Айви, сър? - Нещо просто за обяд.

Но ще вечерям в кръчмата. Не искам да създавам проблеми.

Здравейте! Какво ви води тук?

Надявам се да обядвам с Мери и да я заведа на Лятната изложба.

Невероятна е, нали? Каква приятна изненада за Мери.

Не е съвсем изненада. Уговорихме се миналата седмица.

Какво е това? - Неща за Роуз.

Не посмяха да ги свалят долу по стълбите за прислугата.

Някои хора са такива късметлии. - Да се върнеш навреме за баба си!

Г-н Брансън иска ли нещо друго? - Каза, че не.

И ще вечеря в селото! Прекрасно, нали?

В един момент е шофьор и щеше да стои по-ниско от мен.

Но вместо това трябва да му слугувам,

изправен там, докато той реши какво би му се понравило.

Не ми е правил впечатление на такъв. Изглежда дружелюбен.

Но пак трябва да му казваме "сър".

Боже, г-жа Левинсън пристигна. - Кой е мъжът с кожената яка?

Трябва да е братът на Нейна Светлост. Помогни ми да сваля нещата долу.

Г-н Старт ще ни помогне. - Бабо, вече си тук!

Мама каза, че ще дойдеш по-късно. - Явно така е мислела, другите също.

Карсън ми каза, че няма кой да ме посрещне.

Аз съм тук. Как бе пътуването?

Как да бъде, щом камериерката ми напусна, тъкмо като тръгвахме?

Защо? - Кой ли знае мотивите на тези хора?

Карсън, можем ли да помогнем? - Нека г-жа Хюз да влезе, милейди,

и после тя ще измисли нещо. - Не знаех, че ръководите и този дом.

Г-жа Бют е болна и аз ще отговарям, докато оздравее.

Радвам се, че поне един човек под този покрив е наясно какво става.

Вие сте чичо Харолд, нали? Безумно е, че не сме се срещали.

Не чувствах нужда да напусна Америка и честно казано - и сега не чувствам.

Баба реши, че може да ви е забавно да видите бала.

Подозирам, че сте чули достатъчно, за да схванете,

че да гледам дебютантки в бална зала не е моят тип забава.

Но винаги е добре да се пробва нещо ново, нали?

Може би да, а може би не.

Аз съм Джими, един от лакеите. Искате ли помощ?

Приятно ми е. Итън Слейд. Камериер на г-н Левинсън.

Ами ти? Тук ли работиш? - Не, в един дом в Йоркшър.

Камериерка ли си? - Не, работя в кухнята.

Защото ни трябва камериерка, за предпочитане - дебелокожа.

Дейзи е помощник-готвачът ни, а аз съм г-жа Хюз, икономката.

Познавате ли Лондон? - Никога не съм прекосявал Атлантика.

Надявам се да се забавлявате.

Вълнуваш ли се? - Никога не се вълнувам.

Този бойлер звучи така, сякаш ще избухне.

Стъпките на спасението ли чувам? - Или на хаоса.

Срещнах г-жа Левинсън на стълбите. Тя е без камериерка.

Какво стана с предишната? - Дойде й до гуша да я хокат.

Г-це Бакстър, бихте ли настанили г-жа Левинсън?

Но тя и Нейна Светлост трябва да са снизходителни.

Г-жа Левинсън не се слави със снизходителност.

Така се радвам да те видя.

Имаме вечеря и домашен прием. Ще има доста работа.

Какво е домашен прием? - Хората слушат музика, разговарят...

Ще сервираме лека вечеря в 11, но не знаем за колко хора,

така че трябва да сме гъвкави.

Здравейте, г-н Моулзли. Надявам се, че сте добре.

Половината време няма работа, после ме затрупва, но не възразявам.

Томас прати съобщение. Щял да чака историите, които има да му казвате.

Какви истории? - Не знам, само това каза.

По каква нова схема работиш, за да сломиш висшето общество?

Не съм чак такъв Робеспиер. - Предполагам, трябва да се примиря,

че в следвоенния свят ние богаташите сме злодеите на всяка история.

Наистина ли смяташ, че мисля така? - Надявам се, правиш изключения.

Естествено, за спасителите на прасета.

Какво прави тук Тони Гилингам? - Явно говори с Роуз.

Не си споменавал, че ще идваш тук. - Радвам се, че имам някакви тайни.

Познаваш ли г-жа Дъдли Уорд? Братовчедка ми, лейди Мери Кроули.

Как се запознахте с Роуз? - Чрез бащата на Маделин Олсъп.

Поканих и двете да дойдат довечера. - Каза ли на мама?

Ще й кажа като се върна. - Познавате ли Чарлс Блейк?

Познавам г-н Блейк. - Ще ходиш ли на соарето, Гилингам?

Да. - Държал си го в тайна.

Боже, явно сме единствените непоканени. Къде ли сме сгрешили?

И двамата сте добре дошли. - Лейди Грантъм няма ли да възрази?

Куче, пазещо кокала си ли съзирам? - Съвсем не.

Кучето се опитва да защити нещо, от което няма полза.

Докато аз очаквам вечерта с голямо нетърпение.

Бъдете послушни, деца. - Знаете ли как протича приемът?

Първо вечеряме, а повечето хора идват след 9:30.

Тогава ще постъпя като повечето хора.

Дали се радвам да ви видя! Поизмъчихме се без г-жа Бют.

А дали пристигането на г-жа Левинсън ще опрости нещата?

Всъщност, ще се радвам да чуя мнението ви.

Нейна Светлост помоли да организирам екскурзия за прислугата след бала.

Това е много мило.

Ще почнат от новия Музей на науката в южен Кенсингтън

и не мога да реша между това

и Кристалния дворец на новото му място в Сиденхам Хил.

Разбирам. И това е като благодарност към тях?

Да, мисля, че е много великодушно. - И аз така мисля.

Наистина много великодушно.

Може би трябва да се допитате до персонала,

да видите кое ще им допадне.

Майко! Толкова съжалявам, мислех, че ще дойдете след 5 ч.

Просто тръгнахме рано. Не мислех, че трябва да насрочвам среща.

Бях на последна проба и...

Здравей, Харолд. - Здравей.

Как си? - Далеч от дома, ето как.

С Харолд ще пообиколим Европа.

Мадрид, Рим, Париж... Ще се забавляваме.

Надявам се, но малко се съмнявам.

Да не искаш да се отдалечиш малко от скандала с нефта?

Да не повдигаме пак темата. - Трябваше да проработи.

Не ме бива за приеми, но съм добър в бизнеса.

Харолд, изминахме 5000 км, така че можем да сменим темата.

Да ти помогна ли с това?

Носех твърде много.

Избягваше ме.

Не, просто бях твърде зает. Както и да е, сега съм тук.

Трябва да проверявам домашни. - Отивам в кръчмата да хапна.

Защо не дойдеш с мен?

Предполагам, Едит замина? - Да.