City of Ember

В деня, в който дойде краят на света,

съдбата на човечеството бе побрана в малка метална касета.

Срещайки се в тайно убежище,

архитекти, учени и инженери решиха, че е останала само една надежда.

Да се построи подземен град

проектиран да пази гражданите си защитени през идните поколения.

Подсигурете касетката. Програмирайте я за 200 години.

Ще ги поддържа в града за 200 години.

Сигурни ли сте, че е достатъчно? - Никой от нас не е сигурен в нищо.

Ще се надяваме.

Подрастващите поколения няма да знаят за външния свят.

Ще им бъде спестена скръбта по загубения свят.

За доброто на цялото човечество.

Касетката бе поверена на първия кмет.

А тя я предаде на приемника си.

Минаваха години.

И касетката преминаваше от кмет на кмет.

Никой не знаеше какви тайни съдържа тя.

Но помнеха, че ще се отвори, когато е най-необходимо.

Съдбата обаче пое друга посока.

И веригата беше прекъсната.

Касетката бе скрита и забравена.

Градът западаше и се рушеше. И тогава,

с тихо прищракване, касетката се отвори.

ТАЙНАТА НА СКРИТИЯ ГРАД

Татко, ти чу ли това? - Да, побързай. Да не закъснееш.

Старая се. - Гордея се с теб, синко.

Днес е важен ден. - Да.

Само дано не ме назначат на безполезна работа.

Ние не избираме работата в Деня на назначението, това не е същината.

Важното е да вършиш...

своята част.

Едно, две, три, четири...

пет, шест, седем, осем...

Стават все по-продължителни.

Тази беше. - Да, и е третата за седмицата.

Генераторът е единственият ни източник на енергия.

Всички електротехници и механици... - Ако стане...

трябва да докладват в участъците си. - Всички сме свършени.

Това е драматично. - Татко, това място се разпада.

Не, няма да стоя със скръстени ръце, докато Ембер се руши.

Ще се добера до генератора, каквото и да ми струва.

Поздравления...

по случай този забележителен момент:

вашия Ден на назначението.

Закъснявам!

Лина, добре ли сте с баба ти? - Да, добре сме.

Какво ви е, г-н Ток? - Поредната авария, Лина.

Здравейте.

На осем или 18, идва времето...

да се отзовете на призванието си. - Здравейте, г-н Боуз.

Стой! - Покажете Книгата на град Ембер.

Трябва да се подпишеш! - Закъснявам!

Псст! Лизи.

Заклеваме се... - Във вечна вярност към нашия град.

Заявяваме безкрайна благодарност на Създателите...

които избраха този град с най-огромна загриженост.

Процъфтяваме над нашата могъща лееща се река.

Виреем благодарение на безкрайната способност на мощния ни Генератор...

пулсиращ в самия ни център като величествено сърце.

Извън Ембер, мракът покрива всичко и завинаги.

Нашата светлина е единствената в тъмния свят.

Това е истината.

Чантата.

Бъди първият, узнал своето бъдеще.

Давай, младежо.

Прочети го на глас.

Помощник електротехник.

Ще работя с Генератора.

Помощник на Пазача на времето..

Ще работиш с часовниците.

Помощник на майстора по ремонтите. - Те водят весел живот.

Помощник в Оранжерията. - Така, момиче.

Белене на картофи. - Ще си сръчна.

Склададжийка. - Жизненоважна работа.

Избирай, млада госпожице.

Водопроводи?

По-високо, за да чуем всички.

Аз съм Работник по водопроводите.

Много ти провървя, момиче, това е важна работа.

Чистач на плесен. - Имаме Чистач на плесен, чудесно.

Вестител.

Избрах тъпа работа, но пък твоята... - Лина.

моята е като ярка крушка спрямо нея. - Лина.

Викай, ако ти трябвам. - Размени се с мен.

Какво? - Смяна на работите, моля те, трябва.

Искаш да работиш с Водопровода?

Искам да съм Помощник електротехник, при Генератора, но Джос не разменя.

А аз по-скоро ще умра, отколкото да съм Вестител.

Губя си времето, а градът се разпада… - Да.

Какво? - Да.

Благодаря ти, Дун! - Благодаря!

"Светлината на лампите е нищо,

има по-ярка светлина"... - Г-жо Мърдо!

Как мина Деня на назначението? - Аз съм Вестител.

Това е прекрасно, Лина! Поздравления!

Бабо!

Бабо! Къде си?

Аз съм Вестител.

Не бива да си съчиняваш. Ти-ти не си Вестител, Лина.

Но днес е Деня на назначението, спомняш ли си?

О.

А къде е Попи? - Попи ли?

Попи? - Тя ми помагаше да търся нещо.

Аз... Това е на Попи.

Попи.

Попи.

Попи, пусни това от устата си..

Вземи.

Това е за теб. - Благодаря.

Сам го направих. - Да, познах.

А... за какво е това? - По случай завършването ти.

Имам предвид, за какво служи?

Сам ще се досетиш.

Капачката служи не само да държи течността да не изтече от бутилката.

Най-важното е, бъди внимателен.

Обръщай внимание на всичко - всичко, което виждаш.

На това, което другите не забелязват.

И ще знаеш това, което за другите е неведомо.

Животът няма да те подхлъзне.

Как ще се разпоредиш с него, това е по-важното.

Какво ще кажеш?

Полезно нещо, татко.

Няма ли да хапнеш?

Не съм гладен.

Трябва да преместим онзи.

Ей.

Шшт, шшт, шшт, шшт. Ей, спокойно. Счупил си си крилото.

Хм.

Лека нощ, Лина. - Лека нощ, Попи.

Аз ще ти пусна гласовете, а ти заспивай, нали?

Юху.

Юху.

Има ли някой вкъщи?

Е, не ме чакай за вечеря, скъпа.

Ще се прибера преди да изгаснат лампите.

Г-н Мейфлийт, обувките ви са готови.

Здравей, Рейн. Клери е.

Пръскачката на номер две пак се повреди.

Рейн, Бъроу е.

Размишлявах върху това.

Наблюдавах моето момче и...

Премислих. Промених мнението си.

Съгласен съм.

Къде отиваш?

Лина Мейфлийт се явява по служба.

Подранила си, Мейфлийт.

Спокойно. Спокойно.

Осем часа!

Всички по местата!

Красив е. - Носи го с чест.

И го пази. Дръж го винаги в добро състояние.

Непременно.

Постът ти е на площада Гарн.

Почакай!

Ще ти обясня правилата.

1. Когато клиентът...

...дава поръчение, повтори го за да си сигурен, че ще го предадеш вярно.

2. Винаги носи червения плащ, за да те разпознават хората.

3. Клиентите ни плащат по 20 монети...

независимо от разстоянието, така че, тичай бързо.

Аз обичам да тичам бързо.

Прекрасно, впечатлен съм.

А сега, тръгвай!

Седни. Седни.

Този комбинезон ще облечеш върху дрехите.

А в този колан са всички необходими инструменти.

Струва ми се, че тези ботуши все още вършат работа.

Ще са ти нужни за работата с тръбите.

Благодаря. - Този шкаф е твой.

Оставяй тук обувките и всичко останало.

Ясно? - Да.

Добре. Пробвай това

Имаш голяма глава.

Опитай тази.

О, тази става.

Е, чудесно. Напиши тук своето име.

Защо? - Защо ли?

За случай, че стане нещо с теб.

Човекът, който носеше тази каска преди теб, се удави.

Ако името му не бе на каската, нямаше да разберем кой е.

Вземи, използвай това.

Мисля, че мога да разбера какво става с генератора.

Кога ще го видя? М?

Готово.

Съл?

20 монети, моля.

Ей, забави малко.

Клери!

Клери, това съм аз.

Я да те видя.

Ронър ми каза. - За теб е първото ми съобщение.

Чудесно, слушам.

От Арбин Суин, зеленчукопродавач.

Да го чуя.

"Ако това е картоф, значи аз съм секси младеж".

Помощ!

Стой назад.

Може да е заразен. Бил е в непознат район.

Не го доближавайте.