The Thin Red Line

ТЪНКА ЧЕРВЕНА ЛИНИЯ

Защо войната е в основата на цялата природа?

Защо природата се бори сама със себе си?

Земята се бори с морето.

Нима в природата живее някаква отмъстителна сила?

И то не една, а две?

Помня как умираше майка ми.

Беше сбръчкана и сива.

Попитах я дали се страхува.

Тя само поклати глава.

Страхувах се да докосна смъртта, която виждах в нея.

Нямаше нищо красиво в това, че тя отиваше при Господ.

Чувал съм да говорят за безсмъртие, но никога не съм го виждал.

Чудя се какво ще усетя, когато умирам.

Какво ще е да разбера,

че това е последният дъх, който някога поемам.

Бих искал да посрещна смъртта, както я посрещна тя.

Със същото спокойствие.

Защото това спокойствие идва от мисълта за безсмъртието.

Децата никога не се бият.

Само понякога.

Когато си играят. Тогава винаги се бият.

Страх ли го е от мен? - Малко.

А теб?

Да. - Защо?

Защото изглеждаш...

Изглеждаш военен.

Изглеждам военен, а?

Това няма значение.

Няма значение.

Бебето е изморено.

Когато плува, то спи.

Давай! Давай!

Патрулен катер, Уит. Американски е.

Какво ли прави чак тук?

Изобщо не си се променил, Уит.

Нищо не си научил.

Оставят ли на теб, веднага ще се забъркаш в някоя каша.

Колко пъти вече дезертираш?

Вече 6 години си в армията.

Време е вече да поумнееш. Да спреш да бъдеш тъп новобранец.

Не може всички да сме умни.

Не, не можем. Наистина жалко. Погледни се.

Не можеш да служиш като хората в моята рота.

Няма да станеш истински войник. Не и в този живот.

Това е трета рота. Аз съм главният сержант и я командвам.

Капитан Старос е командирът, но аз командвам. Това е.

Ти си един от подопечните ми.

Постъпката ти е за военен съд.

Но аз ти издействах помилване. Късметлия си.

Пращам те в дисциплинарна част.

Ще носиш носилката. Ще се грижиш за ранените.

Ще се справя с всичко, което измислиш.

Аз съм два пъти по-голям мъж от теб.

На този свят...

... човек сам по себе си...

... е нищо.

А няма друг свят, освен този.

Не си прав, сержант.

Аз съм виждал и друг свят.

Понякога мисля, че е плод на въображението ми.

Значи си видял нещо, което аз никога няма да видя.

Живеем в свят, който се самоунищожава.

Можем само да си затваряме очите за всичко около нас.

Да се грижим за себе си.

Аз може би съм най-добрият приятел, който някога си имал.

А ти дори не го знаеш.

Мрази те в червата.

Не мисля, че ме мрази. Аз не го мразя.

Обичам трета рота.

Това са моите хора.

Наричат този остров Скалата.

Никой не го иска. Японците направиха летище там.

Това е подстъпът им към Австралия. Контролират и морските пътища.

Японците напредват към Тихия океан. Трябва да ги спрем тук.

Морските пехотинци свършиха своята работа. Сега е наш ред.

Скъсах си задника от работа.

Подмазвах се на генералите.

Унижавах се...

... заради тях, заради семейството си,

заради дома си.

Възхищавам ви се, полковник. - Благодаря, сър.

Повечето хора на вашата възраст вече биха напуснали армията.

Трябват ни старши офицери с вашата зрелост и опит.

Имаме добри сержанти, добри подполковници.

Но когато някой стане полковник, мисли само как да стане генерал.

Става политик, става съгласен.

Не може да отстоява позициите си. - Вие го казахте, сър.

Адмиралът със сигурност ще ме наблюдава. Някой винаги ни гледа.

Следи те като ястреб. Готов веднага да се намеси.

Имате ли син, полковник? - Да, сър.

Не искаме децата ни да продължават да воюват и след 30 години.

Естествено, сър.

Изметете японците безмилостно от тези хълмове. Вземете летището.

Слушам, сър. - Чудите ли се...

Защо са направили летище тук?

Явно има някаква причина, която не можем да разберем.

Не съм си задавал този въпрос, сър. - Вие сте скромен човек.

Този остров не е нужен никому, освен на вас.

Много ли го искате?

Колкото е необходимо, сър.

Всичките им жертви за мен

отидоха на вятъра.

Можех да се посветя на любовта си към тях.

Вече е късно.

Любовта умря...

... бавно като дърво.

Усещате ли го? - Да, сър.

Благодаря ви, сър.

Колкото по-близо си до Цезар, толкова по-голям е страхът.

Ужасно ме е страх, сержант.

Когато бях малък, вторият ми баща ме пребиваше.

Тогава бягах и се криех.

Доста нощи съм прекарал в кокошарника.

Никога не съм мислил, че може да има нещо по-лошо от това.

Но тук имам усещането, че всяка секунда ми е последна.

Скоро атакуваме брега. Ще има изтребители.

Сигурно ще загинем на плажа.

Това е една плаваща гробница.

Как се казваш? - Искам някога да имам кола.

Как се казваш? - Едуард Б.Трейн.

Единствените две вечни неща са смъртта и Господ.

Само това ме интересува.

Аз ще преживея тази война. Вие също.

Дали ще има изтребители? - Не знам.

Онези на кораба казаха, че предишния път не е имало.

Но по-предния път са ги избили почти до крак.

Какво мога да ти кажа?

Не ми казвай нищо, Тилс. Аз ще ти кажа нещо.

В тези лодки сме си живи мишени.

Знам това. - Помисли тогава.

Хубаво си помисли.

Няма ли да гледаш как пристигаме? - Не ме интересува.

Събраха се доста хора. - И никой да нямаше, не ми пука.

Смятам да свия един пистолет. - Приятно прекарване.

Да, забавлявай се.

И вие ще искате пистолети, като видите мечовете на самураите.

Отворете проклетата врата!

Отворете вратата!

Не знаех, че ме чака това, когато постъпих в армията преди войната.

Откъде можех да знам, че ще има шибана война?

Знам само, че трета рота винаги е прецакана.

И знам кой е виновен за това - нашият капитан.

Той ни навря тук - далеч от частта, където не познаваме никого.

Четох в досието ти, че преди войната си бил офицер.

Защо сега си редник?

Заради жена ми.

Бях в инженерния корпус.

Преди това не се бяхме разделяли дори за една вечер.

Издържах 4 месеца и след това напуснах.

Подадох си оставката.

Върнаха ме и казаха, че никога повече няма да стана офицер.

Казаха, че ще ме мобилизират и ще ме пратят в пехотата.

Кучи синове! - Не ги обвинявам.

Къде е тя сега?

У дома.

Защо трябва да се страхувам от смъртта?

Аз ти принадлежа.

По-бързо! Давайте!

Движи се!

Ако си отида пръв, ще те чакам там.

От другата страна на реката на забравата.

Бъди с мен сега.

Усещаш ли напрежението? - Да, сър.

Харесваш ми, капитане.

Искам да знаеш, че ще бъда до теб.

Напредни бързо, докато стигнеш фронтовата линия. Ще дойда там.

Това е твоя операция, капитане.

Пази се! Минавам!

Отдельонните командири при мен!

Натам, синко.

Готови за форсиране!

Отче наш, който си на небесата...

Прости ни дълговете, както ние простихме на своите длъжници.

Защото твое е царството небесно и силата, и славата.

Вашата част извади късмет.

Не може да не са видели кораба. Просто сте ги изпреварили.

Дишай дълбоко! Дишай!

Вие трета рота ли сте?

На около миля навътре няма нищо. Няма ги от около...

... една седмица. Измели са се оттам набързо.

Гърмяха ни малко с гаубици, но никой не пострада.

Тук има невероятни работи. Риби, които живеят по дърветата.

Не знаехме, че японците ги няма. Какво ли още не знаем?

Кой си ти, че да живееш в толкова много форми?

Твоята смърт застига всички.

Ти си бащата на всичко, което някога ще се роди.

Твои са славата,

милостта,

покоят

и истината.

Ти даваш на духа спокойствие,

разбиране,

смелост.

Задоволяваш глада на сърцето.

Може би всички хора са част от една огромна душа.

Лица на един и същи човек.

Една огромна личност.

Всеки сам търси спасението си.

Като въглен, отделен от огъня.