The Green Butchers (De Grønne slagtere) (De grønne slagtere)

ЗЕЛЕНИТЕ КАСАПИ

- Не взимай преди да са готови. - Мамка му! Отпусни се!

Има по една за всеки. Нали знаеш.

Сега ги разбърка. Не беше много умно.

Здрасти Бярне. Това е Беате.

Учителка е в училището на Тина.

- Мислех, че ще сме само ние. - Тя просто се отби.

Хайде Бярне, ела да седнеш.

- Бярне е срамежлив. - Знам какво е.

- Значи отваряте собствен магазин, а? - Това си е голямо предизвикателство.

- Свенд е затрупан с проблеми. - Какво?

- Аз също. Какво имаш предвид? - Когато не получаваш внимание...

- Тогава какво? Какво? - Както и да е.

- И защо да не проработи? Щом Холгер е успял, и ние можем.

- Той има Еленски суджуци. - Само за тия суджуци ми повтаряш.

- А ти какво имаш? - Моята марината.

Дай на Бярне пържола.

Не е ли тежко да си касапин? Толкова кръв и карантии?

- Не. - Сигурно е вълнуващо.

Колко прасета би могъл да заколиш за ден?

Хиляда и сто.

Хиляда и сто?

Винаги ли си искал да бъдеш месар?

Трябва да е самотно в кухнята с всичката кръв и ...

Какво правиш? Ритна ли ме току що?

Мамка му! Какво правиш?

- Защо изобщо ме поканихте ? - Имаш нужда от професионална помощ.

- Не съм за тия глупости. - Не трябваше да я риташ.

Това е твое виждане.

... и два еленски суджука. Превъзходни са.

Каква е тайната ви, ако мога да попитам?

Дълга история. Винаги съм бил очарован от суджуците.

Почти митологично е да убиеш животно

и после да го натъпчеш в собствените му черва.

Можете ли да си представите по лошо от това да ви натъпчат в собствения задник?

- Не, не мисля. - Една от малките радости в живота ни.

Пак го прави. Не, не, не...

Гледай ... Пак го прави.

Не може да се върти бизнес така. Не разбирам защо хората се връщат.

- Защото искат суджуци. - Стига с тия суджуци.

Мога да ги правя много по-хубави отколкото тоя куп боклуци.

Какво каза , задник?

Нищо.

- Илюзии за величие, а? - Свенд само си приказва. Няма нищо.

- Вие ме затруднявате много. - Какво искаш да кажеш?

Не мога да продавам пастета на Бярне. Има вкус на мокри чорапи -

- и твоите марината и кюфтета не минават често през брояча.

Маринатата ми може и да иска още работа, но не подценявай кюфтетата ми.

Толкова са жилави, че можеш да ги надуваш като балони.

Нека да застана зад щанда. Защо трябва да сме скрити отзад?

Ти никога няма да застанеш зад щанда, и знаеш ли защо?

Защото се потиш, и си твърде противен.

Така не става. Не виждаш ли? Трябва да отворим собствен магазин.

Свенд, пак имаш суджук на главата.

- Здравейте отново. - Здравейте.

- Това е съдружникът ми Бярне. - Здравейте.

Наричайте ме Къщния Ханс. Може би се чудите защо.

- Даааа ... - Защото продавате къщи?

Да. Да ...

Бярне, ела да погледнеш.

Ето. Виж тук.

Почти нови са. Ела.

Имаме нужда само от малко говеждо, малко свинско и малко пилета тук.

Свенд, успокой се.

- Какво каза? - Идеално е, но това са много пари.

- Какво искаш да кажеш? - Два милиона са много пари.

Твърде голяма сума, за да я хвърлим просто така.

Той каза по един милион.

- Да, и това прави два милиона. - Не искам да го обсъждам.

Отдавна мисля да ипотекирам къщата си.

Аз нямам къща. Какво да направя?

- Тогава всичко приключва. - Какво искаш да направя?

САНАТОРИУМ ФИЕЛСТЕД

САНАТОРИУМ

Ако знаехме, че ще идвате, щяхме да го подстрижем.

Няма проблем.

Приликата е удивителна.

Мисля, че е обичайно при повечето близнаци.

Да, така е...

Тук е.

Не сте идвали тук, нали?

Не. Не съм го виждал от седем години.

- Няма да се събуди никога, нали? - Не. Мозъкът му не функционира.

- Изключете системите тогава. - Защо така внезапно?

Това е най-доброто решение. Органите му ще помогнат на други.

- Но вие не отговорихте на писмата ни. - Не отварям цялата си поща.

- Пишех ви ежемесечно. - Наистина ли? Не може ли просто да го изключите?

Разбира се.

- Но мога ли да попитам ... - Трябват ми пари.

Той има един милион от родителите ни, който ще получа като единствен наследник.

- Докато той лежи тук ... - Разбира се. Ще бъде по-добре за всички.

Добре.

Какъв беше той?

Когато се грижиш за някого всеки ден, започваш да се питаш какъв е бил преди.

Не. Пак е накриво. Наистина ли не виждате?

Хайде стига. Изглежда отлично.

Отлично? Отлично добре ли е? Не мисля така.

Ще ти кажа нещо. Не може да изпиеш 19 бири -

и после да прецениш дали нещо е право.

Сега изправено ли е? Изглежда добре.

Сега е добре. Закрепете го здраво.

- Няма ли да ни трябва светлина тук? - Да, когато намерим електротехник.

- Какво стана с нашия? - Уволних го.

Постоянно се бъзикаше, а това не оправя осветлението. Ела.

Затвори ако обичаш.

Визитките ни пристигнаха.

Идеални са. Златни букви и всичко останало.

Раздавай ги на когото срещнеш.

- Кого ще срещна? - Ще се оправиш някак.

Купих 5000, така че да действаме.

- Здрасти. - Здравей.

Не е ли хубаво? Малко го почистих.

- О ... - Хората идват на годишнините.

Забелязах, че е било на този ден преди седем години.

- Не идвате често насам? - Не. За първи път ми е.

Мислех, че са там някъде.

- Родителите ви? - Да.

- И сестра ви? - Не.

- Беше ми съпруга. - О, добре.

Катастрофа ли беше?

Откъде разбрахте?

Почти винаги е това, когато умират в един и същи ден.

Не искам да ви безпокоя. Винаги задавам твърде много въпроси.

Няма проблем.

Благодаря ви, че сте се погрижили.

Няма защо.

Извинете ме.

Искате ли да открием един месарски магазин заедно?

- Какво? - Отваряме магазин утре.

И ... Ето ви визитна картичка.

Направихме от тези.

Опа ...

Е, ами ...

Трябва да ги раздавам на хората. Искате ли да дойдете?

Астрид, идваш ли?

- Нямаме цял ден. - Не, съжалявам.

- Не мога да дойда. - О ...

Имам две кремации утре.

Знам какво е.

Какво беше това? Какво направи с кюфтето току що?

Ако ги изядем всичките, няма да останат за клиентите.

Не би трябвало да губя половин ден за да ти го обяснявам.

- А това какво е? - Салфетки за клиентите.

Не, определено не са! Това ще съсипе цялото представяне.

Би ли погледнала цвета на щанда? Зелен е нали?

И балоните? Те също са зелени.

Престани, Свенд! Или си тръгвам и няма да има никаква сватба.

Никого не задържам.

Извинете. Свирим от два часа.

- Барабанистът бърза за ферибота ... - Така ли?

Тогава се разкарвайте оттук.

Вземайте си скапаната музика и изчезвайте. Майната ви, и на вас и на лайняната ви музика.

- Не може да се отнасяш с тях така. - О да, мога.

- Ти си тъпак. - Успокой се.

Свенд не е виновен, че си купила грешните салфетки.

Това казвах и аз, но ти не ме слушаш.

Прав бях, нали?

А сега просто се измъкваш. Прав бях, нали?

Къде сгреших? Мислех, че правя всичко правилно.

Имаме стока и украса. Защо нямаме никакви клиенти?

- Трябва да разтоваря. - Да, върви.

- Дяволски студено е вътре. - Ами хладилна камера е.

Ще си взема палтото тогава.

Ще отнеме известно време. Окабеляването е объркано.

- Опитай маринатата. - Не.

Помириши я.

Помириши я де. Мирише хубаво, нали?

Пуша по 20 джойнта на ден.

Няма да усетя даже и косата ми да гори.

Така ли ще си седиш? Защо не направиш нещо полезно?

Раздаде ли от картичките? - Да.

Да? Колко?

Не знам. Няколко.

- Върви Свенд. - Обещай ми, че ще си тук довечера.

Не, няма да бъда. Тръгвай.

Абсурдно е да късаме сега.

На прага съм да привлека огромен брой клиенти.

Сега е сезона на барбекютата. Нямаме време да късаме.

- Хората искат месо и ... - Не ми говори за пържоли!

Защо го казваш? Не съм споменавал пържоли.

Не става въпрос за пържоли или други меса.

Просто не си подхождаме.

Ти си като всички други. Дори не ме харесваш.

Изгубих родителите си, когато бях много млад

Стига вече с родителите.

Ще се погрижа да съм се изнесла преди да се прибереш.

Ако наистина се чувстваш така, защо не тръгваш?

Защо още седиш тук?

- Просто слез от колата. - Не разчитай да ме видиш довечера.

- Няма. - Ще сляза от колата.

Обаче те познавам. Не можеш да се справиш без сладкия живот.

Стой си вътре и се прави на мъченица.

Да те видим как си тръгваш, или са само празни заплахи?

Тръгвай, Тина. Тръгвай.

- Холгер ... - Значи тук живееш.

Не си щадил средства, а?

Трябва да си пробия път през тълпата богати клиенти.

Затворено е. Бярне го няма още.

- Не отваряме преди да е дошъл. - Стига, Свенд. Как е бизнеса?

- Имаш ли много клиенти? - Да, струва ми се.