Vabank

Октомври 1934 г.

Моите почитания, г-не! С какво мога да ви услужа?

Моля ви, господине, бих искал да разгледам колиетата ви.

Заповядайте!

Това тук...

Това, ако позволите, е гривна,

посочихте гривната, господине.

А, да, гривна...

Добре, тогава ми покажете гривната.

Веднага, господине.

Гривна...

Не, определено не.

Бихте ли ми показали някое елегантно колие?

Това колиета ли са? Сигурен ли сте?

Абсолютно, врял и кипял съм в занаята!

Бижутер съм вече 24 години.

Разбирам, извинете ме. Може ли да видя този пръстен?

Прав ли съм - това е пръстен, нали?

Абсолютно сте прав!

Всички са прекрасни, ще взема всичко.

Всичко? Както обичате, господине.

Позволете да отбележа, че всичко струва

9300 злоти.

Ще добавите ли още нещо за 700,

за да закръглим сумата? Но да е нещо елегантно.

На вашите услуги, г-не.

Това харесва ли ви?

Какво е това? - Брошка.

Да, добре. А вие знаете ли какво е това?

Само за момент... Какво е?

Заглушител. - Не разбирам какво имате предвид.

Ще опаковате ли всичко, или да го сложа на револвера?

Значи това е...

Това тук вероятно е...

Обир.

Познахте!

По-добре без хитри номерца с алармата, не са здравословни.

Усмихвайте се и опаковайте всичко! И това!

Обърнете се и търсете нещо в най-долното чекмедже!

Като преброите до сто,

може да се обърнете, но не и по-рано.

Тук има ли продавач?

32...

Хора, та това е Рихлински!

Може би е още жив?!

Господи, толкова млад!

Благодаря за напомнянето.

Днес излиза.

Рано или късно, щеше да излезе.

Благодаря, свободен сте.

Добър ден, г-н директор.

Банкерска къща "Крамер". Парола - "незабравка".

Моля, изключете алармата.

Към трезора!

Ян Махулски

Леонард Петрашак, Витолд Пиркош

Ева Шикулска, Кшищоф Кершновски,

Зджислав Кузнар, Йузеф Пара

във филма

ВА БАНК

Сценарист и режисьор ЮЛИУШ МАХУЛСКИ

Довиждане.

Боже мой! Хенрик!

Влизай, Хенрик, моля те, влез!

Хенрик, толкова се радвам, че вече си на свобода!

Обядът е готов, ще ти сложа да хапнеш.

Отдавна не съм идвала на свиждане, защото бях болна.

Бях и 2 седмици при леля в Скерневице,

защото почина чичо ми.

И така...

Трябваше да ви запозная.

Хенрик, това е господин...

Карелицки се казвам...

Много ми е приятно.

Отивам за прибори. Ей сега идвам.

Седни, Хенрик, остани с нас.

Поне за обяд.

Какво правиш с този стол? Престани!

Чу ли? Полудя ли? Престани!

Файтон ли търсите? Можем да ви закараме.

Сигурен съм, че ни е напът.

Извинете, господине! - Отивам при директора.

Моля ви... Пуснете ме!

Но, г-не, нали ви казах! - Пуснете ме да вляза!

Трябва да вляза! - Не може, г-не.

Моля ви, г-не, директорът е зает. - Вън!

Но...

Г-н директор... Не ме докосвайте!

Г-н директор, трябва да ме изслушате.

Касиерите ви не искат да ми изплатят парите.

Какво има? Не се вълнувайте. Успокойте се.

Г-н директор, казвам се Ян Рожек.

Депозирах в банката ви всичките си спестявания, а тези гадини,

извинете, касиерите ви, не позволяват да ги изтегля.

По дяволите! Как да не се нервирам?

Престанете да крещите и да обиждате служителите ми!

Г-н Майер...

Господинът се казва Рожек,

а иска да тегли от сметката на г-н Ковалски.

Не може така. - Много съжалявам,

но парите от сметката на г-н Ковалски могат да се теглят само от него.

Да, но... - Много ясно!

Какво? Защо мълчите?

Нали вие ме посъветвахте да внеса парите под чуждо име,

защото имало много хора с фамилия Ковалски

и никой няма да разбере кой кой е,

а аз няма да плащам данък за сумата.

Така ми каза.

И че това е джентълменско споразумение.

Наистина ли сте дали съвет на клиента за джентълменско споразумение?

Г-н директор, не бих направил нищо без ваше знание.

А и не е хубаво,

че се опитвате да излъжете данъчните.

Моля? Аз? - Да.

Как така? Обвинявате честен поляк като мен,

защото не съм искал да подкрепя чужд капитал

и съм вложил парите си във вашата банка?!

Искате да ме оклеветите? Разбойници! Мерзавци! Но...

Ще си платите за това, мошеници такива!

Няма да ви се размине!

Слава Богу, живеем в правова държава.

Ще ви съдя. Вас също!

Господин Рожек, тази стрелба преля чашата.

Но ако си тръгнете веднага и спрете с глупостите,

няма да извикам полиция. Ще си тръгнете ли?

А парите ми?!

Изведете го! - Парите ми!

Вън! - Но...

Какво става?

Всичко е наред. Работете си спокойно.

Джентълменско споразумение! Как ви дойде на ума, г-н Стависки?

Каква беше сумата?

Шест хиляди.

Е...

За щастливото ви освобождаване!

Защо щастливо? Своевременно.

Така да е. Но нали не мислите,

че посрещаме така радушно всеки, излязъл от затвора.

Само вас!

Вие сте Хенрик Квинто,

най-добрият касоразбивач в Полша.

Приличам ли ви на касоразбивач? Аз съм музикант.

И са ви опандизили за двуженство, нали?

Да.

1924 г. - Лвов, Полската национална банка.

1925 г. - Лодз, Швейцарската кредитна банка.

През 1926 г... - 1927 г.

1927 г. - Бидгошч, Народната банка.

1928 г. - Националната стопанска банка.

Споменах само галаконцертите ви, г-н музикант!

Само веднъж, 1928-ма, са ви хванали, но са ви дали само 6 години затвор,

защото не са могли да докажат другите обири.

Какво искате?

Сътрудничество. Имаме няколко чудесни идеи.

Наздраве.

Наздраве!

Няма ли да пиете с нас?

Нута, покажи му!

Бъркате ме с някого.

Знаете ли какво е това? - Заглушител.

Ще се съгласите ли, или да го сложим на револвера?

А вие знаете ли какво е това? Това е мундщук.

Какво? - От тромпет.

Какъв тромпет? - Аз съм музикант.

Добре.

Когато... Ако поискате да свирим заедно,

елате в работилницата на ул. "Окопова".

Тенекеджийство и вулканизация.

Отваряли сте сейфове без инструменти, със слуха си.

Какви сейфове? - Достатъчно! Мокс!

Мокс!

А сега какво? - Какво "какво"?

За последен път се съгласявам с твой план. Това не е той.

Какво ще правим с него? - Какво...

Трябва да го закараме обратно. - Разбира се, че трябва.

Да върви по дяволите!

Единична стая, ако обичате. - Съжалявам, но...

Заповядайте.

Здравей!

Изобщо не си се променил.

Може ли?

Не си ли любопитен какво има вътре?

Погледни на това като на бизнес, а не като на личен въпрос.

Все пак и двамата сме бизнесмени.

Мислил ли си какво щеше да стане,

ако бях споменал в съда за твоето съучастие?

Нищо нямаше да стане, защото не беше съучастие,

а провокация.

Както виждаш, напълно откровен съм. Помниш ли делото срещу мен

за фалшивите облигации? Полицията ме следеше изкъсо.

Неизвестно как един комисар разбра за връзките ми с теб

и започна да ме шантажира.

Принудиха ме да организирам обир и да те вкарам в капана.

Да хванат Квинто на местопрестъплението, бе подвиг.

Изучават те в полицейската академия.

Не ми беше никак лесно.

Бяхме приятели.

Опитай се да ме разбереш, Квинто,

ако ме бяха окошарили, това щеше да е краят на всичко -

кариера, здраве, всичко.