Station 19

Досега в "Луцифер"...

Значи си Дяволът и си избягал от Ада, за да си почиваш в Лос Анджелис.

А къде другаде да отида? - Разбрах, заради името.

Защото Луцифер е бил ангел ти искаш да имаш суперсили.

Всъщност по-скоро са дар от Господ. - Господи. Баща ти ли ти го причини?

Не, аз сам си отрязах крилата. Силите на Мама се завръщат

и скоро няма да може да я удържим. Опасявам се, че всичко свършва тук.

По дяволите, получи се!

Кой си ти?

Въобще не трябваше да те замесвам в това.

Току-що осъзнах какво да направя.

Инспекторе, идвам да ти кажа истината за мен.

Сляп ли си?

Боже, какъв ден имах само.

Така. Искам да ме закараш в Лос Анджелис, моля.

Горкият аз. Поне оздравявам бързо.

Да ти се намира крем алое вера? - Няма да се върна в Л. А.

Моля?

Чакай, ти всъщност не си шофьорът на бронираната кола, нали?

Не те ли познавам отнякъде? О, да, да.

Ти си крадецът на бижута, който остана напълно гол.

Ти! Ти ме вкара в затвора!

Мисля, че сам си си виновен, г-не. Не аз бях въоръжен и със ски маска.

Няма да ти позволя отново да ме издъниш. По-добре слизай.

Толкова си упорит, признавам ти го. Уважавам те.

Ти си един луд задник. А сега изчезвай.

Веднага. - Слушай...

Зная, че не искаш да ме застреляш... Как се казваш?

Казах слизай, кучко. - Г-н "Слизай, кучко", кажи ми,

какво желаеш най-много?

Искам само да се махна оттук, човече. - Да, свобода, разбира се.

Това не се е променило. Тогава може би ще си помогнем взаимно.

Заподозреният се е насочил към нас. Блокирайте пътя.

Нищо не виждам.

Бъдете нащрек. - Спокойно, спокойно.

Не мърдай! Горе ръцете! - Здравейте, хора.

Това не е нужно. Аз съм Луцифер Морнингстар,

консултант към полицията в Л. А. Залових това откраднато МПС

и цялото му съдържание. Сега може да ми благодарите.

Горе ръцете! Легни на земята! - Предпочитам да не го правя.

Току-що облякох чисти дрехи. - Име на партньора ти

и номерът на значката му! - За Бога. Инспектор Декър.

Опасявам се, че не зная номерът й. Но съм убеден,

че има 100 см гръдна обиколка, ако това е от полза.

Тук е горещо като в Ада, нали? Е, почти толкова.

Казва истината. - Разбира се.

Никога не греша за гръдна обиколка. Добре.

Чакай! Какво направи с истинския крадец?

За съжаление, той избяга. Но не се тревожете.

Не смятам, че ще се върне много дълго време.

Браво. Пристигна. Не бях сигурен какво харесваш,

затова поръчах от всичко. Благодаря ти, Бенджамин.

Луцифер, за какво е всичко това?

Това ще е новият ти възстановителен режим.

Щом съм виновен за състоянието ти, поне мога да те излекувам.

И да, Бенджамин е част от това. Ще се върне довечера.

Спокойно, ще бъде нежен.

Какво? Просто искам да се погрижа за теб. Трудно ли е за вярване?

Да. Кажи ми, какво е станало?

Това е обида и несправедливост.

Не знаех, че могат да порастват отново.

Крилата като... космите ли са? - Не, не ставай смешна.

Това е последната шега на Татко. Небесно пляскане, го наречи.

Мисля, че са награда задето дадох на Мама нейна Вселена.

Мамка му! - Точно така.

Но това не е толкова важно. Отрязах ги веднъж, ще ги отрежа пак.

Бих накарал Мейз да го направи, но тя пак преследва престъпници и...

си помислих, че с твоето медицинско образование и подготовка...

Дори да бях такъв лекар, съм убедена,

че не учат рязане на крила в медицинското училище.

Не, просто е. Само режеш тук и тук, и готово.

Господ е твой баща, Луцифер. А нещата при него никога не са прости.

Не си сигурен защо крилата са ти пораснали отново.

Пораснаха ми отново, защото Татко е изрод на тема контрол.

Ядосан е, че не успя да си върне Мама, затова отново ми даде крилата.

Но аз не съм му някоя пионка. И не се тревожи.

Имам план как да намеря пратеника на Татко

на Земята и да му пратя съобщение по него. Но засега...

Пратеник? Мислиш, че Господ е пратил някой да ти го причини?

Това не те засяга. Сега искам да ми помогнеш.

Така че действай, режи. - Не.

Като твой терапевт, съжалявам, но не мога да го направя.

Тогава го направи като приятел. - Като приятел,

поставен в неудобно положение те моля,

помисли си добре и не действай прибързано.

Замалко щях да умра, заради семейната ви драма.

Добре.

Но определено ми прати номерът на Бенджамин.

Добре.

Господи, трудно е дори да се почешеш по гърба.

Добре, спокойно, може да спрете да ме търсите. Нищо ми няма.

К'во става, бъзльо? - Инспекторе, много съжалявам.

Сигурно страшно си се притеснила, че ме няма.

Нямало те е? Видяхме се преди два дни. Смятах, че избягваш

срещата с новия л-т. - Няма значение. Има нещо по-важно,

за което трябва да говорим. - Затова ли ми остави съобщението?

Съобщение? Да. И за това ще говорим, но сега

трябва да разберем кой ме отвлече. - Отвлекли са те?

Добре, така да бъде. Кой те отвлече? - Не зная.

Опиши ми как изглеждаха. - Не мога.

Виж, почти сигурен съм, че Баща ми го е организирал.

Баща ти те е отвлякъл? - Не, поне не лично.

Господ никога не си цапа ръцете, нали?

Не ми вярваш. - Съжалявам.

Това е малко прекалено, дори и за теб. - Добре, добре.

Ще те отведа на местопрестъплението. Хайде, хайде!

Да, сигурен съм. Бях точно... зад онзи храст.

Нищо не виждам. - Моля? Аз...

Следи! - Моите са.

Е, тогава... значи вятърът е заличил

следите, инспекторе, защото не лъжа. Някой ме отвлече.

Тъкмо излязох от болницата и ти пращах съобщението...

Значи затова си ми писал. Слушай, Луцифер,

ако съжаляваш за казаното от теб, ако с това отвличане

целиш да ме разсееш, просто спри. Разбра ли?

Не е нужно да ми казваш каквото и да е.

Знам кога се опитват да ме преметнат.

Да, правел съм го преди, но сега не е така.

Инспекторе, кълна се, тук се случи отвратително престъпление.

Какво? - Аз... ти вярвам.

сезон 3 епизод 1 "Върнаха се, нали?"

Изпотен, изцапан и гладен, той дращеше с ръце

пътя си към светлината, но по ирония на съдбата,

единственото нещо по-силно от неговото отчаяно желание

за живот беше... Слънцето. Непрестанната му топлина

буквално го изпичаше, докато не излезе последния му дъх...

и той не умря.

Жалко е, но може ли вече да се залавяме за работа?

Който е убил този съсухрен нещастник, явно е отговорен и за отвличането ми.

Не е бил тук по случайност. Кой е той и какво общо има с мен?

Стийв Беналес. Собственик и ИД на хотел "Анджелет".

Стийв Беналес, странно. Не го знам. Мислиш ли, че имаме нещо общо?

Мислех, че ще имаме повече отговори, когато намерим нападателя.

Ей, Джери. Май намерих стъпки. - Моля?

Не, моите са. Аматьори. И защо тези идиоти са тук?

Луцифер, те са от полицията в Ланкастър.

Местопрестъплението е на границата с Л. А. и са тук, за да помагат.

Според мен се справят чудесно. - Тези от Ланкастър са идиоти.

Говорейки за идиоти... Инспекторе? Инспекторе?

Какво намерихте? - Прилича на ключодържател.

Ей, хора, вижте това. - Най-накрая, следа.

Буква "А"? Добре, да тръгваме, г-це Лопес.

Чакай, трябва още веднъж да огледам. Да не би да сме пропуснали нещо.

Не че не вярвам на полицаите от Ланкастър.

Просто не искам да разочаровам новият ни л-т.

Казах ли ви, че слушах речта на л-т Пиърс

на конференция миналата година? "Степенувайте нещата по важност."

Проницателно. - Да, каза ни.

Да, така е. - Голяма фенка му съм.

Пичът е истинска звезда. Не мога да повярвам, че го прехвърлят тук.

Изкарахме късмет. Чух, че е доста дружелюбен.

Аз съм лейтенант Маркъс Пиърс.

Добре, обратно на работа.

Инспектор Даниел Еспиноза. Доста съм слушал за вас, л-т,

и съм развълнуван да работим заедно. - Жалко, че аз не съм.

Ти ли си корумпираното ченге, на което му се размина?

Извинете? - Не, ти ме извини.

Ти сигурно си Луцифер?

Морнингстар. Радвам се да се запознаем.

Миналата година проведохме разследване.

Разпитахме, колко ли бяха... 92 от сексуалните ти партньори.

Мисля да се въздържа от физически контакт, ако не възразяваш.

Не ми изглеждаш безразсъден.

Нарцистичен, хедонистичен... Това го виждам.

Много ви благодаря. - Не е комплимент.

Досието ти е дълго колкото мотора ми.

Едно возене после? - Едва ли.

А на мен пък ми е пределно ясно, че досега не сте се целували с език.

Точно така. - Добре!

Здравейте, аз съм инспектор Декър. - Партньорът на Луцифер, знам.

Всъщност, той е мой... консултант, по-точно.

И аз това казах. - Но...

Е? Не е ли невероятен? Току-що си поговорихме хубаво,

докато ядем поничките, които купих за него.

За всички, не само за него. Не че му се подмазвам.

Понички за всички! Понички! - Добре.

Луцифер?

Търсих те навсякъде.

Да отидем там, хайде.

Какво стана? - Беше ужасно, братко.

Отвлякоха ме. - Не, Луци. Питам за Мама.

Не получи ли съобщението ми?

Имаш предвид поредицата безсмислени емотикони?

Огън, меч, поничка, космонавт, часовник,

танцьорка, фенерче, вдигнат палец. Как трябваше да го разчета?

Възпламених пламтящият меч, с него направих дупка

в пространството и времето, светлината на Мама

нахлу там и се затвори зад нея. Всичко е наред.

Мама... Мама си тръгна?

Да. Да, сбогува се завинаги,

каза, че те обича много и т.н. Но добрата новина е, че...

получаваш си колието обратно. А всички знаем колко го обичаш.

Така, да се върнем към належащите проблеми.

Към мен и отвличането ми. Очевидно Татко го е организирал,

но се питам кой ли е пратеника Му и как е успял да ме неутрализира?

Или е използвал някакво божествено оръжие,

или инспекторът е била наблизо. Ако е второто, тогава някой знае,

че покрай нея съм уязвим. Чакай малко.

Буквата "А" от ключодържателя се отнася за Аменадил, нали?

Моля? - Разбира се. Ти си бил!