House of the Dragon

ДОМЪТ НА ДРАКОНА

Това са нашите условия.

Сто от вашите златни дракони.

На кораб ли?

На човек.

Не мога да извадя толкова монети, дори и да исках.

Отново казваш, че си беден.

Не звучи убедително от устата на един Ланистър,

чийто конюшни и кухни са издълбани в планина от злато.

И ни трябват, преди да свърши войната.

Разкъсайте блокадата и ще спечелите.

Мислиш ли, че ни липсват купувачи за килимите и парфюмите?

Продаваме където си искаме, със или без блокада.

Есос е богат и необятен.

Явно ти се нуждаеш от нас повече, отколкото ние - от теб.

Каменните стъпала.

Какво за тях?

Дай ни Каменните стъпала.

Една камара камъни.

Едва ли е голяма жертва за господарите на Вестерос.

Спорът за скалите се води от едно поколение.

Вашите...

пирати причакват кораби, вземат роби, товари...

Дай ни ги направо и всичко това ще престане.

Ще наложим такса на преминаващите.

Ще си върнем загубите от сраженията с веларионските орди.

Кожодерство. Ще вдигнете цените на основните стоки.

По-добре е, отколкото да гладуваш.

Флот от военни кораби тогава.

Ще плават под ваша команда, ще разкъсат блокадата и ще сложат ръка на пролива.

Много добре.

Принцът регент може да нареди да ме обесят за това.

С армадата, която изпращаме,

можеш да свалиш принца регент и сам да седнеш на Железния трон.

Има още едно условие, разбира се.

Тъкмо си мислех за баня и гарафа с вино.

Командирът на флотилията ни трябва да се съгласи да тръгне с теб.

Името му е Лохар. Моряците са му предани до гроб.

Ако не ги поведе, няма да се бият.

Много добре.

Нека се срещнем с командира тогава.

Адмирал Лохар.

Това е Тиланд Ланистър от Скалата на Кастърли.

Добра среща, лорд Тиуин!

Тиланд.

Що за мъж си ти?

Моля за извинение?

Поет?

Философ?

Аз съм началник на корабите в Кралски чертог.

Слаб си. - Но висок.

Няма да отплувам с мъж, който не може да ме надвие.

На какво?

Малко ром няма да ми дойде зле.

Ваша милост...

Мъничко.

Добър човек си, Орвил.

Две думи, Ваша милост.

Ще помоля Ваша милост да стисне зъби.

Трябва бързо да напуснем Кралски чертог и скоро няма да се върнем.

Какво? - Самозванката е намерила

трима нови ездачи за драконите си.

Не може да бъде. - И брат ви мислеше същото.

Отлетя, за да се бие с нея, и беше прогонен.

Побягнал ужасен, доколкото чух.

Това заслужава.

И така да е, отишъл бесен до Остри нос

и изпепелил целия град.

Проклета луда кучка!

Значи наистина го е сторила.

Боя се, че да.

И какъв смисъл има всичко тогава?

Боговете са жестоки, Ваша милост.

Дано разбирате, че не търпи отлагане.

Не. Не.

Аз съм кралят. Защо трябва аз да бягам?

Принцът регент ще ви убие.

Преди бяхте в опасност, а сега той е разстроен и гневен.

Не се знае какво ще стори.

Но имаме възможност, докато го няма...

Можем да го свалим.

Заведи ме до трона ми

и щом се върне, ще го затворя.

И после какво?

Когато Ренира връхлети със седемте си дракона,

а вие сте без Вагар? Тогава какво?

През годините, предчувствайки препятствията по пътя,

преместих голяма част от златото на Харънхъл в Желязната банка в Браавос.

Можем да живеем охолно

и да останем там, докато всичко отмине.

Искаш да ме водиш в Есос да живея с опъвачите на кози.

По-добре е да живееш, независимо как.

Нима?

Драконът ми е мъртъв.

Аз съм обгорял, противен, самотен.

И сакат.

Не сте сам.

Членът ми е свършил. Казаха ли ти?

Да. Цъфнал в пламъците като наденица на шиш.

Не се отчайвайте, Ваша милост. Чакат ви по-добри дни.

Нека брат ви и самозванката

се унищожат с кръв и настървение.

Когато загинат и армиите им бъдат разбити,

ще се върнем и хората ще станат да ни посрещнат.

Не мога дори да пикая, без да се стича по крака ми.

Ще им е омръзнало от непрекъснатия недоимък и страх.

Ще приветстват завръщането на краля...

законния наследник на баща си.

Егон Победителя...

възкръснал от пепелта.

Егон Миротвореца.

Егон Възродителя.

Егон Радостта на владението.

Така е по-добре, Хю. Не мислиш ли?

Трябва да научим командите. - Да, ще започна.

Няма да ми откажат удоволствието след толкова време.

Може повече да не хапна риба.

Какво правите тук?

Свали си краката от масата.

Предпочитам да не го правя. - Улф.

Не ти решаваш, Улф.

А кой тогава... момче?

Това е принцът, Улф. Принц Джасерис Веларион.

Принц Джасерис Веларион тук. Кой да си го помисли?

Той живее тук.

Ще приема извинението ти.

Младият принц! Виж му косата!

Тъмна е, както разправят.

А ние сме нямали Таргариенска кръв, а?

Моята майка е кралицата.

И двамата сме ездачи на дракони.

От един дол дренки сме.

Свещено наследство е, нищо не разбираш.

Прости му, принце мой.

Не е свикнал с дворцовите обноски.

С никакви обноски, ако питаш мен.

Знаеш ли какво се случи през последния час?

Така нареченият принц регент изгори Остри нос до основи.

Хиляди хора са мъртви или изчезнали. Пристанището е изпепелено.

Готов ли си да се изправиш срещу такъв враг?

Или ще стоиш тук и ще се помайваш?

Ако провалиш усилията ни с мързел или нерешителност,

ще наредя да те обесят и да хвърлят трупа ти на уличните псета.

Не исках да те обидя, принце.

Новите ездачи са дар за нас.

Но сега, когато са факт, не мога да залича опасенията си.

Знаем малко за тях и не познаваме силата на характера им.

Ти поне познаваш Адам от Хъл.

Корабостроител на служба при мен е

и ми докладваха, че е почтен човек.

Нямам много общо с него...

за мое съжаление.

Но зверовете са обяздени.

Сега имате голямо преимущество.

Трябва бързо да ударите,

докато принцът регент мисли какво да стори.

Надявах се да го възпра с преимуществото си.

Вагар ни застрашаваше, но вече можем да я надвием.

Вагар не е единственият му дракон.

Третият брат не е изпитан, не е напускал Староград.

И драконът му е по-млад от Вермакс.

Но е дракон. Забравяте някого.

Хелена?

Тя не язди. Не й стига куражът.

Може да бъде принудена. И драконът й...

Сънеплам, излюпен при царуването на Завоевателя.

Страховита е. Но Хелена не е воин.

Емонд се мислеше за непобедим.

Разбра, че не е.

Ще е ядосан, отчаян.

Няма да спре с изгарянето на Остри нос. Това поне е сигурно.

Прав си.

Ще ми се да не беше.

Как е "Морската змия"?

По-хубава от нова.

Утре ще се присъединим към блокадата.

Нека враговете ни се пазят, били те Ланистър или Грейджой.

Но моят кораб вече не се казва "Морската змия".

"Морската змия" прославяше мен.

Прекръстих го.

"Кралицата, която никога не беше".

Корлис.

Благодаря ти.

Каквото правя сега...

правя го за нея.

Ваша милост, готова сте.

Имате шест дракона под знамето ви.

Корабите ми плават под ваше командване и мъжете ми ви служат.

Но Ланистър настъпват. И Хайтауър от Староград също.

Трябва да строшите главата на звяра...

и то преди да изтекат много дни.

Има, разбира се,

и още един играч, който тепърва ще се появи.

Ваша милост, две думи.

Продали са овцете от нашите земи нагоре по реката.

Васалите ми пратиха стадо свине вместо тях.

Нали драконите ядат прасета?

Караксес ги предпочита. Събра ли войската?

Ще сме готови за поход след два дни.

Погрижи се за прасетата. - Веднага, Ваша милост.