Copenhagen

- Имаш ли цигара? - Не.

Мисли си, че е по-добра отколкото е.

Особено с този британски акцент. Като цигари.

И ако той се осъзнае,

и я зареже

щяхме да се накефим на пътуването. Например тази вечер.

Можеше да помогнем на твоята... Как и беше името?

Мари? Мария?

Можеше да си прекараме добре четиримата.

Какво пише?

- Не можеш ли да четеш? - На датски е.

В Берлин сме, тук говорим немски.

Вие не говорехте ли по пет езика и т.н.?

Гаджето ми знае малко датски. Може да го питаме.

Трябва да държим гаджето ти настрана.

Чакай, скъпа...

- Защо си такъв задник? - Огледай се.

- Трябва да сме в общежитие с австрийските момичета. - Аз съм по средата.

Джен?

Тя казва, че тримата не се сработваме.

- Наистина ли? Аз ли съм проблема? - Не, не, виж, аз...

Оценявам, че се съгласи Джен да дойде,

но не искаш ли да пътуваш сам?

Сам? За какво ми е да съм сам?

Ако исках да съм сам, щях да го направя преди 10 години.

Да седя в общежитие, не в хотел. И да срещна много хора.

И под хора, имам предвид, много яки момичета. Но не беше такъв плана.

Планът беше да го сме заедно.

Постави се на мое място. Ти какво би направил?

- Няма. - Как така няма?

Няма да се поставям на твое място. Защото няма да взема момиче на момчешко пътуване.

Как така я слушаш? Вие вече сте скъсали.

Скъсахме миналата Коледа за 3 дни.

Помниш ли Джейсън и Пени и тяхното лашкане?

И все пак се ожениха. Какво стана после?

Сравняваш Джен и мен с Пени и Аналните мъниста?

Не с мънистата. А с това какво представляват.

- Мога ли да ви помогна? - Нужна ми е карта.

Алея Форхабнингсхолмс номер 49....

Копенхаген, Дания...

"дай го на баща ми"

Виж колко голямо легло. Готов съм и чакам.

Подскачам.

Това е секси. Наистина секси.

Знам, че е секси.

Наблизо има бар. Ще ида за бира. Искате ли да дойдете?

Махай се!

- Много се бавите. - Джеръми няма да дойде.

Утре ще търсиш роднините си, нали?

- Нали, за това сме тук? - Искам да се извиня.

Наистина мислех, че не е проблем да дойда с вас, но...

Но, какво?

- Очевидно не беше добра идея. - Да, това беше момчешко пътуване.

Голям си късметлия, че Джеръми ти е приятел.

Мислиш, че е смешно, ли? Обичаме се, имаме се един друг.

Притеснена съм, че ще се почувстваш самотен.

- Млъквай! - Моля?

Какво подяволите искаш от мен?

- Това беше грешка. - Седни, моля.

- Има нещо, което да си признаем. - Какво е?

Нощта, когато се запозна с Джеръми, искаше първо да се чукаш с мен.

И после в Прага?

Знам, че беше пияна, но все още...

Ти си най-жалкия човек, който съм срещала.

Дори сега...

Сега няма да си против, една бърза заигравка в тоалетната.

Издавай звуци.

- Какви? - Пъшкай силно. Да, точно така.

Силно, да точно така.

Хайде, направи го!

- Хей, какво? - Връщаме се в Лондон да се оженим.

Джеръми ми предложи снощи. Прочети бележката, всичко е написано.

- Къде е? - Съжалявам, че не се получи.

Искам да говоря с него.

Просто ни пусни.

Искаш ли закуска?

- Трябва да отида на работа. - Кажи, че си болна.

ДО МОЯ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ, УИЛЯМ. СЪЖАЛЯВАМ...

Смотана граматика.

"дай го на баща ми"

- Изпусна това. - Задръж го.

Ще ми помогнеш ли с писмото? Нали говориш датски?

- Да. - Какво пише?

- Извинявай. - Не, прочети какъв е адреса?

- Нямате ли копие? - Идиотка!

- Какво? На английски. - Казах,че вината е твоя.

Истината е, че работиш смотано.

- Това дори не ми е работата. - Не опитвай да правиш кариера.

- Няма да ти кажа адреса. - Наистина ли го прочете?

Алея Форхабнингсхолмс, номер 49.

Почакай, може ли да го напишеш? Къде е на картата?

Ето тук.

Пак заповявай.

Знаете ли къде съм в момента?

Добре, накъде е север? Насам е, нали?

Строгет...

Помогнете на бездомните.

- Готино общежитие, нали? - Да.

Знаеш ли къде е този адрес? Цял ден го търся.

Не съм от тук, извинявай.

И аз не съм.

- Откъде си? - Канада, а ти?

- Ню Йорк. - Аз също.

Току що каза, че си от Канада.

Не се ли предполага това да казваме на хората?

Мисля, че отново може да сме американци.

- От коя част на Ню Йорк си? - Джърси.

- Джърси... - Какво правиш тук?

Имам роднини тук. Търся ги. Ами ти?

С приятелка съм на нещо като турне.

Какво да правя? Къде да ходя?

- Има един клуб Кълчър Бокс, страхотен е. - Клуб.

Да, нощно заведение. Ето я приятелката ми.

Довечера там ли сте?

Не, автобуса ни до Берлин тръгва след 2 часа.

Кофти.

- Наистина? Чух, че Берлин е готин. - Кофти, е че тръгвате.

До скоро.

- С какво да ви помогна? - Искам да платя сметката.

Сам ли си тук?

Знаеш ли, когато си сам без приятели и семейство.

на които да разчиташ, разбираш

дали ти си човек на който да се разчита.

- Чудесно. - Да чудесно е...

Ще поспя.

Искаш ли да си легнеш с мен?

Джер... Шибаняко.

Какво става?

Нека поговорим за това. Глупаво е.

Тя не струва. И двамата го знаем.

Обади ми се.

Не си забавна. Мястото, което загради на картата е грешно.

- Не е. - Търсих го цял ден. Знам, че не съм от тук, питах хората.

- Откъде си? - Канада.

Там убиват бебета тюлени.

Не съм от Канада. Всъщност един вид съм от Дания.

Баща ми е роден тук.

Адреса, който съсипа, беше на дядо ми.

Единствената причина да съм тук, е че го търся.

Съжалявам, че съсипах плика ти. Не беше нарочно.

Виж, наистина трябва да го намеря. Сигурна ли си, че си го прочела правилно?

Адресът е правилен.

Може би по погрешка съм заградила грешно място.

- Не ме будалкай. - Форхабнингсхолмс Алея 49.

Ако искаш мога да ти покажа къде е. На път за вкъщи е.

Но тръгвам веднага. Трябва ти колело.

- Откъде да взема колело? - 20 крони.

Шибани социалисти.

Тук е.

Как е името?

Расмусен.

Расмусен. Да тук е.

Първи етаж вратата вдясно.

Ще дойдеш ли с мен?

Не яж този боклук. Седи там от години.

Това писмо е за теб. От баща ми е.

Обичах баща ти.

Приличаш на него.

Писмото не е за мен.

Аз съм вуйчото на баща ти.

Той е вуйчо на баща ти.

Донеси снимките.

Имам снимки.

Бързо.

Знаете ли къде е дядо ми?

Той изчезна.

Дядо ти беше много лош човек.

Беше нацист. Датски нацист.

До 1944 беше толкова лош колкото и немските войници.

- Какво казва? - Дядо ти е бил нацист.

Какво подяволите казваш?

Той каза: Какво подяволите казваш?

Внимавай какво говориш или ще нахраня кучетата с теб!

- Добре. Това заслужаваш. - Просто превеждам думите на този обезумял старец.

Взех фотоапарата назаем и направих тези снимки на баща ти

Пратихме ги на дядо ти в затвора...

...но ни ги пратиха обратно.

Направили са снимките и са ги пратили на дядо ти в затвора.

Когато войната свърши, дядо ти...

...беше арестуван и осъден на смърт...

...но бързо промениха присъдата на доживотна.

Разбира се, след 6 години го пуснаха.

Обръснаха главата на баба ти плюеха я и я биеха.

Какво казва?

Пребили са баба ти, защото е била с нацист.

Обръснали са и главата и са плюели в лицето и.

Баба ти Мари се върна след 6 години.

Когато дядо ти щеше да излезе от затвора.

Тя се надяваше тримата...

...да започнат на чисто заедно в Америка.

Какво стана?

Пуснаха го от затвора...

...и те го чакаха...

...но той просто изчезна.

Никой не го е виждал от тогава.

И така баба ти и баща ти заминаха двамата в Америка.

Какво казва?

Задръж ги.

Може да ги задържиш.

- Добре ли си? - Защо да не съм?