Freaky Friday

ШАНТАВ ПЕТЪК

Скъпа, събуди се. - Не.

Поздрави денят.

Трябва да ставаш.

Край!

Писна ми!

Ана, побързай!

Какво? Готова съм.

Ще спреш на някоя станция? - Добре!

Просто малка дупчица тук.

Не искам шаферката ми да прилича на уличница. - Стига, мамо. Всички имат.

Всички? Хари, всички имали. - Проваляш живота ми!

Край на разговора. И си свали краката.

Добре, но ако аз карам.

Носиш ли си книжката? - Не мога да я намеря.

Какво си й направиш, джудже? - Защо винаги виниш него?

Нищо не можеш да откриеш в стаята си. - Защо винаги взимаш неговата страна?

Виж, Ана, нека го оставим за друг път.

Оправи си блузата.

Ето я Стейси Хинкхаус. Здравей, Стейси.

Здравейте, г-жо. Коулмън. Поздравления.

Много благодаря. Поздрави майка си.

Добре, чао. - Довиждане. Здравейте, момичета.

Вече не се ли виждаш със Стейси?

Как е тя? - Зла. Мрази ме.

Ще оставиш ли брат си на мира?

Видя ли? Винаги тя започва.

Довиждане, скъпа. Късмет.

Имала е същата блуза? - Да, но така е по-добре, нали?

Разбира се. - Значи е готино?

Не. - Определено, не.

Ана, какво има? - Това е Джейк.

Ще помисли че съм глупава, щом не мога да си облека блузата както трябва.

Вие дори не се познавате. На него не му пука. Дори не гледа насам.

Определено гледа. Май ще те заговори. - Млъкни.

Благодаря.

Съжалявам. - Защо ми е ледена статуя на леприкорн?

Аз не съм Ирландка.

Бихте ли изчакали?

Ужасно съжалявам.

Г-н Бейтс, не разбирам защо имам 2. - Пропуснала си смисъла на книгата.

Казва се "1984." Как някой може да го пропусне?

Очевидна атака върху тоталитаризмът. За сурово общество,

управлявано от всемогъщ, егоцентричен диктатор.

Няма да променя оценката ти.

Само че, той е имал коса.

Ана!

НАКАЗАНИЯ

Здравей, Ана.

Какво носиш днес?

Сандвич.

Пуйка.

Евън, съжалявам.

Претърпях инцидент с колата. - Помислих, че сте ме забравили.

Не мога да те забравя, виждам те всеки ден. - Ами утре?

Ще ви видя ли утре?

Ще ме видиш утре, но не и следващата седмица, защото ще съм на меден месец.

Няма да се върнете. Всички ме изоставят. - Няма да те изоставя.

Можеш да ми се обаждаш на мобилният.

Няма обхват на северната страна на острова, вече проверих.

Всичко ще е наред. - Добре.

Имах подобрение тази седмица.

Броите минутите, нали? - Не.

Колко ми остават? - 54.

Тази сутрин бях много добре. Но тогава се събудих.

Страхотно.

Не, не. Абсолютно не.

Не искам сьомга. Трябва да е камбала.

Не ми пука, че ще е по-скъпо.

Колко струва?

Изчакайте секунда.

Ало?

Здравей, Хари.

Не, не можеш да си играеш с електрическите уреди.

Да, ще обмисля дали косачката да се брои за електрически уред. Ще се видим в къщи.

Добре. Камбала.

Бихте ли изчакали?

Ало. Др. Коулмън.

Да, Елизабет.

Да, Елизабет, ще се видим утре.

Да, добре. И, Елизабет, помни, че си умна, силна,

красива, независима жена, и не се нуждаеш от мъж, за да си пълноценна.

Благодаря ви.

Довиждане.

Извинявай. Твое ли е?

Благодаря.

Средна твърдост. На какво свириш?

На старият Телекастър на баща ми. - Хубаво.

Сладка блузка. - Благодаря.

Значи свириш в група? - Нещо такова.

Как така, "нещо такова"? - Все още сме в гаражна фаза.

Ясно.

Ако някога излезете от гаража, уведоми ме.

Непременно. Може да дойдеш да ме видиш. Да видиш групата.

И аз ще съм там, ако искаш ела.

Аз съм Ана. - Джейк.

Да те откарам до вас?

Да, с удоволствие. - Заповядай. Вземи резервната ми каска.

Току що се сетих, че имам среща с приятелките си.

Майка ти ще те убие? - Много мъртва и много наказана.

Ясно, майка ти не обича мотоциклети.

Да.

До скоро.

Ана.

Чуй.

Харесваш ли Хайвс? - Невероятни са.

Имам вносен техен диск. Чудех се, дали се интересуваш.

Коулмън.

Само секунда.

Ако бях на твое място, щях да мисля по-малко за момчета

и повече за квалификационният изпит.

Готова съм за изпита, г-н. Бейтс.

"Готова" се отнася за "теб" както "не" за "теста."

Какво значи това? - Именно.

Какво правиш? Разкарай се от стаята ми!

Помощ!

Мамо! Спри! Ана!

Ето я и нея. - Какво стана?

Нищо. Погрижих се за брат си.

Благодаря.

Мамо, мамо.

Ела, скъпи.

Добре, готов ли си? Ще броя до три.

Готов? Едно, две, три.

Скъпи, прибери се вътре. Веднага идвам.

Ана!

Не мърдай, скъпи.

Обещавам, че ще има последствия за нея. - Здравей, Теси!

Татко, подрани!

Какво? - Подрани!

Подрани.

Не мога без очила.

Дядо!

Здравей, маймунке.

Какво е това? Прашки?

Не искам да знам. - Как е?

Здравейте момчета. - Познаваш ли тези градински маймунки?

Подрани. - Какво?

Радвам се, че си тук.

Донесох ти подранил сватбен подарък. - Моля?

Искам автограф от автора. - Моля?

Казах, че искам... - Не те чувам. Изчакай.

Какво имаш под ризата? Райън, би ли проверил?

По дяволите. - Не отново.

Времето ви изтече! Минава 6:00!

Хей, момчета. Ще си развалите вечерята.

Бащинството може да е лесно или трудно.

Не й позволявайте да ви види.

Добре, вече чуваме. - Говори само за себе си.

Мрази, когато й дърпам щепсела. Приготви се за война.

Казах ли здравей? - Пропуснала съм го.

Здравей.

Наемете си стая!

Това е... - Само секунда.

Добре, но си ми длъжница.

Ало.

Да, тя е на телефона.

Така ли?

Добре. Да, страхотно.

Много ви благодаря.

Какво? - Няма да повярвате.

Една от групите е отпаднала от прослушването. Ние сме първата алтернатива.

Сериозно?

Това е невероятно! - Трябва да сме там в 7:00.

Излизаме на сцената в 7:45. Утре.

Утре?

Утре е репетиционната вечеря на мама. - Ана, това наистина е важно.

Не се тревожете, ще бъда там. - Как? Не си ли шаферка?

Това не е сватбата. Това е репетицията.

Не смятат ли, че репетицията е нещо сериозно,

щом всичките ти роднини са дошли в града? - Не, не смятат.

Ето я моята Ана Банана!

Дай да дядо голяма прегръдка-мрегръдка. - Дядо, тук съм.

Не се тревожете. Няма да ви подведа. Не отменяйте прослушването.

Ще говоря с майка си. - Добре

Прецакани сме. - Да.

Да.

"Не мисля, че той знае за съществуването ми.

Глупаво е да мисля за него, но не мога да спра." Джейк! О, Джейк!

Изчезнете от стаята ми!

Тя видя.

Ще погледам мача по телевизията. - Идвам с теб.

Мамо!

Видя ли какво се е случило с вратата ми?

Говорих с директорът ти. - Какво?

Току що се обади. - Къде ми е вратата?

Усамотението е привилегия. Вратата ще ти бъде върната, Ана,

ако и когато обясниш...

Върни ми вратата или ще се самоубия. - Може ли да гледам?

Хари! - Млъквай!

Може да минем и без драма.

Може спокойно да ми обясниш защо 2 пъти са те наказали днес.

Да, наказаха ме. И то заради Стейси Хинкхаус,

която ме удари с топката. - Кога ще приключи този конфликт?

Никога, защото тя е откачена психарка.

Щеше да го знаеш, ако поне малко те интересувах.

Ана! - Какво?

Знаеш, че ме интересуваш, Ана. Достатъчно, за да знам, че имаш 2 по Английски.

Г-н. Бейтс също ме е нарочил. - О, и той ли?

Да.