The Stray

Превод: sugarv4

ИЗГУБЕН

По действителен случай

Феърплей, Колорадо, 1991

Дали? Дали?

А Ози казва: Дебели крака. Дебели крака.

Момчета. Мисля, че е по-добре да нощуваме тук.

Ще намерим езерото утре.

Добре, момчета, хайде. Хайде.

Хайде, Плутон!

Кой иска горещ шоколад? - Аз.

Звучи добре. - Хубаво.

Глендора, Калифорния Една година по-рано

Добре.

Добре.

Добре. Естествено, Джефри. Ще ти го дам утре сутринта.

В 6 ч.? Разбира се. Ще подготвя копия за Майкъл, Рикардо и Дейвид.

Нещо друго? Благодаря за възможността.

Татко! Татко! - Рейчъл.

Съжалявам, тате. - Миличка, трябва да си лягаш.

Утре си на детска градина. Върви. - Да, мамо.

Лека нощ, тате. - Лека нощ, Рейчъл.

Съжалявам, аз... - Добре дошъл вкъщи.

Да, благодаря. - Да опитаме още веднъж.

Така е по-добре.

Здравей, тате.

Здравей, сине. Защо си още буден?

Мама ми каза, че мога да те изчакам.

Тази година ще играя в Малката лига и...

Чудех се дали можеш да ме научиш

да хвърлям топката като бейзболист.

Знаеш ли какво, сине?

Дали майка ти не може да ти помогне с това?

Защото имам много работа. Нали знаеш, сценариите, офиса.

Добре.

Какво?

Повърхността на Марс

Крисчън, сложих ти още един плод. - Не искам да ходя на училище.

Нещо като Островът на Гилиган на Марс. Абсурдно е.

Има капитан и всичко друго. - Върви да не изпуснеш автобуса.

Не, без Джинджър. - Искам да остана вкъщи с теб.

Знам, миличък, но трябва да тръгваш. Трябва да отидеш на училище.

Не, всъщност, това е дъщеря ми.

Не, имам три деца.

Джефри, нещо ми се губиш. Там ли си? Аз...

Ало, Джефри? Чуваш ли ме? Джефри?

Ти го излъга.

Хей, сине?

Крисчън. Не оставяй автобуса...

Не допускай знаеш какво да те тормози. - Няма, тате.

Те всички са знаеш какво . - Знам, тате.

Гадно е да пораснеш.

На мен ли го казваш?

Довиждане. - Чао, тате!

Скъпа, мислех си нещо.

Какво можем да направим за Крисчън. И за всички нас.

Мисля, че трябва да си вземем куче. - Да! Кученце!

Ти сериозно ли? - Да.

Ще играе с Крисчън и ще ни пази. - За да работиш спокойно нощем?

Не става дума за мен. А за всички нас. - Кажи да , мамо.

Да на кученцето. - Ето какво... Ако някое изгубено куче

се появи тук, ще си помисля, но няма да отида специално да си взема куче.

За мен се ожени специално. - Точно затова.

Искам куче, тате. - Тогава се моли за някое изгубено,

Рейчъл. Моли се за някое изгубено. - Господи, изпрати ни...

Рейчъл! - Да, мамо?

Бог има по-важни неща за правене от това, да ти дава куче.

Какви?

Добре, хайде всички да действаме заедно.

Просто...

Ей! Тя ме блъсна вчера.

Круела де Вил, вчера ме блъсна!

Добре. Всичко е наред. Не. Нищо ти няма, човече.

Просто се обърни. Добре. Всичко е наред.

Всичко е наред. Заслужи си го, защото не внимаваш.

Ей, върни ми топката! - Ако ми платиш за това.

Пет долара. - Дай ми я!

Не е честно! - Не е честно .

Ти пък откъде се появи?

Онова куче ни нападна. - Ще те махна оттук.

Кученце, хайде.

Хайде, кученце.

Седни. Стой от тази страна на улицата.

Не, не. Кученце, ела тук. Ела тук.

Стой. Седни.

Добре. Всичко е наред.

Всичко е наред. Това ще свърши работа.

Директор Джоунс

Брадли твърди, че кучето ти го е нападнало.

Истина ли е?

Аз нямам куче. - Тогава чие е кучето?

Знаеш ли къде е в момента?

Попитах те: Знаеш ли къде е кучето? - Ето там.

На Плутон? - Всички кучета идват от Плутон.

Снощи Мич ни е осигурил печеливш сценарий.

Защо не ни разкажеш?

Разбира се.

Е...

Става дума за Островът на Гилиган на Марс.

Ще има успех.

Островът на Гилиган

на Марс.

Харесва ми. - Фантастично е.

Харесва ми.

Нали?

Ще бъде страхотно.

Чудесно.

Но как е възможно?

Хей. Страхопъзльо!

Къде е кучето ти да се бие вместо теб? - Оставете ме на мира.

Къде ти е сега кучето, а?

Ама че загубеняк!

Дръж.

Добро момче. Браво!

Дръж.

Хайде. Хайде, кученце.

Добро момче. Дръж.

Ела тук, кученце. Ела тук.

Не разбирам как очакват да работиш и денем, и нощем.

Не, не го очакват. Просто го предполагат.

Имам усещането, че се превръщаш в непознат в собствения си...

Какво, за Бога...

Скъпа? Какво става?

Мишел?

Да, получих цялата последна част.

Накрая се събират и всичко е наред.

Притеснява ме първата част.

Точно така.

Не, не.

Какво мотивира прахосмукачката да се превърне в ракета?

И какво го интересува Хауърд Хюз? Здравей.

Я почакай малко.

Кой си ти?

Скъпа? Какво е това?

Това е Плутон. Нашето ново изгубено куче.

Аз съм виновен.

Идеята беше моя.

Свърши ли, сладурче? - Да.

Може ли да оставиш бекона? - Да. Тази сутрин си доста гладен.

Добре, побързай. Време е за училище. - Права си.

Чао, Крисчън. - Приятен ден!

Плутон!

Хайде, Плутон. Хайде.

Намираш го за забавно, а?

Една година по-късно

Виж. Това е брат ти. Това там е брат ти.

Аут!

Кинзи, това е брат ти!

Знам, скъпа, знам. Ще се прибера съвсем скоро.

Само да довърша нещо...

Мич, стига. Това е нелепо. Работиш по цял ден.

Мич, почти полунощ е. Истинска лудост!

Прекалено късно е. Не могат да те претоварват така.

Хайде, Плутон.

Здравей, сине. - Пропусна мача ми.

Знам. Съжалявам.

Вечно съжаляваш, защото все те няма.

Хайде, Плутон!

Мич? Скъпи?

Скъпи, събуди се. Трябва да поговорим.

Какво?

Така не може да продължава.

Кое не може да продължава?

Калифорния. Семейството ни.

Работиш в студиото ден и нощ.

Виж, знам, че в момента ни е трудно, но...

Нали за това се борихме?

Продажбата на къщата ни, отиването в ЮКУ.

Всичко ни доведе до тук. - Да, знам.

Дойдохме, видяхме, победихме.

Да, сега е време да си вървим.

А всичките пари, които похарчихме? Кредитните карти?

Студентските заеми? Ами мечтите ни?

Твоите мечти или нашите?

Защото аз мечтая да имам щастливо семейство,

а на нас не ни се получава. Ти искаше да станеш писател,

това също не ти се получава.

Добре.

Виж. Мишел...

Всеки ден минавам покрай три контейнера на паркинга,

пълни с отхвърлени сценарии. Разбираш ли?

Много по-страшно е да си писател, отколкото да работиш в кинокомпания.

Мъжът, за когото се омъжих, не се страхуваше от нищо.

Мъжът, за когото се омъжи, се страхува от всичко.

Знаеш ли колко е трудно да издържаш семейство

с работа в киноиндустрията? Изобщо не бих се справил като писател.

Но като студиен редактор ми плащат всяка седмица независимо от всичко.

Кога ми е пукало за парите?

Продадохме къщата си, за да се преместим тук.

Но не, за да се занимаваш със сценариите на другите хора.

А за да правиш свои собствени сценарии.

Вярвам в теб. Наистина.

Само че...

Не вярвам на този, в когото си се превърнал,

и...

Определено не вярвам на това, в което сме се превърнали ние.

Няма да си тръгнем от Лос Анджелис.

Ще те хвана!

Ще те хвана! Мръдни се.

Мамо. - Здравей.