Der Mond scheint auch für Untermieter

Джордж Плантагенет, проклинам те!

Ани!

Беше момче.

Все искаш да го изкараш злодей. - И сам се справя добре с това.

Тръгна срещу нас, коленичейки пред Уоруик,

докато мислеше, че ще те направи крал.

Ще се омъжиш ли за мен? - Ако се омъжа за теб,

всичко мое става твое. - Но ще съм верен съпруг,

защото те обичам. - Писах на майка,

да й кажа за брака ми, а тя отвърна с проклятие.

Бебето се ражда преждевременно. - Той умира, майко.

Утеха е да знаеш, че и двамата са с Бог.

Лорд Томас Стенли. - Дано ви харесвам за съпруга.

Аз ще преценя какво мога да сторя за сина ви и как да ми се отплати.

Ще ви назначат в покоите на кралицата

и всячески ще бъдете лоялен и верен член на рода Йорк.

Тогава търпеливо ще се старая да съм в тяхна услуга.

БЯЛАТА КРАЛИЦА 01х07 - "Отрова и малвазийско вино"

Превод и субтитри: Клуб "КокошарниК"

UNACS TEAM УНАКС ТИЙМ © 2013

Едуард?

Тост! За моята кралица и съпруга, която дори и сега, е горе

и дава живот на още един мой син и наследник.

За кралицата! - За кралицата.

Не мога да родя, без майка да е тук, боя се.

Лизи, ще трябва някак. - Може би, ако...

Ако пак кажеш да се моля, кълна се... - Лавандула от градината!

Лейди Маргарет? - Не те искам тук!

Смятам, че го показа достатъчно ясно.

Лондон, 1473 година

Защо не си с кралицата? - Прати ме за зелен хайвер. Лавандула.

Според майка й спомага раждането. - Усмихни се, ние сме им приятели

и трябва да я накараш да те заобича. - Опитах, но няма да стане.

Обича само собствената си суета.

Това не е най-добрият начин да отпразнуваме раждането.

Стига, Ричард, не бъди толкова кисел! - Всъщност, Едуард, той е прав.

За половин Англия вече си пройдоха.

Не за това се борихме. - Напротив. Мир и изобилие.

Точно за това се борихме. - За разврат?

Наистина? Ами завета? Не искаш ли да бъдеш запомнен?

Ще бъда запомнен. - С това, че си дебел и мързелив.

А ти какво предлагаш, Джордж?

Да превземем Франция. Да поправим вредите, нанесени,

когато лудият Хенри я загуби. Да си върнем честта.

Доста внезапен интерес към честта на родината ти, Джордж.

Дали там няма нещичко за теб? - Защо не? Вие вече имате достатъчно.

Ако... когато превземем Франция, ще ти трябва регент. Може да съм аз.

Ти си зает да си крал, а той има десетина титли

и на практика цяла северна Англия. - Броил ли си ги, Джордж?

Франция? Да си върнем земята?

Може би трябва.

Стенли? - Ваша милост.

Той може и да е забравил, че отиде при Уоруик, но не и аз.

А аз не съм забравил, че взе замъка на Уоруик,

въпреки факта, че титлата принадлежи на мен.

И двамата вече имате повече от заслуженото,

така че май е време и аз да започна да взимам разни неща.

Дай ми знак, че бях права да дойда тук.

Лейди Маргарет, бебето не излиза. Трябва да люлеем кралицата в одеяло.

Точно така! Почти стана!

По-силно! Напъвайте! Излиза, излиза, ваша милост.

Момче е!

Моят Ричард.

Защо не изплаква? - Всичко е наред.

Защо не изплаква? Прокълната ли съм?

Всичките ми деца ли ще умират вече? - Лейди Маргарет.

Всичко е наред, ваша милост.

Помогнете на момчето ми.

Не!

Жив е, добре е, ваша светлост. Жив е, имате син.

Благодаря ви!

Вие върнахте сина ми към живот. Съжалявам.

Съжалявам.

Длъжница съм ви.

Желая само да ви служа, ваша милост.

Как е момчето ни? - Добре е.

Ето.

Малък е, но ще порасне.

Сигурен съм в това.

Липсваше ми.

Но аз съм толкова щастлива тук, Ричард, далече от двора.

Толкова съм обнадеждена. - Ан, трябва да ти кажа нещо.

Доведох някого и... - Ричард, моля те, не и майка ти.

Казаха ми, че си родила син.

Не го доведе, за да го благословя.

Майка ми ме прокле и се отрече от мен. Защо я доведе тук?

Джордж замисляше да я отвлече, за да й присвои състоянието.

Мисли, че щом притежава титлата, може да вземе и парите на майка ти.

Затова с краля се подсигурихме, че ще бъдат поделени между двете ви.

И за да попречиш на Джордж да я отвлече,

го стори ти? - Не е нужно да я виждаш.

Дори не трябва да знаеш, че е тук. Тя е наша охранявана затворничка.

Доведох я тук, за твое добро.

Опитах да дойда и да те видя.

Доведе ме тук, за да можеш да откраднеш богатството ми.

Изостави ме насред бойно поле! Бях дете.

Сама, изплашена за живота си, а ти избяга, за да се спасиш.

Ще ме освободиш ли?

Тук си не по моя, а по волята на Ричард,

затова трябва да приемеш това, което смята, че е най-добре за теб.

Дори това да означава да съм мъртва? - Какво?

Така решихме проблема с богатството на майка ти.

Кралят ще одобри указ, обявяващ я за мъртва.

Мъртва? - Това е правен термин.

Така веднага ще наследиш половината от богатството на майка си.

А тя отива при него, като твой съпруг. - И Изабел получава своята половина.

Така Джордж не взима всичко. - А мен ме оставяте в този ад?

Трябва да сте благодарна, графиньо. Изборът е тук, Тауър или гроба.

Ан, не можеш! Не можеш да му позволиш да го направи.

Трябва да ме подкрепиш.

Ти ме предаде, изостави ме, а Ричард ме спаси.

Любовта и доверието ми принадлежат изцяло на него.

Значи имам "половината"?

Да стоя там като просяк с паничка, в която братята да пускат трохите си.

Двамата винаги са били заедно, още от деца.

А аз стоях сам.

Или с майка си.

Какво да направя? Как да ти помогна? Моля те, искам да ти помогна.

Всичко е по нейна вина, по вина на вещицата.

Тя симпатизира на Ричард, а Едуард прави каквото тя му каже.

Но ние сме на твоя страна.

Малката Маргарет и аз.

Но сега, когато Едуард има двама сина, а Ричард си има неговия,

се мислят за недосегаеми.

Колко много грешат.

Защото когато си върнем Франция и аз стана регент...

Тогава Едуард наистина ще види какво представлявам.

Така че сбирайте хората си! Ще превземем Франция!

Тримата сина на Йорк!

И никой не ще ни раздели!

Едуард, какво правиш?

Подклаждаш нова война, в която може да умреш?

Искам да бележа царуването си със слава.

Ричард ще получи почит, а Джордж ще поеме регентството.

Не бива да даваш толкова власт на Джордж, ще я обърне срещу теб.

Той ми е брат, Елизабет.

И борбата за обща кауза ще ни обедини. - Ще ви раздели напълно.

Ако направиш Джордж френски регент, ще съжаляваш за това.

Това добри новини ли са? - Войната ли?

Е, може и да са добри, ако кралят загуби.

Но ако спечели и стане крал и на Франция, ще има толкова власт,

че Бретан няма да може да му се опълчи.

Може да пратят сина ти при Едуард на заколение.

Още една война.

Когато Едуард ни обеща край на кръвопролитията.

Че няма пак да увеличава данъците. - Вини брат му Джордж.

Със сигурност той го е наговорил. - Ще си водят войната без мен.

Бих се, когато имаше причина, сега отивам на поклонение в Рим.

Едуард се нуждае да си до него във Франция.

Не вярвам на Джордж... - Не можеш да ме разубедиш, Елизабет.

Приеми съвета ми.

Успя да се помириш с лейди Маргарет.

Направи го и с Джордж.

Лейди Маргарет спаси сина ми и си заслужи да му е бавачка.

Джордж уби баща ни и брат ни, а сега въвлича Едуард в опасност.

Ще се помиря с Джордж, когато умре.

Плаши ме да те гледам как потегляш. Не бих понесла да те загубя сега.

Идеята е на брат ми Джордж.

Признавам, че съм обезпокоен от внезапния му хъс за война.

Какво имаш предвид? - Кралят каза,

че Джордж може да управлява Франция.

И се боя, че няма да се задоволи с това.

Но сега може да се успокои, когато Елизабет отново чака дете.

А ти не чакаш ли?

Не.

Но скоро, сигурна съм.

Ще имаме десетина бебета, колкото и кралицата.

Нямам против и да нямаме.

Стига ми да имам теб и достойнството си.

"Скъпи Джаспър и Хенри,

мъжете отиват на война във Франция срещу крал Луи.

Би трябвало да се моля за завръщането на съпруга си,

но живея в страх, че победа на Йорк би ви застрашила.

Сега в двора Елизабет управлява сама.

Държи се като крал и безбожно се перчи с това."

Ан!

Толкова се радвам да те видя!

Виж се само!

"Пътят, отреден ми от Бог, е странен, щом станах бавачка на сина й,

задето се върна към живот в ръцете ми.

Не мога да понасям да се грижа за него.

Кара ме да си мисля за теб, Хенри, за това колко дълго си далече от мен.

Всяка прекарана тук минута, е мъчение за мен.

Боя се, че си ме забравил.

Моля те, пиши ми.

Липсваш ми."

Как е майка ни? Зле ли се държа с теб?

Беше ядосана. Ричард каза, че е трябвало да я доведем,

защото Джордж е щял да открадне парите.

Не го е мислил, нещастен е.

Особено откакто Елизабет се сдоби с още един син и той...

още повече се отдалечи от трона.

Тронът? Мислех, че иска регентството над Франция.

Да, нали това казах.

Ако Джордж си има нещо негово, ще е много по-щастлив.

А нали всички искат това?

С дъщеря ни, Маргарет, го разочаровахме.

Вини мен, че е момиче.

Но веднъж да се сдобия с този негов син,

той ще си има наследник и... ще ме заобича.