Latter Days

Когато за пръв път дойдох в Лос Анджелис, всичко ми изглеждаше като множество от точки.

Беше твърде дезориентиращо.

всичко беше разбъркано и разпокъсано.

Какво, по дяволите, правиш? Аз съм хетеро.

- Да, бе, всички така казват. - Ама не, аз сериозно.

О-о, наистина? Много лошо. Щото аз съм страхотен.

- Не обичам да се фукам, но мога да погълна двигателя на Шевролет’58 заедно с ауспуха.

- Нима? - Да, при това говоря за големите – с по 380-те.

- О, значи разбираш от коли? - И от бира!

- Виждаш ли, за разлика от жените, с мен можеш да отвориш една бира, веднага след... Абе, направо можеш да изпиеш една по време на...

- Ще е просто малко забавление между авери, нали се сещаш. И никога няма да ти се наложи да ми се обаждаш.

Не и преди да ти се прииска още един рунд.

- Не се ли притесняваш, че Елизабет може да влезе всеки миг? - Елизабет? Моята съквартирантка се казва Джули.

- Ама аз дойдох за среща с Елизабет. - Елизабет е в 243Н, като “Надолу по алеята”.

- А това е 243С, като «Свирка». И ти не си ЛюбопитенХетеро от чата?

- Не. - О, не отново.

- Я млъквай! Търкаляш ме! - А-а! Виж в дневника ми! Гледай.

- 20 септември... О, Господи! Голямо шоу! - Е, можеш да напишеш песен по този въпрос.

- Не мога да повярвам, че си готова с демото си и не си написала песен за най-добрия си приятел.

- Аз пък не вярвам, че ако падне някое дърво в гората, това няма да има нищо общо с теб.

- Хей, Дж. Мартинес, водка или джин? - Джин, а ти можеш да кажеш на онзи твой приятел да си го начука сам.

Знаеш ли, имам само един приятел, който наистина може да направи това, но се съмнявам да си го виждала.

Говоря ти за басиста. Очакваше се да направим някакво впечатление,

ама втората песен звучеше все едно на сутиена ми са му израсли ръце.

Извинете ме, натегачи, нова поръчка.

Така ми е писнало всичко това... Скоро ще ви целуна за сбогом и най-накрая ще оправдая идването си в този мизерен град.

Чели ли сте нещо от Бари Улф? -Хей, къде отидоха пържените картофи?

Бари Улф веднъж ме прослушваше за една от рекламите си. През цялото време щеше да ме изпие с очи.

Не напразно го наричат «Улф, който разплака момчето». Каза, че не би ми дал ролята в

онзи отвратителен сериал «Чалнатият ми гей съсед» Какво ми има? Аз съм гей, чалнат съм.

Може би не си достатъчно съсед. Да ти го начукам. Аз съм Дона Рийд на пилон.

- Простете, муцки. Мразя да прекъсвам толкова важни дискусии между вас – големите звезди...

- Аз ще се задоволя със «средна звезда». - На място казано.

- Чувам, че Дисни ще отварят ресторант «Фантазия», Където чиниите сами ще летят до масите.

- Дотогава, няма как, ще трябва да се размърдате. - Да!

Здрасти, момчета.

Вземи една от песните ми и я дай в онзи караоке бар «Веселите момчета». – Джули !

- А също и «две за една» маргарити? - Ще бъда там.

Добър апетит!

Стига си се размотавал, нямаме цял ден.

- Ей, мамка ти... Да, бе, и на теб мамка ти. Мамо ти ли си? Джули? Къде си по дяволите?

- Аз съм си тук. А ти къде се обаждаш, къде завършихме снощи?

- Не зная, но се събудих без сутиен. А това никога не е добър знак.

Не бих се притеснявал на твое място.

И защо само ми се обаждаш, а не се разхождаш из хола на пръсти като милосърдна сестра с Екседрин?

Това вече го направих, но помислих че си излязъл. Уроците ти са започнали вече.

Ей, чакай малко.

- С теб сме се срещали. - Мм, не, аз съм нов тук.

Ей, новобранец, хайде движи се.

Всичко е разопаковано... последен звън, Хармон заляга.

- Ей, Гилфорд, защо не дойдеш и не ми направиш един масаж?

- Нещо си се объркал. Да не мислиш, че ще ти масажирам пъпчивия гръб, бе педал.

Дейвид? Хайде, новобранец, ела да ми помогнеш, трябва да се подредят нещата.

- Хайде, Гил, само за десетина минути. Знаеш че аз бих ти направил.

- Ами давай! - Аз пръв си поисках. – Не!

- Ей, заболя ме! - Готви се да умреш, човеко!

- Здрасти. - Здравей.

- Помниш ли ме, живея отсреща. - Да. Хармон!

- Пичове, донесъл съм ви стекче бира за «Добре дошли».

Ъъ, мерси, ама ние не пием.

Какви студенти сте вие?

- Кой се е обаждал на «Доставка На Педерасти»?

- Мамка му, Райдър, малко по-силно и вероятно ще те чуе. - Не ме интересува.

- Видя ли с какви прилепнали шорти беше?

Погледни тези. ОК, три от тях.

Снощи дойде Даниел – най-прекрасният и очарователен мъж.

Мислех, че мога да ви запозная. Наистина?

Синя риза, в края на бара? -Да, същият. – Даниел, срещали сме се.

3 август – да. О, не, в леглото не е бил толкова добър.

- Андрю, ще ми дадеш ли чаша от онова Мерло там? - Разбира се. Бен ви търсеше, госпожице М.

- Е, след като се обажда толкова късно през седмицата, и аз мога да му се обадя толкова късно вечерта, нали? – Абсолютно. – Наздраве.

- Ей, хора, искате ли да чуете нещо откачено? Сещате ли се за ония четиримата

дето се преместиха в стария апартамент на Елизабет? Познайте какви са?

- Любовна четворка порно звезди. - Че какво му е откаченото – в този град?! Да не са родео-клоуни?

- Не, още по-откачено е. Те са мормонски мисионери, сериозно.

Е, и родео-клоуни щеше да звучи добре.

- Сигурно много са си паднали по извратения ти стил. Веднъж излизах с мормон.

- Семейството му го подложило на шокова терапия. Правихме секс – беше същинско животно.

После искаше да се хвърля през прозореца.

- Че нали живееш на първия етаж. - Да, бе, щеше да ми изпотъпче цветята.

Няма ли да е забавно ти да ги «обърнеш» вместо те теб?

- Представяте ли си? Не виждал съм ги тия, твърде са тесногръди за това.

Обзалагам се, че той не може да го направи.

- Да не би тука нещо да правим облози? - Както обикновено – за петачка и стек бира.

- А не, това е нещо сериозно. Двайсетачка за това, че няма да успее.

Ще наддаваме ли? Петдесет за това, че няма да го направи.

- Виждал съм ги тия момчета на велосипедите. Май тоя път си намери майстора.

Нима? – Глупости. Петдесет долара че ще успее. И ще отсервирам цяла седмица.

- $50, 2 седмици, че няма. - И аз съм съгласна с Андрю – няма шанс.

- Страхотно. Обзаложихме ли се? И какво трябва да му направя?

- Каквото и да е? Свирка? - Обаче искаме доказателство. Бельо.

- Познавах и един друг мормон – в казармата. Имат си свещени боксерки, които не свалят.

- Вземи едни от тези. - Свещени гащи? Трябва да го видя това.

Ще измъкна едно от тия момчета от гащите му.

ОК, довечера ще излизаме ли?

- А, само не поредния епизод на «Крисчън сваляча». - Хей, трябва да си поддържам уменията. За уменията.

- Здрасти, излизаш ли? – Да, йога, а ти? - Мм, ден за фитнес.

- Ей, май не сме се срещали. Аз съм Джули Тейлър. - Здрасти, аз съм Елдър (Старейшина) Дейвис. – Какво четеш?

- Уча. Прииска ми се да изляза навън. От Айдахо съм. Там става студено през октомври.

- Е, безделнико, тук през повечето време си е като днес. Нали, Крис. – Ами... да.

- А вие с какво се занимавате? - Разказваме на хората за нашата църква.

- Наистина? Крис обича да говори с хората.

- Понякога помага на хората да намерят смисъл в живота. - Джули все се оплаква, че животът й няма смисъл.

- Ами, можем да дойдем да ви поговорим. - Знаеш ли, би ни било приятно. – ОК.

Чао!

- Много хитро. - Е, заложила съм петдесетачка на теб. Ще се видим на работа.

- Слава богу, тръгва си. Представяте ли си, «Ентъртеймънт Уикли» са я нарекли

новото сладурче на американското кино.

- Тая путка? Поиска Джули да поеме масата, защото й се сторило

че скоро не съм се къпала. Сякаш има защо да се надува. Видяхте ли я как яде?

О, да, а видяхте ли краката й? Сега знам защо ги наричат “прасци”

Обзалагам се, че след секс мирише на пушена шунка.

Скъпи, налей ми чаша “Cuvet”!

Надявам се, че не говорим с пренебрежение за нашата клиентела.

Клюкарстването е толкова позорно.

Особено, когато засяга онеправданите. Онеправдана? Тази кучка?

О, знаеш нещо... разказвай.

Не, никога не бих разправяла истории като тези

за честотата с която го прави.

Горкото дете, сигурно си мисли, че плюскането и клизмите са гимнастически упражнения.

Тя не прилича никак на булимичка. Да, ако бях друг тип жена щях да й предложа

малко повече очистителни и по-малко плюскане.

Но аз никога не бих казала подобно нещо. Защото клюкарстването е най-низката форма на общуване.

Трябва да го избягвате. Е, ако е възможно.

Я, виж ти...Отивам в офиса да се ровя в книгите, ако някой има нужда от мен.

О,да - Бен се обади. Звучеше доста настойчив.

Мислите ли, че Лайла крие гадже от нас?

Скапаняк, това не е никакъв бакшиш, а подигравка. По-тихо, за бога. Кой се е избъзикал с теб?

Някакъв «продуцент». Срешнаха се за да чуе демо записът й,

а сега тя се страхува за целомъдрието си. Той е ужасно сладък.

Хей, аз си скъсах задника докато направя едно страхотно демо, и не мога да накарам никой да го чуе

до преди този пич, който иска просто да ме изчука. Горкото бебче. А аз мисля, че е сладък.

-Какво? Ти би ли правил секс заради кариерата си? -Скъпа, аз съм духал на един пич само и само за да го разкарам от апартамента си

Секс заради кариерата ми би било възвишено.

Бен, не съм готова все още за да взема подобно решение. Трябва да затварям. ОК, ще ти звънна.

-Това е поръчката за вино на Андрю. -Благодаря. Има ли още нещо?

Всички мислят, че с Бен сте гаджета, но това не е така. Той е доктор, нали?

-Наред ли е всичко? – Младежо, няма да позволя да бъда обект на обсъждане в моето собствено заведение.

Съжалявам.

И по този начин, чрез Джоузеф Смит, Бог възстанови истинската църква на Исус Христос на земята.

Някакви въпроси?

Как така, ако Бог говори на Джоузеф Смит, той е пророк

а ако Бог говори на мен, аз съм шизофреник? Ами,... той е бил специален.

Какво е отношението на Мормонската църква за черните? Това е добър въпрос. На афро-американските членове

е било разрешено да стават свещеници от 1978. От времето на диското. А жените?

На жените не им е позволено да стават свешеници, това което им е отредено е да бъдат майки и да споделят благословията на свещеничеството.

Споделяне? Да,споделянето е добре. Крисчън се чудеше какво е отношението на църквата ви към правата на гейовете.

Ами....Няма такова нещо. «Гей» и «права» не принадлежат на едно изречение.

О, но права и хетеро вървят ръка за ръка, нали? Да, Бог мрази хомосексуалните.

Идваш в къщата ми и казваш, че Бог мрази хомосексуалистите?

И французите!

Бог мрази французите? Всички мразят французите.

Просто натиснете оранжевия бутон. О, толкова сте любезен. Благодаря. – За нищо.

Мамо, «осветяваш» целия терминал. Не мога да се спра. Ако не ги придърпам ще се съберат около колената ми.

О, губя единствения нормален човек наоколо.

Мисля, че сега това принадлежи на теб, сине. Накарай ни да се гордеем с теб. Да, сър, ще се постарая.

Пожелавам ти наистина безопасен полет. Пак се разплаках, а не трябваше да го правя.

Мамо, ти ми обеща. Ако се разплачеш и аз ще заплача. Знам, но не мога да се сдържа. Ти си моето бебче, знаеш го.

И винаги ще си останеш.

Добре ли си? Да, добре съм.

Виж, ако има проблем, ще се върна после. Може би съм обзет от носталгия.

Носталгия? За Айдахо? Съжалявам, прозвуча гадно.

Просто.. Аз като напуснах къщи и се изстрелях насам като ракета. Но, ако не си бил друг път далеч от къщи... Бил ли си?

Бил съм и друг път далеч от къщи, но не и за две години. «Можеше да бъде и по-зле. Можеше да вали.»

Това е от «Младия Франкенщайн». – Да. Значи 2 години...? - Да.

Не ни е позволено да се обаждаме в къщи, нито да си ходим за празниците. На нашите също не им е позволено да идват.

Уоу, искам и аз да се запиша. Хей, аз обичам семейството си.

В края на краищата, най-добрия приятел на момчето е неговата майка.

'Психо'! Това е от 'Психо', нали?

Тя понякога полудява.. Всички полудяваме понякога..

Поне имаш приятели тук, нали?

Райдър? Не, ние просто бяхме назначени заедно преди няколко седмици.

По-добре, че си ти, а не аз...

А това някакво странно съвпадение ли е, че всички носите името «Elmer»? – Elmer?

Мислиш, че аз съм «Elmer»? – А, не си ли? Не, глупчо! Казва се «Elder». Това е титла за старшнство.

О, това е друго нещо. Защото е подло някой да ви кръщава всички Elmer. Как е първото ти име тогава?

Не ни е позволено да използваме първите си имена. – Защо? Не ни е позволено да правим много неща ...

Казвам се Арън «Aaron» Арън. Харесва ми.