Freaks

Не ви излъгахме, приятели.

Казахме ви, че имаме истински, живи изроди.

ГЪЛТАЧ НА МЕЧОВЕ

Смяхте им се, стряскахте се от тях,

но като изключим случайността при раждането,

бихте могли да сте на тяхно място.

Не са се молили да бъдат родени,

но са дошли на белия свят.

Имат си свой закон.

Обидите ли един,

обиждате всички.

Сега, приятели, ако дойдете насам,

ще видите най-невероятния,

най-изумителния жив изрод

на всички времена.

Приятели,

някога тя беше красавица.

Един принц се гръмна от любов по нея.

Беше известна като "летящ паун".

Тя е най-красивата голяма жена, която съм виждал.

Що за приказки, Ханс!

Ще започна да ревнувам.

Не ставай глупава. - Да не ставам глупава?

Виждала съм как тези жени хвърлят влюбени погледи към моя Ханс.

Е, не че ревнувам.

Фрида, скъпа,

за мен има само една жена,

тази, на която поисках ръката.

Госпожице Фрида?

Присмивате ли ми се?

В никакъв случай, господине. - Благодаря. Това е чудесно.

Защо да ви се присмивам? - Повечето големи хора го правят.

Не разбират, че съм мъж и изпитвам същото като тях.

Благодаря.

Толкова сте любезен, господине.

Много хубавка. - Престани.

Посетете ме някой път, ще пийнем вино заедно.

Благодаря, госпожице Клио.

Остаряваш, Жан.

Вероятно снощи си преял и сега въображението ти...

Но, г-н Дювал, отначало и аз не повярвах на очите си.

Куп ужасни, извратени същества, пълзят, вият, смеят се...

Стига, Жан. Какво пи снощи?

Нищо, господине, уверявам ви.

Във Франция трябва да има закон такива да ги удушават при раждането

или да ги затварят. - Добре, Жан.

Ако в имота ми има нещо подобно, ще го отстраним.

Хайде, да вървим. - Всичките! Незабавно.

Махайте се!

Не знаете ли, че влизането в чужд имот се третира като кражбите?

Простете, господине. Аз съм госпожа Тетралини.

Тези деца са в моя цирк.

Деца? Това са чудовища.

Вашия цирк. Разбирам.

Нали разбирате, господине, когато имам възможност,

ги извеждам на слънце

и ги оставям да играят като... деца.

Повечето са такива.

Деца.

Моля, забравете думите ми, госпожо. Останете колкото пожелаете.

Довиждане. Хайде, Жан.

Хиляди благодарности, господине!

Много благодарим, господине!

Срамота!

Колко пъти съм ви казвала да не се страхувате?

Нали съм ви обяснявала,

че Бог се грижи за всичките си деца?

БРАТЯ РОЛО - АМЕРИКАНСКИ АКРОБАТИ

Добър вечер, госпожо Тетралини. - Как сте, госпожо Тетралини?

Днес е пълно.

Вижте я, води ги да се пораздвижат.

Бавачка на куп мърляви изроди.

"Както са обявени на плаката,

ще ги видите вътре.

Истински, живи изроди.

Джоузефин Джоузеф, полужена-полумъж. "

Пура, Джоузеф?

Изпусна си червилото, Джоузефин.

Не я ядосвай, че той ще ти разбие носа.

Хайде. Побързай. Браво.

Не е така. Не съм виновен аз.

На забавен ли се правиш?

Не разбираш!

Римлянка...

Слиза от бика и започва да се чеше.

Не може ли една римлянка да я сърби нещо?

Защо не се изкъпеш? - Аз се изкъпах, но бикът - не.

Мисля, че тя те харесва,

а той - никак.

Цветята, които ми изпрати, са много красиви.

Но не колкото вас.

Благодаря.

Ханс, неприятно ми е да те моля,

но би ли ми дал назаем още 1000 франка,

докато пристигнат парите ми от Париж?

С удоволствие, госпожице. - Благодаря.

Довечера ще ги донеса във фургона ви.

Стига!

Може да съм се шегувал. - Шега?

"Ела, момиченце, искам да се грижа за теб. "

И аз да се вържа.

Стига!

Значи ме напускаш?

Така ли?

Може би само се шегувам.

Не ме напускаш!

Защото аз ще те изритам!

Това не. Аз ти го дадох.

Ти, евтино...

Хич да не ми идваш да плачеш довечера, че искаш да се върнеш.

Няма вече да пилея време и пари

за такива като теб.

Да. Твоето време, но моите пари.

Неблагодарна уличница.

Хубаво.

Какво зяпаш?

Не си ли виждал жена по улицата?

Сигурно си слушал всяка негова дума.

Точно така.

Смей се. Забавно е, нали?

Да. Жените са смешни, нали?

Всички са уличници, нали?

Да. Освен когато не измъквате пари от тях.

Да ме...

За каква се мислиш, че да крещиш така?

Разговаряш с Прозо.

А не някой от онези главорези, с които се движиш.

Сега ти ме изслушай. - Нямах предвид лично теб.

Трябваше да си го изкарам на някого. - Всички жени сте еднакви.

Нападате хората, евтини сте,

а как хленчите, като си получите заслуженото!

Успокой се. Престани!

Сама съм си виновна.

Бясна съм си,

защото се влюбих в тази грамада.

И най-накрая се осъзна ли?

Странното при вас жените е, че на повечето така и не ви идва акълът.

Чакате докато остареете и никой не ви иска.

Че то повечето време никой не ни иска.

Трябва да си много доволна, че приключи с него.

Не си никак грозна.

Дай си възможност. Ще успееш.

Удобният случай идва. - Идва? Изчезна, искаш да кажеш.

Сега си седи и се самосъжалявай.

Не, няма. В това не можеш да ме обвиниш.

Добре.

Но не се наливай с алкохол, докато празнуваш,

защото това забавление на никого не е направило услуга.

Разбра ли?

Разбрах.

Ти си много свестен.

Точно така. Трябваше да ме видиш преди операцията.

Здравей, Прозо. - Така, така.

Утре е важната вечер, нали, Дейзи? - Да, сестра ми се омъжва.

Толкова съм развълнувана. - Тя от всичко се вълнува.

Роско е добър човек. - Тя се шегува.

Ще го хареса, когато го опознае.

Това ме подсеща...

Затвори очи, Вайълет. Хайде, затвори ги.

Какво направих? - Щипна Дейзи по рамото.

Ама че работа!

Господарят й я вика.

Флиртуваш ли?

Хич не ми харесва...

Хайде, побързай. Нямаме много време.

Значи флиртуваш с онзи евтин клоун, а?

Не е вярно. - Направи фокус с мен.

Ти млъквай.

Ще се женя за сестра ти, не за теб.

Видях как ти се усуква. - Хайде, Дейзи.

Без нея! Тя остава тук.

Не. Аз трябва да вървя.

Все го използваш за из...

За алиби.

Къде отиваш?

Не обръщаш внимание на другите, а?

Теб съм те забелязал.

Значи така.

Искаш да те преследват.

Е?

Влизай.

Сипи си за пиене.

Чудесно.

Гладен ли си?

Винаги.

Наздраве.

Колко?

Не съм много гладен. Шест.

Как ги предпочиташ?

Хубави.

Колко си силен! Ще ме смачкаш.

И ще ти хареса.

Остави ме без дъх.

Ти...

Ето ти нещо за окото.

Ханс, скъпи, не чу

нито една моя дума.

Ханс. - Да, Фрида?

Не ме слушаш. - Слушам те, Фрида. Слушам те.

Тогава какво казах?