لومړۍ 200 کرښې.
Алфредо!
Алфредо!
Ето го, идва!
Алфредо, Морети е.
Морети! Направих ти нещо вкусно за хапване.
Яж ги след полунощ за късмет.
Има малко вино и портокал.
Малко и сладко е.
Как се чувстваш? - А ти как мислиш?
Тате, може ли да отворим касичката?
Чак в полунощ. Нека да свърши годината.
Не, ще сме заспали дотогава. - Не, защо? Празнувайте без мен.
Чао. - Алфредо, чантата ти.
Няма да празнуваме без теб.
По това време ще бъдеш под земята. Искам да кажа, в метрото.
Ще хапнем малко супа и ще си лягаме по леглата. Нали, деца?
Ще празнуваме утре с теб. Лека вечер, Алфредо!
Чао. - Честита Нова Година.
Приятно изпращане...
Мамо, свали месото от печката. - Добре.
Аугустина, слез до кафето и се обади на чичо ти
Франческо, Паскуале и леля ти Чесира.
Кажи им, че ги чакаме. Нека донесат повечко змиорки.
Строшете си касичката да поиграем на бинго.
Ухае страхотно!
Много е вкусно! - Горкият Алфредо!
Дано това не го нарани. - Слава богу!
Коломби, направи ли сметката? - Каква сметка?
Мислех си вчера на спирката. Колко ще сме на вечеря?
Какво да ти кажа. Аз, ти...
Мирабионди, Френджипейн, Амапола... - Микеле, Марио,
Балдисари, Ламбертуча и Катерина. - Продължавай.
Джовани, Пенелопе и Нери.
"Аз ще се погрижа за това и организирам."
Може ли идиот като теб да направи това?
И свещениците правят грешки, нали? - Така? И какво ще правим?
Ще оправя нещата някак си, ще намеря някой да бъде 14-ти.
Толкова късно? Това е след 8 часа, ако не знаеш?
Да поканим Пиночиа. - Пробвай се, ама малко е грозничък.
Ще дойдеш ли на вечеря? - Не!
Защо не искаш с нас? - Вече са ме поканили! Вземи това!
Чуйте това! Покана! И кой те покани?
Това си е моя работа, нали? - Ами тогава работи си!
Вече е 08:00, почти 08:05, така че аз си тръгвам!
Нямам време за губене. Довиждане.
Той е смешно, накара ме да се смея. - Добре, но какво ще правим сега?
Между другото. Имам идея. Нека викнем Торторела.
Коя е тая? - Торторела, Джоя. Винаги е готова.
Ще се обадя на Мими, заедно са винаги.
Но й кажи да си плати. Няма аз да й плащам куверта.
Чудо!
Педикони! - По дяволите, обувките.
Махнете третия отляво. Самият той е цяло чудо?
Режисьорът е прав. Това е мистична сцена.
Нали го предупреди, шефе? - Торторела, говори за себе си!
Гледай си работата или ще те фрасна по лицето.
Млъквай, тя е права. - Разбира се, тя е винаги права!
Стегнете се и дайте всичко от себе си. Готови!
Но този човек трябва да спре да използва ръцете си!
Нека да побързаме. След тази сцена всички ще се приберем да празнуваме.
В готовност ли сте? Внимание? Готови!
Педикони, добро момче, заемете мястото на свети Зенон.
По дяволите! - Камера?
Работи! - Клапа?
127, трета част!
Снимаме!
Вижте ме! Аз съм свети Зенон.
Лъвовете не ме докосват. Те се отдръпват. Чудо!
Погледнете ме! Аз съм свети Зенон!
Чудо! Чудо! - Стоп камера.
Това беше всичко. Ще се видим утре пак.
Лека вечер на всички. Честита Нова Година!
Спрете! Запазете тишина!
Това е всичко. Не взех си сандалите. Ето туниката.
Дай ръка! Тук!
Бързаш ли? - Ще си изпусна автобуса.
Ега ти полата! - Мисля, че съм напълняла!
И аз така мисля! Къде ще празнуваш? - Какво правя?
Имам покана от, как му беше името...
От кой? - От... Нещо друго беше.
Имам още време да реша. - Още ли си с онзи счетоводител?
Кой? Капечи ли? Всичко свърши, той не е мой тип.
Съпругата му го хвана и го преби!
Кажи, защо ме питаш какво ще правя тази вечер?
Ами, просто така... - Защо? Кажи де!
Исках да те помоля да дойдеш с нас. - Кои "нас".
Една симпатична компания...
Но ако си заета... - Няма да ти откажа!
Имаш ли хубава рокля? - Имам, нали си купих такава
за ролята във филма "Нощ в Гранд Хотел".
С какво си облечена там? - Няма да повярваш! Лисица.
Добре тогава. Да се срещнем в 10 на фонтан Еседра.
Виж какво са направили с коженото ми палто?
Нищо не може да се направи. В колко ще се срещнем на фонтана?
В 10. - Кувертът ще ти струва 8000 лири.
Все пак това са изискани хора. - Имам идея за тази вечер...
Искам да имам косата... не, няма да ти кажа.
Нова година, нов живот!
Може би тази вечер ще намериш подходящия човек.
Може би моят ангел ще ме благослови! Добре. "Монахините на Монца" идват!
Хайде, че да не закъснея. - Чао, до срещата.
Здравейте.
Здрасти, Спицио. Точен си. Спицио винаги е на време.
Споразумението е ясно. Злато и скъпоценни камъни.
Без обемни неща, трудни са за отнасяне.
Не ходя в бални зали за матраци и одеяла!
Малки неща, не се притеснявайте. - Неговата работа е винаги с класа!
Имате ли цигари? - Дай му една.
Хайде. Ето.
Как да платя? - Добре.
Кажи му, какво ви донесе? - Диаманти, бяха като сливи.
Като какво? - Като сливи.
Пекори, тук говорим за бизнес. Не се прави на алтав, ясно?
Няма значение! Намери ми подкрепление.
Спицио ми каза за това, но не мога тази вечер.
Ще вечерям с болния си баща.
Как яде, като болен! Да не би да има тения?
Хич не ми е лесно. Да не би да искаш някой специален с черна вратовръзка.
Слухтя навсякъде и има малко хора покриващи изискванията ти.
Онези там не ти се доверяват, защото не те познават.
Е, аз бях извън града. - Не беше ли на обир?
И ти казаха да не се правиш на алтав!
Бях три години в чужбина. - Знам. Ти си умен!
Да повършеем из нощните клубове в навечерието на Нова година
е добра идея. Превъзходна е, наистина!
Защо не отидеш сам? Така че не е нужно да се разделят.
Аз се оттеглих и пасувах. Никога не държа плячката в мен.
Това е нещото, което ме изнервя. Трябва веднага да я дам на някой.
Искаш по-представителен човек ли? С чисто досие и с фрак?
Умберто Пенацуто. - Кой? "Злополуката" ли?
Защо ли пък не? - А кой е този "Злополуката"?
Един статист в Чинечита.
Във всеки един случай си търси парите от медицинската застраховка.
Пълен просяк. - Кой искаш да ти партнира тогава,
Данте Алигери ли?
Казвай. - Почистих вече. Танци, довечера!
Нямаш думата. Не си плащал три месеца наема си.
Пенацуто, на телефона. - Веднага идвам!
Ало! Спицио кой?
А, да. Наздраве!
Разбира се, че имам вечерно сако. Каква е работата?
Обаждаш се за това?
Знам, но това не е за мен. Не ме е чак толкова страх до смърт.
Просто, това не е моя работа. Освен това, имам ангажимент.
Да, една дама. Смятам, че не си струва.
Ако си променя мнението, ще се чуем. Честита Нова Година. Довиждане.
Леле, мале! Позволяваш си да отказваш работа в този момент?
Тридесет лири!
Аз съм известният режисьор Цесил Б. Демиле.
Искам да говоря с ослепителната актриса Торторела.
Цесил Б. Демиле е мъртъв, горкия.
Позна ме, нали? Замалко не припадна обаче.
Да, така е. - Имам страхотна идея.
Довечера трябва да си с мен на вечеря.
Торторела, там ли си? Знам, че си там. Отговори ми.
Трябва да сме заедно на Нова година, като лани? Носи ни късмет!
Късмет казваш? Никога не съм виждала година като тази.
Помисли? Май ти си този, който носи кутсуз.
Не се ядосвай. Както и да е, дори и да исках, не мога. Заета съм.
Ще съм с приятели. - Няма ли да ти дойде в повече?
Не знам, може би...
Но те предупреждавам! Не по-малко от 8-10000 на калпак.
Там ли си? - Добре. Лека нощ и ЧНГ.
"Вечер"? Ти направо ме караш да измръзвам.
Тридесет лири!
Торторела, дай ми шише с топла вода.
Не ме оставяй сам! - Бъди търпелив.
Какъв пациент? Погледни се какви ги правиш!
Дядо, късно е. Имам нужда от сешоар.
Виж какво направи? - Това е!
Внимавай с чинията. - О, лещата ми!
Не се ядосвай. - Ядосан съм!
Проклет Умберто! Закъснявам! - Какъв Умберто? Проклета да сте!
Ти също!
По-добре ме остави. Върви си на танците и ме остави на мира.
По дяволите, колко е горещо! Работи, като че ли на промишлен ток?
Какво се е случи, Торторела? - О, чудесно!
Лампите изгаснаха. - Какво ще правим сега?
Не свети никъде, не виждаш ли? - Не мога да видя нещо!
Трябва да поправим това. - Не се движа. Къде са ми чехлите?
Как така не се движиш? Тихо, бе! Късно е. Ще те заведа до леглото.
Аз няма да мръдна! - Хайде! Бъди добър! Дръж се за мен.
Дръж се за мен! По дяволите, тежък си!
Луд ли си? Искаш да ни убиеш баш по Нова година ли?
Давай, да е забавно! Ние сме 13! - Защо, какво има?
Защо? Торторела каза, че ще дойде. - Да, но не й Амапола.
Инфекция от една инжекция. Разбра ли?
Е, може ли така? Не трябваше да каните Торторела.
Торторела... Какво искаш да кажеш?
Ако не ми беше натяквал, нямаше да я повикам.
Добре де, Торторела няма да идва. Обади й се по телефона.
Луд ли си? Сега? Да се беше сетил по-рано.
Защо, колко е часът?
Почти десет и пет е. - Десет и пет?
Значи минава десет и пет. Знаете ли какво?
Хайде! - Да побързаме!
Добър вечер!
Това не е фонтанът Треви, знаеш ли? - Не е ли?
А къде е тогава?
По дяволите! Как да ти кажа...
No comments yet. Be the first to leave one.