The Best Years of Our Lives

НАЙ-ХУБАВИТЕ ГОДИНИ ОТ НАШИЯ ЖИВОТ

с участието на МИРНА ЛОЙ

ФРЕДЕРИК МАРЧ ДАНА АНДРЮС

ТЕРЕЗА РАЙТ ВИРДЖИНИЯ МАЙО

дебют на КАТИ О'ДОНЪЛ

ХОГИ КАРМАЙКЪЛ ГЛАДИС ДЖОРДЖ

ХАРОЛД РЪСЕЛ РОМАН БОНЪН

РЕЙ КОЛИНС ВИКТОР КЪТЛЪР

сценарий РОБЪРТ ШЕРУУД

по романа на МАКИНЛИ КАНТОР

художници ПЕРИ ФЪРГЮСЪН и ДЖОРДЖ ДЖЕНКИНС

монтаж ДАНИЪЛ МАНДЪЛ

музика ХЮГО ФРЕДХОФЪР

оператор ГРЕГ ТОЛАНД

режисьор УИЛЯМ УАЙЛЪР

Повикване за Америкън Еърлайнс на запад полет № 9.

Полет № 9 се затоварва на трети изход за незабавно отпътуване.

Да, господине? - Имате ли нещо до Бон Сити?

Три редовни дневни полета, но няма места.

Искате ли резервация? - Да.

Името ви, моля? - Дери. Д-е-р-и. Фред.

Колко се чака? - Полет 37 е на 19-ти.

19-ти? Не мога да чакам толкова.

Връщам се от чужбина и искам да се прибера.

Списъкът на чакащите е дълъг. - Трябва да получа билетите си тук.

Казвам се Гибънс. Джордж Гибънс. - Да, г-н Гибънс, тук са.

Благодаря ви. - Може ли да измерим багажа ви?

Да, извинете. Сложете ги там. - Извинете.

Може да опитате при военните, капитане.

Те къде са? - Извън терминала отсреща.

Благодаря.

Имате 7 килограма свръхбагаж. - Няма нищо. Колко струва?

Дадено, господине.

Спокойно, хора, полет 93.

Полет 93 за Денвър, Сан Франциско и Сиатъл.

Този полет е отменен до второ нареждане.

Така ли? - Има ли нещо за Детройт?

Не, има до Кливлънд. - До Кливлънд?

Добре. - Попълнете това.

Ще ходя до Кливлънд. - Хубав град е.

Да, но аз живея в Детройт.

Сержант, има ли нещо до Бон Сити?

Имате ли заповед?

Разбира се. - Добре.

Засега няма, но попълнете това и ще ви извикам, ако се появи.

Добре, ще чакам.

Няколко души трябва да ми помогнат да качим това на самолета.

Добре. - Да вървим.

Хайде, да вървим.

Сигурно тежи цял тон. - Какво, да не си уморен?

Добре, да вървим. Оттук.

Момчета, внимавайте надолу по стълбите.

Хвана ли го?

Леко надолу по стълбите. - Боли ме гърба.

Дери.

Дери. Капитан Фред Дери. - Идвам!

Париш. Хоумър Париш. - Тук съм!

Ти ли си Дери? - Да.

Париш? - Тъй вярно.

Обадиха се от база Опс. Един Б-17 излита за Бон Сити.

Дълъг път, защото много спира, но утре следобед пристигате.

Страхотно. - Добре, подпишете тук.

Много е хубаво да се прибереш.

Ти си, моряко. - Подпиши на маркираното.

Дайте на мен. - Мислите, че не мога ли?

Не, само си помислих, че... - Знам, сержант, благодаря.

Момчета, побързайте, защото скоро излита.

Добре, благодаря. Хайде, моряко.

Къде са ти нещата? Извинете ни, ефрейтор.

От Бон Сити ли си, моряко? - Да, капитане.

Зарежи чина, приятел. Приключих с това.

Къде живееш в Бон? - 17-та улица на запад.

Знаете ли къде е Джаксън Хай? - Разбира се.

На няколко пресечки след него.

Здрасти, сержант. - Как сте?

Казвам се Фред Дери. - Ал Стивънсън.

А това е Хоумър... Как беше, Хоумър? - Париш.

Приятно ми е. - И вие ли сте от Бон?

Естествено. - Откога не сте се прибирал?

От няколко века.

Да седнем при радиста за излитането.

После ще отидем в носа и ще имаме хубава гледка над Америка.

Момчета, погледнете това. Вижте тези автомобили долу.

Виждат се толкова ясно, че можете да видите хората.

Да, все едно летим над пътна карта.

За първи път ли летиш на такова? - Това е първият ми полет.

Виждал съм много полети. Бях на самолетоносач.

Но не знаех колко е красиво отгоре.

Много е красиво.

Не съм се замислял. Това ми беше офиса.

Бомбардировач, нали? - Да, от тук се пускаха бомбите.

Колко време съм прекарал тук на колене.

Да се молиш ли? - Да, и това.

Цигара, Хоумър? - Благодаря.

Няма нищо, аз ще си взема.

Аз имам кибрит, капитане.

Благодаря. - Благодаря ти.

Някой да е суеверен? - Не, давай.

Е, аз съм.

Момчета, трябва да ме видите как отварям бутилка бира.

Ти си оправен. - Благодаря.

Сигурно си видял много битки. - Не, не съм видял много от войната.

Имам предвид като вас. - Баламосваш армията ли?

Не, бях в ремонтната работилница под палубите.

Бил съм в много битки, но не съм виждал японец и не съм чул снаряд.

Когато потънахме, знам само, че имаше много огън и експлозии.

Отгоре наредиха да скоча зад борда и обгорях.

Дойдох в съзнание на един крайцер и ръцете ми ги нямаше.

После беше лесно. - Лесно?

Нали това казвам. Добре се погрижиха за мен.

Тренираха ме да използвам тези неща.

Набирам телефон, карам кола. Дори слагам жетони в джубокса.

Аз съм добре, но...

Но какво, моряко? - Ами...

Вижте, имам си приятелка.

Тя нали знае какво ти се е случило? - Разбира се, всички знаят.

Но не знаят как изглеждат тези неща.

Как се казва приятелката ти, Хоумър? - Уилма.

Бяхме съученици в гимназията.

Уилма трябва да е страхотно момиче. - Така е.

Всичко ще бъде наред, моряко. Почакай и ще видиш.

Да. Чакам да видя.

Уилма е хлапе. Никога не е виждала такива куки.

Чакайте да се прибера и да им разкажа за това пътуване.

Аз съм първият от семейството, който се вози на самолет.

Ал. - Да?

Помниш ли как се чувстваше, когато замина в чужбина?

Помня, както помня името си. - Сега се чувствам по същия начин.

Дори още повече. - Разбирам те.

Сигурно са нерви от службата.

Най-много ме плаши, че всеки ще се опита да ме реабилитира.

Искам само хубава работа, кротко бъдеще и къща за мен и жена ми.

Дай ми това и съм реабилитиран на мига.

Това, което искаш, не е много.

Женен ли си, Ал? - Да.

Откога? - От 20 години.

От 20 години?

Божичко!

Ние нямахме и 20 дни, преди да замина.

Ожених се за едно момиче, когато бях на обучение в Тексас.

С жена ти имате шанс да се опознаете.

Да.

Чудя се как Хоумър ще се разбере с неговата.

Уилма.

Дано Уилма е свястно момиче.

Родният град не се е променил много. - Не.

Има голф игрище. Хората играят голф.

Сякаш нищо не се е случило.

Ето го футболното игрище на Джаксън Хай.

Бих искал да ми дават по долар за всяко предно подаване там долу.

Старият Джаксън Хай.

Това трябва да е новото летище. - Да, там отиваме сега.

Боже!

Не знаех, че има толкова много самолети.

Събират ги за отпадъци. - Какво?

Майчице!

Какво щяхме да направим с тях през 43-та.

Вярвам ти.

Някои изглеждат чисто нови. От фабриката и на боклука.

Сега стават само за това.

Да отидем при носа за кацането.

Вижте, парка за бейзбол.

Как са "Бобрите" този сезон? - На шесто място.

Още са във втора дивизия.

Ето кръчмата на Бъч. - На Бъч?

Боже, Бъч си е сложил неонов надпис.

Ходили ли сте при Бъч? Собственикът Бъч Енгъл ми е чичо.

Страхотен е. Но семейството не го уважава, защото продава алкохол.

Най-добрия вертеп в града. - Да отидем заедно някой път.

Това е моята улица.

1517? - Четвъртата къща.

Дали Уилма си е у дома?

Какво ще кажете да се върнем в кръчмата на Бъч?

Да ударим по няколко и после да се приберем.

Вече си у дома, хлапе.

Довиждане.

Довиждане. - Довиждане, Хоумър.

Сега накъде? - Чакай малко, приятел.

Хоумър е! Мамо! Татко! Хоумър си дойде!

Уилма! Уилма!

Уилма, идвай!

Момчето ми. - Миличък!

Толкова се радвам.

Не е ли прекрасно? - Ето я Уилма!

Добре, да вървим.

Добре... - Недей, аз ще го взема.

Какво има, мамо? - Нищо.

Просто майка ти се радва, че си се прибрал.

Да, знам.

От флота са се погрижили. Обучили са го как да използва куките.

Но не и как да прегърне момичето си, да разроши косата й.

Сега завиваме ли? - Да, следващата наляво.

Фред, да откараме ли първо теб?

Не, ти си следващият.

Няма да се връщаме за едно питие при Бъч.

Все едно съм тръгнал на плаж.

Имаш си прогимназия. Да не си пенсиониран контрабандист?

Няма по-достойно от това. Банкер съм.

Колко ви дължа? - Извади си ръцете от джобовете.

По-старши съм. - Слушам, капитане.