How to Keep the Red Lamp Burning (Les Bons Vivants)

ЕДИН БЛАГОРОДЕН ГОСПОДИН или БОНВИВАНТИТЕ (1965)

В главните роли: ЛУИ ДЬО ФЮНЕС/трета новела

БЕРНАР БЛИЕ/първа и втора новела МИРЕЙ ДАРК/трета новела

и АНДРЕА ПАРИЗИ/втора новела

Режисьори: първа и втора новела ЖИЛ ГРАНЖИЕ

трета новела (Бонвивантите) ЖОРЖ ЛОТНЕР

Сценаристи: първа и втора новела АЛБЕР СИМОНИ

трета новела (Бонвивантите) АЛБЕРТ КАНТОФ

по романа на ПОЛ РЕБУ и ШАРЛ МЮЛЕР

Музика МИШЕЛ МАГН

Участват още: ЖАН ЛЬОФЕВР и др.

Оператори: РОБЕР ЛЬОФЕВР и МОРИС ФЕЛУ

Марте Ришар (1889-1982) е проститутка и шпионка, по-късно политик.

През 1946 г. прокарва закон, с който забранява бордеите във Франция

Законът важи и до днес. Закрити са 1400 бордея (180 в Париж)

или са превърнати в хотели, където проститутките продължават да работят.

Иначе французите считат, че ако направят незаконно

плащането за сексуални услуги ще нарушат личните свободи

и така проституцията по принцип никога не е била незаконна във Франция.

Забранена е само организираната проституция.

Първа новела: ЗАКРИВАНЕТО

За прокълнатото падение на една хилядолетна индустрия,

за тъжната съдба на една висококвалифицирана работна ръка,

за която Европа ни завиждаше и как г-н Шарл предвиди

социалното издигане на най-добрия си работник,

за дара, който й даде, като висока оценка за класата й.

Изгаси светлината.

Понякога трябва да си припомняне ужасните мигове.

Войната доведе до голямо объркване в хорските умове.

Това е единственото обяснение, което може да дадем

за тъжните събития, които се случиха в нашата страна на 13 април 1946 г.

Денят, в който нетърпимостта доведе до закриване на определени заведения.

Видяхте ли Мадам да плаче? - Да, и какво?

Ами странна проява на класа.

Е, всичко свърши. - Недейте така, г-н Шарл.

Някой ден ще съжаляват. - Но ще е твърде късно.

Стига глупости, Шарл. Тъжен си, знам. Просто го приеми.

Нервен съм. - Не бъди дете.

Ще ти направя бъркани яйца. - Много мило, но не ми е до това.

Има дни, в които не искаш нищо. Само да изчезнеш.

Голямата трагедия на хората е, че не спираме да мислим.

Самоизмъчваш се.

Дами, приготвяйте багажа си. Време е.

Да оправя ли леглата? - Закриваме заведението. Не разбра ли?

Аз съм като него. Не го приемам. - И отвори капаците.

О, Мадам, нека капаците ги отворя в последния момент.

Малкото ми момиче.

Защо ме гледаш така? - Възхищавам ти се.

Достойнството ти. Може да служиш за пример на хората в днешно време.

Кой ли е това?

Полицията, Мадам. - Трябва да се изнесете до 5 часа.

Не сме виновни, мадам Бланш. Скоро ще се нанесат новите.

Ще го освободим. Давам ви дума. - Хубаво.

О, какво има, пиленце? - Тъжно ми е.

Разбирам те. Виж какво ни сполетя. - Говори ми.

Ще трябва да почваме от начало. Да търсиш бордей, да бачкаш в бистро.

И в пералня. А вече трудно ще намериш такива перални.

Ти какво смяташ да правиш?

Един приятел ми търси място във визуалната сцена.

В какво? - Спектакли.

Открива кабаре в Тулуза и търси цици. - Е, не всички сме за тая работа.

А аз тук направо изстинах.

"Новата Елоиз"/1761. - А това: "Социалния договор"/1762.

"Емил"/1762, "Признания"/1770.

Интересно ли е? - Не знам, няма картинки.

Един клиент ги остави миналия вторник. Бих предпочела парфюм.

Ако ги искаш, вземи ги. - Не бих отказала.

Книга край леглото създава сериозен имидж.

Я! И аз познавах един Русо. Ама не беше Жан Жак, а Артур.

Колет, ела помогни, де. Преди Мадам да ме глоби.

Ще си мечтаеш ти за тези чудни дни.

А ти, в Ница ли се връщаш? - Нищо не знаеш. По-далеч.

Оран/Алжир (фр. колония). - Там ли ще бачкаш?

Луда ли си? Край с бизнеса. Почвам търговийка.

С какво? - Не знам. Ще видим.

Търговия, какво? Паскал го организира. С моите пари от тук.

С теб ли ще бъде? - Не може.

В момента е зает в Дакар. /Сенегал, пак фр. колония/

Значи сама? - Как не.

Братовчед му Рафаел ще е с мен.

Познава града като дланта си. Ще ме разведе.

Как изглежда Рафаел? - Не съм го виждала.

Паскал каза, че ще го позная. "Има моя акцент".

Откъде е Паскал? - От Бастия/Корсика.

Морисет! Морисет?

Да? - Искаш ли я?

О, да. - А ти, ще оставаш ли в Париж?

Че как иначе. Заради курса ми по масаж.

Докторът каза, че бъдещето е на масажите.

Ще ме търсят навсякъде.

Но ми трябва диплома. - Може ли?

Готово. - Отказа ли книгите?

Да, аз й ги дадох.

Жан Жак Русо. Какво съвпадение.

И аз познавах един Русо. Ама беше Гастон.

Дишай.

Не дишай. Дишай.

Кашляй. Да. Пак. Добре. Дишай.

Много си здрава. Но си хапвай здраво и без алкохол.

Поне тук имаш добра и редовна кухня. Но занапред подбирай какво ядеш.

Не се нахвърляй на всичко. Разумно.

А краката ми? - Нормално е. Всяка ги има.

Имам ги още от малка. Твърде рано. В тази работа, подовете ни убиват.

Довиждане, докторе. И благодаря. - Довиждане, Кармен. Моля.

Е, Изолда, от книги ли се интересуваш? Я да видя.

Жан Жак Русо. - Брей! Светът е малък.

Познавах един Жан Жак. Но не беше Русо.

Беше Витал. - Витал...

Бедният доктор, няма удовлетворение в работата ти.

Скоро пак ще се разболеят.

С всички непознати там навън, все ще прихванат нещо.

Болница Св. Луи ще е под обсада. - Имаш грешна представа за нещата.

Тези опасности са невъзможни вече, при всичките антибиотици.

Днес всичко се лекува за месеци. Специалисти като мен са отживелица.

Е, да, но винаги ще има болни. - Болни, болни. Какво значи "болни"?

Аз съм доктор по бордеите. Сега кашлица ли да лекувам?

Верно си е. Едно питие? - Не, спрях го.

Е, добре.

Оставете ги тук, внимателно.

Мадам Бланш, искахме да ви кажем: отиваме в Америка.

Шарл, я ме погледни.

Хубаво е, че заминаваш другаде. 6 месеца на село, лов и риболов.

Защо, какво ми има? - Преуморен. Болестта на управителя.

Да ръководиш тук не е шега. - Е, не е като в бакалията.

Няма миг почивка, живеем за другите.

Но свърши и сега ще живея като другите, като егоист.

Като приключим, ще мина за цялостен преглед.

Разбира се.

Оставете куфарите тук. Не. Не пред пианото.

Още ли сте по нощници? Днес няма да работим повече.

Трябваше да свалим куфарите, г-жо Полин.

Ще намачкат дрехите ни. - Добре, хайде, куфарите, бързо!

Внимателно. Много са крехки.

Не стига всичко, ами докторът погледна окото ми и се шокира.

Хванал съм болестта на управителя. Трябвала ми почивка.

Все тая дали ще го каже докторът или полицията...

Много смешно, Мадам! - О, стига се ядосва.

Не се смея на здравето ти, а на двете мечтателки.

Знаеш ли какво ми сервираха Соланж и Морисет?

Не ми е до загадки тази сутрин! - Искат да емигрират...

и почват кариера в Америка.

Браво, малките ми, куражлии сте! Поне знаете ли коя Америка избрахте?

Южна, г-н Шарл. - Това си е добър избор.

И миражите за песо, боливари и кордоби направо ви чакат.

Разбирам, че искате да ги имате, но трябва да ги спечелите.

И трябва да знаете испански или португалски, иначе не става.

Всяка нощ учим думи. - Гледай ти.

А как ще разпознаеш богатия клиент? Външният вид заблуждава.

Мислиш си, този е плантатор, а се окаже някой нещастен бедняк.

Верно ли, мадам Бланш? - Ти им обясни, Шарл.

Онова пътуване на кораба с бананите... пристигането, в прекрасния залив...

Бях купил две рокли на г-жа Бланш от пасаж Бради.

А на себе си взех костюм. - Носех ботушки от козя кожа.

Крокодилската се наложи после. - Да.

И с нови обувки. И тамън стъпих на кея и часовникът ми изчезна.

Е? - Антоанет, по-бързо отваряй.

Да, ето тук.

Остави ги тук.

Много е гадно, г-жо Полин. - Това е положението.

Това е Марсел. - Шарл.

Кажи, че не е истина.

Кой е този? - Г-н Марсел от Тулон.

Шеф на "Голямата 8-ка". - Шефът на "Голямата 8-ка"?

Кой бил? - Шефът на "Голямата осморка".

Стига, бе! О, виж каква класа.

Приятелю,... - Знам.

Ела седни. - Бланш.

Като пребит си. И чувствителната ти съпруга?

Сядай. Как го приема? - Ами... приеха я в болница.

Нервен срив. - И остана сам да се оправяш?

Сам. Като парий, като прокажен.

Докато шофирах из града, никой не ме поздрави.

Клиенти от 20 г., знаменитости, хора, на които съм помагал.

Щом видеха колата ми, се отвръщаха.

На ти сега благодарност. - Чуваш ли го какво каза?

Предпочетох да замина. Отидох в долината на Рона.

Същата работа, Шарл. Чу ли ме? Навсякъде.

Ритон в Але, Големия Луи във Валенс, Мадам Еме.

Човек, който е бил в Оксер 15 г. Всички на улицата, в кадилаците си.

Прилича на преселението на народите, като в учебниците.

За щастие има и съпротива.

И аз я предвождам и прокламирам. - Срещу какво се борите?

Срещу несправедливия закон, срещу лъжливите мерки.

Снощи даже учредихме Комитет. - Ти се шегуваш, сериозно ли?

Присъстваха 37 колеги, елитът в нашия бранш.

И единодушно приехме план. - За какви планове ми говориш?

План за действие. Не разбираш ли?

3000 души са на път за Париж за демонстрация за отхвърляне на закона.

Вече знаеш, че ще бъдем много. - Да, в полицията.

Шарл. - Да.

Комитетът те счита за най-подходящ. - Подходящ за какво?

Да организираш парижките момичета.

Ще събереш поне 1000 момичета. Така ставаме 4000 демонстранти.

Представяш ли си го? Всички вестници, утре.

Знаеш ли какво си представям? Мойто име с главни букви.

Не ти ли стигат сегашните проблеми? - Не разбирам. Мислех, че имаш мозък.

Добре. Ще ти кажа какво мисля за Комитета. Отивате право в кафеза.

Там имат много място. Особено за председателя.

Мислиш ли? - И още как.

Значи да го разпусна? - И по-бързо.