Dances with Wolves

- Този ли е последният? - Не знам.

- И без това няма етер. - Господи.

Ей, ти! Този ли е последният?

Господи, каква гадост!

Поне няма гангрена.

Ще има, ако не го ампутираме скоро.

Не мога да режа, едва гледам.

Съжалявам.

Да ударим по едно кафе. Той може да почака още малко.

Господи!

Бинокъл.

- Това хората на Тъкър ли са? - Да, сър. Мисля, че са те.

Откога са тук?

Намерихме ги сутринта, сър. Тук са от два дни.

Вие ли сте, лейтенант?

Кучи синове.

По-добре залегнете.

Не се шегувам! Тия не си поплюват! Лягайте долу!

Ето готово.

Бяхте ли в болницата?

Безрезултатно.

Какво става тук?

Уместен въпрос.

Можете да питате майора, но той не знае. Зает е.

Умува защо в офицерския стол е свършил сладоледа.

Тогава, разбира се, идва генерала.

Той дойде да види шоуто.

Но разбра, че шоу няма да има,

което не е съвсем вярно, защото пуснахме един балон,

но те го свалиха преди да се отлепим от земята.

И двете страни не са пробвали нищо. Цял ден е мъртвило.

Сега майорът гледа генерала.

Вика си: "Май трябва да направя нещо."

Знаете какво значи това. Със сигурност не искам да се юрна

пръв през полето. Би трябвало и те да са каталясали като нас,

но всеки знае, че хората на Тъкър са яки като кремък.

Единствените жертви досега са три крави.

Но тая няма да я бъде дълго.

Кучи син!

Някои от момчетата казват: "Ако няма да се бием...

можем просто да уредим цялата работа с един...

покер.

Представете си гледката.

Седят си няколко души насред бойното поле...

и блъскат картите.

- Какво е това, сър? - Някакъв самоубиец.

Тъкър!

Какво прави?

- Какво му каза? - Нищо.

Върни се, кучи син!

- Няма да успееш втори път! - Ще се прежаля.

Прости ми, Господи.

- Връща се отново! - Ето го идва, момчета!

- Готови! - На мушка ми е.

Недейте...

Не ми режете крака.

Бъди спокоен, синко. Ще си запазиш крака.

Бог ми е свидетел, ще го запазиш.

- Докарайте линейката ми. - Сър?

Докарайте линейката и моя личен хирург с нея!

Тук има един достоен офицер.

Странно нещо е животът.

Опитът ми да намеря смъртта ме превърна в герой.

За награда получих Сиско,

верния кон, който ме носеше през полето онзи ден.

След като оздравях ми разрешиха да служа, където пожелая.

Клането на изток продължаваше, когато пристигнах във форт Хейс.

Малък остров сред безкрайния океан на прерията.

Лейтенант.

Къде мога да намеря майор Фемброу?

- Надолу в края на коридора. - Благодаря.

"Лейтенант Джон Дънбар."

Лейтенант Джон Дънбар?

- Да, сър. - "Да, сър."

- Изтребвате индианци, а? - Моля?

Тук пише, че ви пращат в граничен район.

Там е индианска земя. Бързо заключих, че избивате индианци.

Нямаше да се издигна на тази длъжност, ако бях глупак.

- Не, сър. - "Не, сър."

Пише, че сте награден с орден.

Да, сър.

И ви пращат тук?

Всъщност, сър, дойдох тук по собствено желание.

Наистина? Защо?

Винаги съм искал да видя границата.

Искате да видите границата?

Да, сър. Преди да е изчезнала.

Какъв умен момък е дошъл при мен.

Сър... Благородни рицарю.

Изпращам ви със заръка...

да се представите на капитан Каргил...

в най-далечния гарнизон на царството...

Форт Седжуик.

Личният ми печат ще осигури безопасността ви...

през дивите вражески земи.

- Чудех се... - Да?

- Чудех се, сър, как ще стигна дотам? - Мислите, че не знам?

- Не, сър. - Така мислите.

- Просто не знам... - Замълчете.

Сега съм великодушен и ще ви сторя едно благодеяние.

Виждате ли онзи селяк? Нарича се Тимънс.

Отива във Форт Седжуик този следобед.

Тръгнете с него, ако желаете. Той знае пътя. Това е всичко.

Благородни рицарю?

Току-що се напиках в гащите...

и никой не може да ми помогне.

За вашето пътешествие!

И за моето пътешествие!

Дий!

По-бързо, Джим!

- До утре да е свършено. - Да, сър.

- Сър? - Донесете ми короната!

- Не разбирам, сър. - Глух ли си, глупако?

Казах веднага да ми донесете короната!

Веднага!

Не.

- Ще ви донеса короната. - Не.

Сър?

Майоре?

Кралят е мъртъв.

Да живее кралят.

Махнете децата от тук, по-живо!

Дий, Джим и Джейк!

По-бързо, Джим!

Какво беше това?

Какво е това?

Какво, по дяволите, е това?

Защо не го запишете в тефтера?

Ако не беше моят спътник смятам,

че щях да се чувствам прекрасно. Знам, че не е лош човек,

но е най-мърлявият човек, когото съм виждал.

Колко далече е форта?

Далече.

Колко далече?

40, 50 мили, може би.

Защо бързате толкова да стигнете до Седжуик?

Това е постът ми.

Домът ми.

Не е лесно да ви се угоди, признавам си.

Погледнете натам.

Какво открихте?

Някой на изток се пита "Защо не ми пише?"

Глупаво копеле.

Ставай, Тимънс.

Ставай.

Ставай.

Хайде, ставай.

Ставай!

Някой ме сръга отзад. Ти ли беше?

Да опустееш дано!

Ще ми излезе цицина.

Полковник Гест?

Не е нужно да ми отговаряте, просто излезте, моля.

Това е краят.

Съберете хората пред казармата.

Вие ме мразите.

Но аз не изпитвам същото към вас.

Вие останахте.

Останахте, след като взеха всичките ни коне.

Останахте, след като всички други дезертираха.

Останахте, след като армията не успя да ни достави още припаси.

Чаках товарната кола от Форт Хейс, както и вие чакахте ден след ден.

И всичко, което мога да ви кажа е, че съм горд с вас.

Сега си съберете нещата. Напускаме това място.

Армията да отива по дяволите.

Вървете. Съберете си нещата.

Защо не сме виждали бизони?

Не можеш ги разбра смрадливите бизони.

Не можеш. Понякога не се вясват с дни.

А после се изсипват на талази като курвенски къдрици.

- А индианци? - Индианци? Проклети да са!

Тях е по-добре да ги виждаш само мъртви.

Само крадат и просят.

Там горе!

Предприятието май не процъфтява, а?

- Тръгвай. - Защо? Там няма нищо.

Защото казах. Тръгвай.

Смотана кранта!

Тук няма нищо, лейтенант.

Тук няма нищо, лейтенант.

Лейтенант!

Всички са избягали или са били избити.

Да разтоварим каруцата.

Какво? И да оставим всичко тук?

Аз също оставам.

Но тук няма нищо.

Вярно, в момента няма.

Не знаем какво се е случило.

При това положение...

най-добре да обърнем и да се връщаме.

- Тук ми е назначението. - "Тук ми е назначението?"

Тук ми е назначението.

"Тук ми е назначението?" Исусе Христе.

Абе ти луд ли си?

Кучият му син. Исусе Христе.

- Това е моят пост. - Добре, свалете го.

А това са припасите на поста, ясно? Сега слез от каруцата...

- Свалете револвера де! - И ми помогни да разтоваря.

Само си говорим, свали го.

Ще им кажа къде сте.