Dear Inspector (Tendre Poulet)

НЕЖНИЯТ ПОЛИЦАЙ

Благодаря. Сложихте ли свещичките? - Да, г-жо Танкрел.

Осем? - Девет.

Сини? - Розови. За дъщеря ви, нали?

Да! Колко съм глупава! - Приятно прекарване!

Мръсници!

Минахте на червено. - Не видях светофар.

Внимателно! - Боли ли?

Разбира се. Паднах на коляното си.

Свива се, не е счупено. Ще ви заведа в аптеката.

Няма ли да направим протокол? - Бързам.

Книжата ми се разпиляха. - Облегнете се на колата.

Боже, как боли!

Соната в сол мажор и алегро от Джорджо де ла Страда.

Музикант ли сте? - Забравихте една партитура.

А книгите? - Хайде, хайде!

Така ли ще изоставим мотоциклета? - Не очаквайте да го нарамя!

Мамо, аз съм. Сядайте на масата. Ще закъснея.

Не, малък инцидент с един тип.

Мина на червено. Не, и двамата сме невредими.

Нека първо видим рентгеновите снимки. - Не се налага.

Ще ви закарам набързо.

Добре сте, нали? - Така казват.

Адрес? - Ул. "Планина Свети Жьонвиев" 23.

Професия? - Преподавател.

По тромпет? - Не.

Така бих искала да се запозная с преподавател по тромпет.

Съжалявам. - Хайде, облегнете се на мен.

Имате лечебни билки от Вогезите! От месеци търся!

Нямахме доставка. - Много сте досадни.

Преди четири години ми скроихте същия номер със звездния анасон.

Полезен е. Не знам за какво. - Билките са полезни.

Да ви закарам ли, или ще се справите сам?

Към Латинския квартал ли сте? - Не.

Направете усилие, оставете ме там. Изчакайте малко.

Ще се възползвам да взема малко от вогезките билки.

Момент!

Получи се отблясък в косите ви. Беше прекрасно.

Отблясък от огледалото на автобуса.

Попадна върху косите ви. Красота!

Ще ви предупредя, когато мине следващият автобус.

Странно. - Кое?

Напомняте ми за куп неща. Да сте били в Ноармутие преди три години?

Не. Вие също ми напомняте за някого.

Тежа ли ви?

Не само коляното, но и глезенът.

А как е ръката ви? - Относително добре.

Внимавайте, хлъзгаво е. - Да, познавам Сорбоната.

Щом сте учили философия през 1954 г. в лицей "Луи льо Гран",

значи знаете Шофар. - Познавате ли го?

И още как!

Прищипваше лекциите си с щипки за пране.

"Предпочитам да садя зеле. Поне ще гледам как расте!"

А чорапите на Шофар!

Сигурно сме се засичали често. - А може и да сме се докосвали.

Наистина ли не сте били в Ноармутие преди три години?

Момент.

Какъв бяхте през 52-ра? - Бях в подготвителен курс.

Имах предвид физически. - Същият на ръст, но по-слаб.

И със здрави колене.

Превеждахте ли Куртелин на гръцки? - Да.

Льомерсие! - Танкрел!

Танкрел!

Лиз Танкрел!

Не сте се променили. - Много мило.

Вярно е. Откога не сме се виждали?

От...

Все пак... - Да.

Хайде!

Този път няма да пропусна да взема адреса ви.

Всичко наред ли е? - Да.

Наистина ли искате адреса ми? - Да.

Страхотно попадение, Антоан. - Много изискано!

Забавни са. - Да, доста.

Виждам, че сте зает. Ще вървя... - Не! Ами ако се влоша?

Имате ли нещо за писане? - Не, никога. Корделие!

Дайте ми химикалката си.

Най-покорно, професоре. - Не преигравайте.

Не си нося очилата. - Вземете моите.

Телефонният ми номер, нали? - Да, и аз ще ви дам моя.

Благодаря.

Запишете го тук, ще го препиша. - Корделие, без гримаси.

Благодаря. - Довиждане, до скоро.

Довиждане!

Етеокъл свиква бойците на крепостната стена.

Риданията на женския хор се извисяват в небесата.

Това подтиква Етеокъл да отправи следните прочувствени слова...

За удоволствие или за пари работите?

Приблизителен превод: "Боже, спаси ни от жените.

В мирни времена те са непристъпни. В лоши дни стават бич за града."

Фалократ. - Есхил, госпожице.

Ти ли си, мамо? - Да.

Мислехме, че няма да дойдеш.

Днес е рожденият ми ден. - Съвсем бях забравила!

Здравей, Сюзан. - Помниш ли Руди?

Смътно. Здравей, мамо. Тортата е в кухнята.

Не помниш Руди, когато дойде във Виши?

Тогава с леля ти бяхме направили големи шапки с букети цветя.

Къде отиваш, Симон? - Баба отиде за тортата.

Баща ти обадили се? - Не.

Не ме учудва.

Руди беше напуснал Вера и дойде във Виши с една голяма кола.

Не помня марката... - "Изота-Фраскини".

Точно така! Носеше блейзер от туид.

Пол, забрави рождения ден на дъщеря си. Не? Много мило.

Непрекъснато мислиш за нас? Благодаря. Давам ти дъщеря ти.

Татко... - Ало, татко?

Пол подготвя изложба. - Радвам се.

Подготвя я от четири години насам. - Беше много мил и приятен човек.

Познавала ли си изобщо неприятни хора?

Не. Не бих казала.

Дори анонимният ми създател заема място в сърцето ти.

Може ли мъж с ръст 1,80 м да не заема място?

Лиз? - Какво иска пак?

За теб е. Един господин казва, че си е забравил очилата.

Очилата! Ало, вие ли сте?

Безпокоя ли ви? Обаждам се за очилата.

Чувствам се неловко. Да, в джоба ми са.

Не, не ме вдигате от масата. Не ме безпокоите. Ни най-малко.

Да отскочите до вкъщи?

Но трябва да смените три автобуса. Какво за автобуса?

Да, ясно. Къде да ви ги оставя?

В 20 ч. в двора на "Сен Жермен". - Но това е до Лувъра.

Не живеете ли на ул. "Планина св. Жьонвиев"?

Не, там нощувам.

Пред "Сен Жермен" пея. - По дворовете ли пеете?

Ако не възразявате, после можем да отидем на вечеря.

С приятели...

В компания!

С удоволствие. До скоро. Дочуване.

Довечера ще ходя на концерт. - С кого?

С приятели. Върви да дръпнеш завесите!

Едно, две, три, четири,

Пет, шест, седем,

Осем, девет... Нокаут!

Жалко, че трябваше да прекъснем. - Да.

Хареса ли ви? Чухте ли как атакувахме "Мизерере"?

"Агнецът Божи" не се получи. - Да се подслоним някъде?

Подслон? - Да, извинете.

Колко съм глупав! - Май коляното ви е по-добре?

Да... Слънце, топлина.

Ще си поръчаме ли кървавица за предястие?

Кубето ми е вир-вода! Извинете!

Професор Пелтие и г-н Лаверг... Г-жа Танкрел. Сигурно я познаваш.

Лиз ни е съученичка от лицея. - Може би.

Но аз съм с 20 години по-възрастен. - Нямахте късмет с времето.

Жалко, концертът ми хареса.

Това е Академичният хор, нали? - Забавляваме се.

Скромни дилетанти. - Не бих казал!

Във Флан пяхме пред 2000 работници. - За Мирей Матийо дойдоха 20 000.

Помниш ли Флан?

Имате ли телефон? - Да, там.

Герен? Къде? Идвам!

Извинете, трябва да тръгвам. - Имахме уговорка за вечеря.

Не пипайте нищо! - Герен, шефът идва.

Едрият мъж с чадъра е директорът на Съдебна полиция.

Направете път на комисаря. Никакви снимки!

Здравей, Герен!

Шефе, търсих ви навсякъде.

Дори звънях на г-н Танкрел. - Защо?

Не знам. Директорът е тук. - Да не е ходил на бокс?

Не, дошъл е за...

Кой е? - Не знаете ли? Един депутат.

Здравейте, шефе!

Досадна история, Танкрел. Дано да не е политическа.

Осем дни преди награждаването... - Награждаване?

В петък министърът ще ми връчи ордена на Почетния легион.

След церемонията жена ми ще даде малък прием за приятелите.

И се надявате, че до тогава...

Убийството на Жорес подпали Първата световна война.

Дано не се стига до там! - Комисар, не съм женомразец,

Нямам нищо против обувките на токчета, но обеци...

Моля да ме извините! Защо не ми казахте?

Веднъж се изказах за полата ви... - Беше дебелашка шега.

Венсан Гранвил, депутат от мнозинството, бивш министър.

Какво е това? - Не знам. Котка, тигър.

Не. Леопард.

След два часа ще бъда в офиса. До тогава искам да е проговорил.

Може да се е наранил при падането. - Изключено!

Според вас? - Кроше.

Неотдавнашно? - Зависи от коагулацията.

Да или не? - На пръв поглед – да.

Свидетели? - Едните не са видели.

Другите мислят, че са видели. - А останалите не помнят.

Всичко видях. Бил съм на бойното поле и знам...

Ритуално убийство с хладно оръжие преди Деня на св. Йоан.

Видях мъж с качулка. После чух изстрели.

Моля за тишина! Тишина!

Млъкнете!

Депутат Гранвил е бил ударен с юмрук.

Някой от вас присъствал ли е на сбиване или свада?

Госпожо! Ако беше нападнат, щях да видя. Седях до него.

Можете ли да ми кажете дали имаше рана на лявата буза?

На тръгване – не, но на връщане – да! - На връщане от къде?

По време на третия рунд излезе за малко.

После ми каза, че някакъв пияница го е блъснал с вратата.

Къде?

В тоалетната.

Тоалетните са много далече. - Не допускахме...

Някой да ви е упрекнал? Не! Тогава?