Scandal in Sorrento (Pane, amore e...)

ВИТОРИО ДЕ СИКА СОФИЯ ЛОРЕН

ЛЕА ПАДОВАНИ

АНТОНИО ЧИФАРИЕЛО

ХЛЯБ, ЛЮБОВ И...

участват: ТИНА ПИКА

МАРИО КАРОТЕНУТО ЙОКА БЕРЕТИ

ВИРДЖИЛИО РИЕНТО КЛАРА КРИСПО

ПАСКУАЛЕ МИЗИАНО

Музика АЛЕСАНДРО ЧИКОНИНИ

Режисьор ДИНО РИЗИ

Къде е старшината? - Отиде да се сбогува с акушерката.

Преди се мъкнеше с онази с детето, а сега с тази.

Не се ядосвай! Дай ми куфарите. - Благодаря.

Побира ли ви го ума? Да се местя на моите години?

Може пък да си намериш съпруг.

Ако съм искала, щях да се омъжа. Даже повече от веднъж.

Наистина ли заминаваш? - Да.

Кога ще се върнеш? - Бог знае кога.

Моли се на Мадоната за мен. Свети Роко, пази ни от всяко зло.

Грижи се за нас! Освободи ни от страховете ни!

Добър ден!

Отче, нека ви целуна ръка! - Къде е старшината?

Отиде да се сбогува с оная акушерка.

Опропасти го тази жена. - Опропасти го!

Още ли ще му се караш? Не беше ли достатъчно?

Бих я убила! Опропасти моя старшина. - Опропасти го!

Стига! Тишина!

Ако не беше тая фльорца, той нямаше да излезе в пенсия!

Ето го!

Стига! Не съм сенатор!

Не мога да го позная без униформа. - И той е човек като всички вас.

Благодаря! Благодаря за всичко!

Значи се пенсионирате? - Не, в безсрочен отпуск съм.

За карабинерите тази дума не съществува.

Но след 30 години служба имам право на почивка.

Скъпи дон Емидио!

Може ли? - Заповядай, Карамела.

Бяхте ми повече от приятел. Няма да ви забравя!

Ласкаете ме.

И моля ви... - Какво?

В Соренто не започвайте пак с любовните авантюри.

Точка с тях. - За мен вече никога...

Вашето "никога", всъщност звучи като, всякога".

Лек път! - Благодаря на всички.

Ще се сбогувам с вас с едно мое стихотворение.

Сбогом, Салиена!

Колко къпи спомени отнасям в сърцето си!

Скъпи планини, връщам се на брега на моето море,

а вас отнасям в моето сърце!

Браво! Вие сте истински поет!

Какъв щеше да бъде животът ни, ако я нямаше поезията?

Нека Мадоната да бди винаги над вас!

Благодаря на всички! Сбогом!

Колко струва? - Сто лири.

Ще се поболееш, ако при вида на всеки карабинер ти се свива сърцето.

Те бяха моето семейство, моят живот.

Сега ще започнеш нов живот. - На моите години?

Млад си още. Прояви смелост!

В твоя край казват: "Смелост и овче търпение. "

Да се настаним, Карамела.

Постъпих егоистично, не трябваше да те отвеждам с мен.

Дори не си го и помисляй. - Билетите, моля.

Ех, какъв бях... - Смелост, старшина.

Моля те, не ме наричай вече така. - Добре, но и ти спри да се измъчваш.

Ето, връщаш се в твоя край, общината добре се е погрижила за теб.

Ще бъдеш командир на общинската стража.

Моля те, не ги наричай "общинска стража", а общинска полиция.

Общинска стража. - Общинска полиция.

Не е ли едно и също?

Никога не бих се занимавал със стражари.

Виж, с полицаите - винаги. - Стражари.

Колко си заядлив!

Карамела, виж морето! Наслаждавай се на красивата гледка.

Везувий винаги ми е напомнял за карабинерите,

за техния плам, но и той е угаснал. - И той се е пенсионирал!

Вдигни глава! Виж! Родният ми край е истински рай!

Накъдето и да погледнеш - портокалови и лимонови дръвчета.

Дай ми един лимон. - После, после.

Сега се забавлявай! Забавлявай се! Виж! Виж! Това е Капри.

Остров на мечтите, земя на любовта. - О, майчице!

Извинете, господине! Това Иския ли е?

Не, това е Прочида, а Иския е по-нататък.

В Соренто ли отивате? - Да, да.

Германка ли сте? - Не, шведка.

Значи сме родственици. - Не разбирам.

Наричаха баща ми дон Дженарино Шведа.

Твой баща швед? - Не, така го наричаха.

Беше симпатичен човек, шведските туристки го харесваха.

Разбрахте ли ме? - Не съвсем.

Така е по-добре. Пристигнахме.

Довиждане. - Аз съм кавалер Антонио, довиждане.

Довиждане - Довиждане, госпожице.

Доведох те в рая!

Кой знае какви ще ги забъркаш в този рай?!

Карамела, идваш ли? - Идвам.

Добре дошъл, командире! - Благодаря!

Познахте ме! - Разбира се.

Познахте ме! - Земляци сме.

Ще взема куфарите.

Тонино!

Матео!

Братко! - В отлична форма си!

И ти! - Вече поостарях.

Всички в семейството сме младолики.

Ти си наистина млад!

Чичилу, куфарите на командира!

Това е дон Матео, брат ми. Грижеше се за мен като баща.

Матео, това е Карамела. Грижеше се за мен като майка.

Нямам думи да ви благодаря.

Какъв хубавец! Прилича на дон Боско!

Чичилу, куфарите на командира!

Малко е опърничава и мърмори, но не мога да се разделя с нея.

Престани или се връщам! - Няма да посмееш.

Командире, готови сме.

Благодаря. Да тръгваме! Какъв красив град е Соренто!

Извинете, вие ли сте дон Антонио Каротенуто?

На вашите заповеди! - Моите почитания!

Много е мил. - Защо питаше за мен?

Някой го е изпратил.

Кой? - Дона София.

Коя е тя? Какво иска? - Иска да остане в твоята къща.

Наемателката, за която ми писа? - Да.

Ще излезе твърдоглава. Но трябва да се примири, къщата е моя.

На вашите заповеди! Да тръгваме!

Насам! При мен ще намерите най-хубавата риба.

Червен барбун! Жив барбун!

Червен барбун!

Купете си прясна риба!

Само прясна риба! Оставете миризливата!

Миризмата се усеща, а рибата не се вижда.

Насам! При мен има хубава и прясна риба! Купете си жива риба!

Жива, ама балсамирана! Прясна, ама съживена!

Дона Кармела, престанете! Иначе... вас ще трябва да съживяват!

София, не се карайте! - Остави ме!

Веселата вдовица иска да я забележат!

А ти си вдовица при жив съпруг!

Кой? Аз? - Точно ти.

Лъжкиня! - Лъжкиня! Аз?!

Успокойте се!

Насам! Насам! Само прясна риба!

Удариха ли те? Не трябваше да се намесваш!

Ще ги убия, ако те пипнат! - София!

София!

Какво има? - Командирът пристигна.

Вземи!

Тити, наглеждай стоката. - Бъди спокойна.

Прясна риба! Жива риба! Червен барбун!

Ето я. Дона София Самохвалката, твоята наемателка.

Внимавай способна е и свещеник да омае.

Чичилу, спри. Дон Матео, целувам ви ръка.

Дон Антонио, За вас е. - Утре ще поговорим.

На вашите услуги. А тези морски дарове са от мен. Добре дошъл!

Благодаря! Нямаше нужда. - Не приемате моя подарък?!

Обиждате ме. - Ще поговорим утре, добра жено.

Наричате ме, "добра жено"? - Не исках да ви обидя.

Нося ви морски дарове, а вие ме отрязвате!

Стига, дона София! С празни приказки нищо няма да постигнете.

Дойдох да поздравя Дон Антонио. Колко сте симпатичен!

Значи брат ми ви е симпатичен? - Въпреки хладното му отношение.

Тогава напуснете апартамента му. - Знаете, че няма къде да живея.

Прав сте, но аз съм само една бедна вдовица.

Вдовица? - Не преувеличавайте!

Вдовица сте, но не сте бедна! Може да си намерите жилище без затруднения.

Аз самият ви предложих няколко.

Трябва ми къща на брега. - На мен също.

Чухте го, нали? Дона София, или напуснете с добро, или ще ви изгоним.

Колко сте безсърдечен! Брат ви не би ме изгонил!

Дон Антонио, сама жена съм. Работя от сутрин до вечер.

Сигурна съм, че... сърцето ми казва,

че не можете да сторите зло на жена като мен.

Вие не сте просто джентълмен, вие сте светец!

Стига, София! Брат ми е уморен. Ще тръгваме.

Пак ще поговорим. - На ваше разположение съм.

Благодаря. Да вървим.

Хайде, Чичилу!

Дон Антонио, способна съм да се самоубия, ако ме обземе отчаяние.

Прясна риба! Жива риба! Пълна е с витамини!

Морски дарове! Дарове на любовта!

Не, дарове на сърцето. - Тези са лъжовни.

Какво ще правиш тази вечер? - Каквото искам.

Каквото искаш ти, това искам и аз.

Прясна риба! Жива риба! Червен барбун!

Жив барбун!

Искаш ли да се разходим край Реджина Джована.

Помниш ли, там за първи път ти признах чувствата си.

Остави ме да работя!

Обичам те, а ти не мислиш за мен. - Не искам да мисля за теб.

Свободен ли си днес? - Кажи ми, че ме обичаш.

Днес не мога. Може би утре.

Стига ми една целувка, една усмивка...

Малко ли целувки и усмивки съм ти дала?

Станала си стисната и дръзка. - Аз сама съм си господар.

Не приемам заповеди, само молби. - Тогава ще ти се помоля.

Чао, София!

Червен барбун! Жив барбун!

Пристигнахме.

Сякаш сънувам, най-после у дома!

Чувствам се по-млад. - Внимавай! Да не си докараш още беди!

Тонино!

Тонино, добре ме чуй!