Once a Thief

Кажете с мен: "О, да!" - О, да!

СТАНЕШ ЛИ ВЕДНЪЖ КРАДЕЦ

Не останаха много истински хора. Някои са мъртви, други са в лудница.

Някои посегнаха към наркотиците, други приключиха със самоубийство.

А на тези, които останаха, не им пука за нищо.

Имам страхотна сделка. Амфетамини, морфин, кристали.

Каквото искате.

Е, разпускайте. Нямате нужда от нищо. Ще се видим по-късно.

Не ме гледай така. Знам какво си мислиш.

Доли и Пати нямат нищо общо с нас.

Не искам да чувам повече за тези лесбийки.

И ако не искаш да ме ядосаш, веднага спри с тези глупости. Разбра ли?

Хайде, Еди, да вървим.

Какво каза? - Двама. Не е видял добре единия,

но може да опише убиеца. Около 30-годишен, 1,80 м висок,

тъмнокос, яке с кожена подплата.

Избягали са с ретро кола, която звучала като форд.

Карл? - Да?

Направете незабавно

балистичната експертиза. - Добре, инспекторе.

Продължавай. - Споменали са и името на убиеца,

но китаецът не е сигурен. Каза, че другият го е нарекъл

нещо като "Фреди". - Най-накрая допусна грешка.

Знаеш ли кой е бил?

Педак. Бела Едуард. - Има емиграционно досие.

Откъде е? - От Триест.

Това не е ли родният ти град?

Инспектор Видо.

Не, още недей да го арестуваш. Просто го наблюдавай.

Ще го арестувам в подходящия момент. - Точно така.

Ако нямаш нещо конкретно, не закачай Педак.

Чакам балистичната експертиза. Това е нещо конкретно.

Дано да е неопровержимо. Не искаме оплаквания за полицейска бруталност.

Яке с кожена подплата, ретро форд и човек на име Еди.

В доклада пише "Фреди". - Китаецът го е чул грешно.

Бил е Еди. - Надявам се да си прав.

Лежал е 18 месеца в "Сан Куентин" за въоръжен грабеж.

Излязъл е преди около шест години. - Сега ще се върне.

Кристин?

Готова ли си? - Добре, за какво става дума?

Татко! Може ли да седна на задната седалка?

Обещавам, че няма да скачам. - Разбира се! Хайде!

Няма ли да ми кажеш къде отиваме? - Не!

Хайде, кажи ми! Ти си невъзможен!

Голяма мистерия! Трябва да облечеш костюм.

Еди! Идваха едни хора и питаха за теб.

Кои бяха? - Не знам.

Видо?

Патрулен автомобил 28. Следвам колата на Педак.

Хайде, хлапе. - Качи ме на конче, татко!

Ще ми кажеш ли какво става? - Това си е моя работа.

ПРОДАВА СЕ

Виждаш ли? Моята работа!

Всички долу.

Какво мислиш?

Как я купи? - 500 долара в аванс.

Щом събера още 1000, ще е моя. - Откъде взе тези 500?

Ами... спестявах от заплатата. По 50 долара на месец.

Мислел си, че няма да одобря? - Да, до известна степен.

Наистина ли е наша, татко? - Да.

Зелена е. - Разкажи му историята на баща си.

Разкажи ми я. - Веднъж

бухалчето и котето излезли в морето с красива малка зелена лодка.

Взели малко мед и много пари

които завили в петдоларова банкнота.

И баща ти ли говори толкова смешно?

Твоят не говори по-малко смешно. - Баща ми не говори смешно.

Защото си свикнала. - Отивам да си играя.

Добре.

Скандинавка. - Макаронаджия.

Скъпи? Откъде ще вземеш другите хиляда?

Не се притеснявай. Измислил съм всичко.

До един месец ще започна работа при О'Хеър за година.

Ще поискам заем върху заплатата си. Много е просто.

И ще си имаш лодка, а аз ще бъда съпруга на рибар.

О, Кати!

Ела.

Когато бях малък, в Триест, обичах да излизам с лодките.

Искам да отида далеч, да гледам как земята изчезва, да бъда свободен.

И когато се върна обратно на сушата, ще бъда пречистен.

И ще напуснем това бунище, за да отидем другаде.

Опитваш се да ме дресираш ли? - Теб ли?

За това ще ми трябва много дълъг камшик.

Никога не се променяй, скъпи.

Дивак!

Куклата ми затваря очи, когато я слагам да легне.

Така е, защото куклата си играе с теб.

Ти искаш ли да играеш с мен? - Разбира се.

Тогава си затвори очите. - Не, ти трябва да ми ги затвориш.

Куршумът вдясно е от трупа на Лиза Уинг.

"Смит и Уесън", 38-и калибър.

И двата куршума са от едно и също оръжие.

Този вляво, регистриран през септември 1956 г.,

е изваден от тялото на Майкъл Видо. Това е всичко.

От теб?

Сега разбираш защо преследвам Еди Педак.

Инспекторе? - Да?

Благодаря.

Бил е на рибарския кей и е платил 500 долара за рибарска лодка.

Сега се прибира. - Ще извадя заповед.

Не, не още. Няма къде да отиде.

Първо ще го оставя да се наспи добре. - Майк, обясни ми едно нещо.

Ако Педак те е прострелял с този куршум, защо не е зад решетките?

Бях глупав да се намеся в кашата без никаква помощ.

Хвърлиха бомба със сълзотворен газ от трезора.

Брат му и другите от бандата ограбваха мястото.

Еди стоеше на вратата.

И ме простреля. В корема. - Не ми отговори на въпроса.

След като ме рани, все още имах сили да се изправя

и да му сваля противогаза. Видях само очите му.

Съдът сметна това доказателство за недостатъчно.

Някога прострелвали ли са те с 38-и в корема?

Не, но сигурен ли си, че е бил Педак?

Помня очите му.

Полицията ли е? - Ченгетата не карат скъпи коли.

Хей, Еди! Той иска да говори с теб.

Мяу!

Крис, запознай се с брат ми Уолтър.

Какво иска брат ти? - Не знам.

Саргатанас, можеш ли да се държиш за малко като човек?

Никога не съм харесвал брат ти.

Все още аз съм шефът. Не го забравяй.

Нарушаваш думата си като го каниш тук.

Не се намесвай. - Искам да си тръгнат.

Не се намесвай! Каквото и да става.

Обичам да играя с малки момиченца. - Някой път ще си поиграеш ли с мен?

Кати, време е за сън. Крис.

Няма ли да целунеш чичо Уолтър за лека нощ, Кати?

Хайде, скъпа. - Ще ми разкажеш ли приказката

за малката зелена лодка? Чичо Уолтър, татко, мама и аз,

ще вземем малко мед и много пари,

и ще отплаваме с малката зелена лодка.

Браво, Кати! - Лека нощ, момиченце.

Браво! Лека нощ. Еди.

Това трябва ли ти, за да дойдеш в дома ми?

Когато бяхме заедно, пиеше по-добри питиета, Еди.

Само най-доброто.

Най-доброто. - Защо си дошъл?

Къде работиш сега? - Където се чувствам добре.

Да, виждам. - Стига, Уолтър.

Убеден съм, че ти си важна клечка. - Без шеги.

По-добре ли е да карам камион? - От къде знаеш?

Виждам как живееш.

Еди, братята трябва да си помагат.

Квит сме, Уолтър. Платих на теб и на държавата.

Почти две години - Аз не създавам проблеми.

Защо мислиш, че дойдох? За да ти преча ли?

Не ми харесва да виждам, че живееш така.

Еди, на този свят има много пари. И много начини да ги получиш.

С кражба? - Да, с кражба!

Но всички в този отвратителен свят са крадци!

Пресата, свещениците - всички!

Еди, единственото нещо, което ни приближава до кралете

и лъвовете из цялата земя, е, че крадем.

Пенсионирах се, Уолтър. Чист съм.

И искам да си остане така.

На колко години е малката? - Млъкни.

Само питам. - Казах ти да млъкнеш!

Добре, Уолтър, приключихме. Извън играта съм.

Имам предложение. - Направи го.

50 000 долара за теб. - Шегуваш се!

Не, давам ти думата си. Делът ти е 50 000 долара!

За какво? Искаш да взривя света ли? - Не, не, Еди.

Работа само за една нощ.

За тези пари може да си купиш десет добри стрелци.

Искам да е Еди. - Добре.

Направи предложението си и отговорът ми е "не".

А сега си тръгвай.

Грубо е да изгониш собствения си брат по този начин.

Аз ли те доведох насила в тази страна, когато мама почина?

Братята никога не спират да са длъжници!

Махай се от къщата ми!

Изчезвайте!

Не мислех, че ще доживея този ден. - Доживя го.

Имам нужда от теб, Еди. - Аз нямам нужда от теб.

Чу ли? - Всичко.

Тръгвай.

Еди, ако носиш твърдо сварено яйце за обяд,

ще го разменя за сандвич със сирене и целина. Имам кариес.

Стой!

Свали го долу.

Чист е. - Добре, Педак, влизай в колата.

Вие ли сте шефът? - Да.

Джак, обади се на жена ми. Кажи й само една дума - Видо.

Добре, отдръпнете се, момчета.

Да тръгваме.

И в какво ще ме обвиниш този път, Микеле?

Не ми говори на италиански, Педак, а на английски.

Добре. Какво искаш да постигнеш?

Искаш да загубя още една работа ли?

Не, този път е различно.

Този път ще те натикам в газовата камера.

Първа килия.

Хей, Люк! - Еди, какво става, човече?

Последният път, когато те видях, играеше баскетбол в "Сан Куентин".

Изчистих се. Колко време беше навън?

Четири месеца. Едва успях да се напуша спокойно.

Имаш ли цигара? - Да.

Взеха ми марихуаната, когато влязох тук.

Никотинът е вреден за здравето. Благодаря, приятелю, благодаря.