Ghost Whisperer

Казвам се Мелинда Гордън.

Омъжена съм. Живея в малко градче.

Притежавам антикварен магазин.

Бих могла да съм точно като теб.

С изключение на това, че още когато бях малка, можех да говоря с мъртвите.

Земни духове - така ги наричаше баба.

Тези, които не са преминали от другата страна, защото имат недовършени дела с живите.

И затова идват при мен за помощ.

За да ти разкажа своята история, трябва да ти разкажа тяхната.

- Това ли е къщата? - Да.

- Супер. - Дай да ти помогна.

Много благодаря.

- Джоузи. - Джим.

Момичетата са тук.

Усмихни се. Ще свършим преди да се усетиш.

Много се радвам да те видя. Влизай.

Вече започнах да подреждам.

Страхотно, благодаря.

Ако искаш слез долу да си майсториш нещо.

Никога през живота си не съм изпитвал толкова силно желание да кова.

Дръж. Вземи го и го изпии. Отпусни се.

Разполагайте се удобно.

Как сте, дами?

Това са нашите прекрасни продукти.

Мелинда, може ли да ползвам съпруга ти?

Ще отнеме само минутка.

- Джим, нали? - Да, но...

Ела и седни.

Така. Сега Джим... Сядай...

както всички виждате, има подходяща кожа.

Имам много добри овлажняващи

кремове за мъже.

Това ще нормализира PH-то на Джим.

Само да намеря...

Ето го.

Както виждате, съвсем тънък слой.

Нанасям продукта върху скулите на Джим...

тук и тук.

Така.

Знам. Не изглежда ли прекрасно?

Ама той и преди това си изглеждаше прекрасно.

Това беше забавно. Благодаря.

Сега отивам да ора нивата.

Добре, върви, шампионе.

Джоузи, предполагам, че имаш страхотни неща и за нас, нали?

Разбира се. Чакай да ви покажа.

Аз и мъжествен се чувствам добре.

Това ще ме вкара в психиатрията за няколко години.

Скъпа, какво има? Изглеждаш все едно си видяла призрак.

Наистина? Тук? Къде е?

Точно пред мен.

Дженифър ЛАВ ХЮИТ

Дейвид КОНРАД

и Кемрин МЕНХАЙМ

в създадения от Джон ГРЕЙ

Ghost Whisperer Сезон 2, Епизод 6 "Жената на мечтите му"

Радвам се, че партито свърши.

Сега как е?

Няма го.

Беше повече от стряскащо.

Да, череп на мястото на лицето ми. Това не е на добре.

Това да не е някакъв знак от съдбата.

Не, не. Не мисля така.

Добре. А духове?

Виждаш ли някакви в момента?

Не. Нищо.

Какво не е наред?

Хайде да излезем да се поразходим.

Чу ли се вече с майка си?

Каза, че ще ми се обади, ако могат да преместят операцията.

Горкото й коляно.

Добрата новина е, че Джоузи продаде продукти за 350 долара.

Познай какво се продаваше най-много.

Не мисля, че искам да знам.

Овлажняващ крем за мъже.

Приятно е да знаеш, че ако се провалиш с медицината,

можеш да станеш модел.

Направо ме убиваш.

На място.

Страхотно е, че жените намират съпруга ми привлекателен.

Знаеш ли кое е смешното?

Това не важи и в двата случая.

Не и за мен. - Това е, защото си обсебващ.

Мъжете все едно още живеете в пещерите.

Така е!

Жената е само моя. - Добре, де. Имаш я.

Добре.

Хей, красавице, ти пък откъде се взе?

Какво е това? - Котка.

Котка дух? - Изглежда екзотична.

Какво става? - Не е чак такъв сладур.

Махай се, коте. - Къде е Хоумър, когато се нуждая от него?

Да, къде е Хоумър? Липсва ми.

Чуваш ли? - Не... не чувам.

Нищо не чувам. - Виж ти, колко странно.

Просто телефона.

Мамо. Но това е страхотно!

Вторник. Колкото по-скоро - по-добре.

Престани. Окей. Не, не. Извинявай.

Да. Не, няма проблем.

Добре. Ще ти се обадя утре.

- Дочуване, г-жо Гордън. - Чао.

Престани... А сега казва „Това е просто операция“.

Нямало какво чак толкова да се притесняваме.

Мамо?

Мамо?!

А може би майка ти наистина не иска никой да се мотае около нея?

Жалко за нея.

Щото аз не съм от тези, дето игнорират сънищата си.

Особено сън като този.

Виж, това най-вероятно е от чувството за вина.

О, благодаря, Фройд.

Ще ти се обадя веднага щом пристигна.

Чакай малко. Не карай като побъркана.

Трябва да тръгвам. Ще ми липсваш.

Така или иначе днес ми е вечерта за покер.

Това беше момента да кажеш „Ти също ще ми липсваш, мило.“.

- Да. - Да.

Винаги ми липсваш.

Защо не поиграете у нас?

Не, няма да се получи.

Защо не? Мислех, че се редувате.

Така е и е мой ред от няколко седмици.

Продължавам да го отбягвам.

Неочаквани гости и разни подобни, сещаш се.

Аз изчезвам, изчезват и духовете. Играйте у нас.

Добре. Обади ми се.

Може би. Чао.

- Тройка дами. - Цяла вечер играеш дами.

Какво да ви кажа, дамите ме обичат тази вечер.

Кланси, от колко време не сме играли у вас?

Почти никога не играем у вас.

Държи ни далеч от Мелинда, няма ни доверие.

- Нали? - Има логика.

Играхме тук преди няколко месеца.

Да, докато жена ти беше извън града.

Къде е жена ти, Кланси?

- Извън града. - Аха.

Джим Кланси, водещият електричар.

Спокойно, ще се оправи от самосебе си.

Влизам с два.

- Трябва да беше добра ръка. - Това е то напрежението.

Не, нищо не съм направил. Държах си ги нормално.

- Да бе, да. - Раздавай пак.

- Флер, добре ли си? - Флер?

Флер?!

Флер? Едно, две, три.

Добре ли е? Добре е.

Влизаш ли?

Какво? Влизам? Какво?

За малко да пукна пред очите ви.

За малко не се брои. - Невестулка.

Знаеш ли какво.

Взе да става късно...

Следващата седмица сме у нас.

Благодаря за гостито, момчета.

Коя си ти?

Да?

Хитрият Амарило, събудих ли те?

Не, не. Не. Всъщност да. Малко.

- Как е майка ти? - Спи.

Да. Нормално е по това време.

Притеснява ли се за утре?

Не, добре е.

Поръчахме си китайска храна и си взехме филм.

Всъщност, си прекарахме добре.

Би ли ми направил услуга? Мини утре през магазина.

Просто искам да съм сигурна, че при Дилия всичко е наред.

Дилия. Добре. Ок. - Ти... добре ли си?

Сънувах наистина странен сън.

Добре дошъл в клуба.

Мел, наистина те обичам.

Наистина. - Джим, аз също те обичам.

Я по-добре си лягай.

Обади ми се сутринта.

Благодаря, че пазарувахте при нас.

Очаквайте ни скоро и онлайн.

Джим. На какво дължа тази чест?

Просто ей така.

Реших да мина да те поздравя на път за работа.

Да видя дали не се нуждаеш от нещо.

Значи Мелинда иска да е сигурна, „че при Дилия всичко е наред“?

Да. Точно.

Виждаш ли? Познавам я като две и две.

А как е майка й?

Би трябвало да излезе от операционната след няколко минути.

Какво? Какво? Не, не, това е...

Съжалявам. Изпитвам страх от буболечки.

Аз също, очевидно.

- Твои приятели ли са? - На гости са ми.

Някои хора имат мравки, други имат термити.

А ти имаш бръмбари? - Не знам какво имам.

Видя ли къде отидоха?

Надявам се някъде, откъдето повече няма да се върнат.

Добре, трябва да тръгвам.

Тръгвам. Имаш ми мобилния, нали?

Обади ми се, ако нещо не е наред.

Да. Стига бръмбарите да не се организират в банда и да не ме

погнат, мисля че ще съм добре.

Ако го направят, обади ми се.