The Lacemaker (La Dentellière)

ИЗАБЕЛ ЮПЕР във филма

ПЛЕТАЧКАТА НА ДАНТЕЛИ

ИВ БЕНОА

АНМАРИ ДЮРИНГЕР

ФЛОРАНС ДЖОРДЖЕТИ

РЕНАТЕ ШРЬОДЕР

МИШЕЛ ДЕ РЕ

МОНИК ШОМЕТ

ЖАН ОБЕ

Беатрис!

Подстригване, боядисване и маникюр. - 200 франка.

Свършихме бързо.

Благодаря. - Ето. Това е за вас.

Довиждане, Мерилен. - Довиждане, госпожо.

Вземи. От г-жа Травие. - Благодаря.

Видя ли покривката? Плетох я на една кука.

Имам шапка в чантата. Би ли ми я донесла?

Харесва ли ти да плетеш на една кука?

Вземи.

Благодаря.

Каква гледка съм?

Това ти ли си? - Да.

А тук? - Да, бях на 15 години.

Искаш ли после да поплуваме? - Не, благодаря.

Мечокът ти е голям. - Да.

Но предпочитам по-малък. Имам си го от малка.

Никога не съм се разделяла със старите си играчки.

Загубих моите когато дойдохме в Париж с брат ми.

Баща ти кога ви напусна?

Той замина много преди това.

Да пусна ли диск?

Да.

Би ли отговорила, ако обичаш.

Ало? - Ало, Мерилен?

Ало? - Вече привърших, тръгвам.

Идваш, така ли? Още не съм готова.

Къде ще ме водиш? - Изненада.

Загадка? Нямам време, трябва да се облека.

Гола ли си? - Да, не съм облечена.

Хайде. До четвърт час.

Добре. - До скоро.

Трябва да се приготвя за него.

Срамота, би трябвало да ти отделям повече време.

Сърдиш ли се? - Не, никак.

Искаш ли да я довършиш? - Да, благодаря.

Внимавай да не се изцапаш.

Лека нощ.

Лека нощ.

Сега изглеждаш по-добре, нали?

Кожата доста ме опъва. - Не я пипай, ще я замърсиш.

Другата година на 19.

Заповядай.

Това за мен ли е? - Вземи. Не хапе.

Благодаря. Нямаше нужда да го правиш.

Благодаря ти много.

Много е красив.

От мохер е.

Мамо!

Мамо!

Идваш ли?

Да.

Обади ми се, за да ми каже, че съм свободна.

Отговори ли му? - Не мога. Направи го със злоба.

Стовари ми го по телефона. След три години.

4 млека и 6 яйца. Ще вечерям с Мерилен. Има проблеми.

Колко струва? - Нищо. За вас е подарък.

Не, не. - Да.

Жена ти е много любезна по телефона.

Сега не е момента.

Млада е... по гласа. Защо ме лъжеш?

Не може да говориш? - Без съмнение.

Не може да отговориш?

Мислиш си, че можеш ей така, лесно да се измъкнеш, а?

Един телефон и край.

Пропиля ми три години. - Ще се видим утре.

След три години офейка като глупав идиот.

Вторник и петък.

Само толкова може да ми отдели господинът.

Мислиш за мен през другите дни?

Понеделник, сряда и четвъртък? В края на седмицата?

Семейството, ясно.

Работата...

и чак след това аз.

Винаги съм на твое разположение.

Мръсник.

Гаден мръсник!

Съсипа ми живота.

Омръзнала съм ти...

и искаш просто да изчезна.

Това ли искаш, а? Кажи!

Това искаш, нали?

Гаден мръсник!

Искаш да умра.

Кучи син!

Не, Мерилен.

По дяволите!

Трябва да прекъснеш. - Остави го да страда малко.

Вярваш, че ще се върне ли?

Ще отида да потърся мечока ти. - Недей.

Жан Пиер, много е горещо.

Суетата изисква жертви.

В Коста Азул ще е по-горещо. - Да, но ще има море.

Изглежда добре, повече няма нужда. - Оставям ви за малко.

Бързо, топи се. - Благодаря.

Благодаря, Беатрис. - Благодаря.

53 кг. Като преди две години.

Ще се пробваш ли? - Няма нужда.

Колко тежиш? - 45.

Тежиш повече. - Не, кълна се.

Ще тежиш 50. - Не преувеличавай.

Ела.

Какво ти казах? - Чакай да видя.

48. - Видя ли?

48 не е 50. - Но ти си повече от 50.

Трябва да тръгваме. - Добре.

Няма хора. - Нормално, по това време.

Тук е по-студено отколкото в Париж.

А тази миризма? - От йода е.

Какво? - Йод. Много е здравословно.

Дишай дълбоко.

Докъде се простира плажа? - Нали не мислиш да проверяваш?

Никога няма да мога да нося това. - Слънцето вече се скри.

Само това може да се прави по това време.

Дразни ли те?

Пом, трябва да вземем нещо за сгряване.

Къде са хората? - По това време, по стаите.

А тези, които са от града? - На кино, в казиното, на боулинг...

До бридж клуба. Трябва човек да има приятели.

А през нощта? - В казино или в дискотеката.

Най-добре е да отидете до Дювил.

Там е пусто.

Движи краката.

Брадата по този начин.

А краката? - Движи, както ти казах.

Главата така. - Съжалявам. Не беше нарочно.

Бъдете по внимателни. - Извинете ме, госпожо.

Не си тръгвай.

Ще танцуваме ли? - Не знам как.

Това няма значение. - Не, благодаря.

Онази високата май те сваля? - Тя е пияна.

Ако си кавалер, покани ме да танцуваме.

Каква горещина. Отивам да се изкъпя. - Недей!

Някой може да дойде. - Почакай.

Искам да се окъпя. - Не го прави.

Защо, ако искам? - Ще си имаме проблеми.

Ти ли си? - Да, аз съм.

Купих кроасани. Ще ги стопля.

Знаеш ли? Ще му хареса да живея при него.

Нима?

Ето.

Ще е добре и за теб. Ще разполагаш с повече място.

Кока-кола, ако обичате.

Обичате ли сладолед. - Да.

На почивка ли сте? - Да.

Не ходите ли на плажа? Не ви харесва ли?

По това време е пълно с хора.

Сутрин става за ходене, когато е празно.

За пръв път ли сте в Кобург? - Да.

Летувал съм в това затънтено място когато бях момче.

Защото е приятно ли? - Приятно?

Да, наистина.

Кобург, перлата на нормандския бряг.

Кей, казино, и градини пълни с цветя.

Страхотен хотел със стаята на Марсел Пруст,

и карамелени специалитети.

Тенис клубове, и 18 игрища за голф, разбира се...

За по-малко късметлиите, мини голф.

Конна арена, продавачи на велосипеди.

Английска разходка, булевард с белгийци...

и величествена скука.

Тогава защо се върнахте? - Заради шоколадовия сладолед.

Искате ли още един? - Не, благодаря.

Казвам се Франсоа Белине.

Следвам литература в Париж.

А вие? Как се казвате?

Страхотна Римска забава.

Каним ви на Римска забава.

Искате ли сладолед? - Не, изядох два.

Радвам се да ви видя отново. Наистина. Да, наистина.

Господине, не сте си платили сметката.

Не съм свършил.

Колко ви дължа? - 6 франка, господине.

Много ви благодаря.

Искате ли да поплуваме? - Не, не.

Изчаквате приятелите си ли?

Никой не идва тук. Тълпят се пред казиното.

Не харесвате ли навалицата?

Нито вие, нали? - Не, нито аз.

Стигнахме до края.

Там е Холгейт.

Обичате ли да четете?

Нямам много време. - С какво се занимавате?

Работя във фризьорски салон в Париж.

Интересно ли е? - Още се уча.

Срещате много хора. - Идват стари дами.

Вероятно стари клюкарки? - Да.

Колко ми е позната тази сграда.

Прилича на леген обърнат наопаки. - Защо я наричат казино?

Защо я наричат казино ли?

Идва от латинското "казинус": Малка къща.