Carnival Row

UNACS TEAM >>>

Превод и субтитри: Владислав Владев а.к.а. E-Tle™

К А Р Н И В А Л Р О У Епизод I - Пробуждане на мрака

Поколения наред земята на Феи е била място на митове и легенди.

Докато не възникнали много империи, които да се борят за богатствата й.

Преди седем години войната приключила, когато република Бърг се отдръпнала...

...оставяйки земята на Феи в ръцете на Пакта.

Сега земята им е мястото, от което се опитват да избягат...

Бягайте! Бягайте!

Окупиран Анон Тирнанок

Побързайте!

Хайде! Бързо!

Спрете я, глупаци! Бързо!

Нали ти казах, че ще си получиш дяла, когато аз взема своя?

Отлитай да те няма. - Не, този път идвам с вас.

Дума да не става. Трябваш ни тук. - Приключих, разбираш ли?

Потърси някой друг като мен да ти върши работата. Отивам в Бърг.

Сделката я знаеш. Нямаш ли пари, отлитай бърже към брега.

При цялото ми уважение, капитане, но няма да напусна борда.

Слизай от кораба ми, за да не те изхвърля.

Опитай се. Дойдох от онази скала, на която хората ти не смеят да стъпят.

Преминала съм през по-лоши неща през последните минути, отколкото ти.

Бреговата батарея!

По дяволите. Отведете я в трюма.

Да се махаме от това място.

Хотел "Тетърби"

Благодаря.

Извинете. Извинете ме, госпожице.

Само исках да ви благодаря за това, което сте направили.

Хората казват, че заради вас сме се измъкнали.

Недей да ми благодариш. Ще трябва да им платиш накрая.

Или да отработиш дължимото в Бърг.

Нищо не съм направила. - Не, всичко е.

Дадохте ни надежда за по-добър живот.

Надявам се.

Това войник от Бърг ли е?

Да, познавах го от войната.

Двамата сте били... Няма от какво да се срамувате.

Излизала съм веднъж със стрелец от Бърг.

Най вече от любопитство, но беше свестен човек.

За мен беше повече от любопитство.

За това ли отивате в Бърг? Да бъдете заедно.

Не.

Той беше убит при последния щурм на Пакта.

Съжалявам.

Бърг

За къде си се забързал, драги? Качи се да ме огледаш.

Не може да продаваш подобна храна на улицата.

Не и без съответното разрешително, а днес ти е късметлийският ден.

Бихме могли да ти продадем. - Ще трябва да говоря с баща си.

Не е ли тук? Едно време е бил голям доктор в страната си.

Сериозно? А сега се занимава с това.

Хайде, събирай си нещата. Не може да го държите на улицата...

Няма ли да го вдигнеш? - Моля?

Тач, недей. - Не, всичко е наред.

Като че ли искаш да ти бъде даден урок.

Не ти трябва да го правиш. - Или какво?

Най-добре си смени панталоните. - Не, не се изправяй.

Простете, инспекторе. Нов е. Добре ли си? Не знаеш ли кой е?

Благодаря, инспекторе. - Как е баща ти?

Добре. Какво ви води насам? - Случай.

Събуди се снощи. - Бълнува? Говори?

Да, с благословията на Титания.

Магрит, скъпа моя, това е инспектор Филострат.

Наричай ме Фило.

Полицай ли сте? - Да.

Натоварен съм със задачата да открия виновника за нападенията.

Омразния Джак. - Да, така го наричат.

Тоест така го наричат критч.

Джак не би вдигнал чука си срещу вида ви.

Говори с него, Маг. От добрите е.

Разговарях с други.

Поне тези, които могат да говорят. Опасявам се, че нямам голям напредък.

Надявах да ми разкажеш повече, за да мога да изправя това изчадие...

...на правосъдието.

Ще може ли чаша чай? - Разбира се.

Дошла си от Анон.

Прекарах доста време във възвишенията през войната.

Разпределиха ме в Мимазъри.

Едно от най-красивите места, които някога съм виждал.

С едни от най-смелите, които съм познавал.

Понякога чувствам, че съм оставил сърцето си там.

Аз също.

Не ми се иска да го изживяваш отново. Съзнавам, че е болезнено.

Но онзи човек е на свобода и напада невинни феи.

По една жертва на всеки три седмици. Изминаха толкова от нападението ти.

Ще удари отново. Трябва да го спрем.

Нуждая се от помощта ти. Моля те.

Чух го да приближава, преди да го видя.

Нарече ме уличница.

Каза, че можел да надуши мрака в мен.

Спомняш ли си как изглеждаше? - Главата му беше обръсната.

С изключение на косата от страната на лицето.

Овнешки бакенбарди.

Имаше татуировка на ръката си.

Каква беше? - Като че ли змия.

Нещо друго? Дори най-малкият детайл би помогнал.

Носеше униформа.

Униформа? Каква точно?

Полицейска? Военна? Можеш ли да кажеш каква?

От скоро съм тук.

Не. Не можеш.

Благодаря, помогна ми много. Смела си.

Несъмнено си от възвишенията.

Г-н Фило, вие сте добър човек.

Надявам се да откриете онова, което сте изгубил там.

Също и ти.

Внимателно, Франи! Не толкова близо, Питър!

Чу бавачката, върни се. - Не слушай старата коза.

Боже мой, погледни! - Разбит кораб!

Бягайте и доведете полиция.

Побързайте!

Критч наводняват града ни.

Променят обществото ни из основи.

Не ни водят към по-добро.

Носят ни пороци, безхаберие, бичът на зависимостта от алкохол,

последователи на странни богове... Улиците ни вече не са безопасни.

Цели квартали са недостъпни на гражданите ни.

Хората търсят помощ от канцлера си, а какво намират?

Мнозинството не прави нищо!

Очевидно добрият Проктор Лонгбейн е забравил защо народът на Феи

беше принуден да напусне земите си.

Тези, които предвождаше, избраха да оставят Тирнанок в ръцете на Пакта.

Да не забравяме кой ни въвлече в това, за да разширява империята ни.

Беше война, която може да спечелим.

Война, която трябваше да спечелим!

Ето как отбягва проблемите ни.

Хората ни не могат да намерят работа, защото критч я вършат за без пари.

Ако Проктор Лонгбейн желае да върне феите по земите им,

нека мнозинството да гласува.

Задължение на тази камара е да създава закони.

Мое задължение е да съблюдавам законите да се изпълняват.

А това не включва онзи за бардаците на пикс?

Какво безочие! Накърни семейната ми чест!

Как точно?

Опитите му да ме опорочи са без значение.

Не може да се опетни името Брейкспиър.

Дори да е така, трябва ли да го търпиш,

когато мнозинството е зад теб. - Да, но това е крехко.

Дори най-малката грешка би ми струвала позицията.

Джона.

Добро утро, татко. Здравей, майко.

Без упрек. Разбира се, съпруже.

Къде беше? - С приятели.

Цяла нощ? - Очевидно е.

Надявам се не в "Карнивал Роу". - Не, разбира се.

Пределно ясна беше къде мога да ходя.

Син си на канцлера, Джона.

Не бива да даваш поводи на враговете на баща си.

Уверявам те, предпочитам да умра, отколкото да посрамя любимия си баща.

Притеснява ме бъдещето ти, Джона.

Не го мисли.

Бъдещето ми постлано с нарциси и дъги е докъдето ми стига погледът.

Скъпи съграждани! Градът ви е нападнат!

Но вие не сте сами! Нека гласът ви се чуе!

Буря разби кораб с мигранти.

Заловихте ли го вече? - Тормалин.

Изминаха три седмици. Днес ще търси нова жертва, нали?

Приятно ми е да те видя.

Просто питам дали трябва да внимавам след залез.

Досега щях да съм го хванал, ако жертвите ми съдействаха.

Откъдето идвам хората не се доверяват на такива със значки. Какво?

Полицията не сме ангели, но не сме и проклетият Пакт.

Да, но ни оставихте в ръцете им, както ни оставяте на Джак.

Хората го говорят. - Да.

Колко зле е положението? Да се боим ли от безредици?

Обстановката е обтегната.

Пребива ни расист с чук, а вие пет пари не давате за това.

Проблеми ли си търсиш? Не си в кошарата си, рогат.

Градът ни принадлежи! Запомни го!

Както и да е, бих могла да ти кажа къде да търсиш Джак.

Заради което си дошъл.

Последната жертва каза, че имал овнешки бакенбарди.

Поглеждал ли си се в огледалото? - Чете ли за това?

Още един разбит кораб. - От Анон.

Оцелели има ли? - Някога имало ли е?

Открита е на брега, до нос Тейрин.

Само това е притрябвало на Бърг, още един пикс, който да храни.

Ставай. Име.

Да чуя името. - Винет. Винет Стоунмос.

Не твоето, глупачке, а на потъналия кораб.

Мисля, че беше "Избавление".

Къде се качи на него? - Близо до Анон.

Умници са тези критч бегълци. Плават под носа на Пакта.

Но не и достатъчно умни, за да се пазят от зимните бури?

Какво се случи с останалите? - Мъртви са, драга.

Не ни пуснаха да излезем от трюма, дори когато почна да се пълни с вода.

Бяха ли го направили и стигнете до брега, нищо нямаше да получат.

С кого имахте договорка? - Не знам.

Две години помагах на бежанците. - Добре. Обработете я.

Открийте на кого е корабът и я отведете, където е мястото й.

Заповядайте. - Насам, хайде.

Чудно кой ли е. Къщата му е най-хубавата тук.

Сигурно е много заможен. - Трябва да е.

Пратил е адвоката си на аукциона и закупил мястото без да го е виждал.

Без да го е виждал? Наистина трябва да е заможен.

Очакваш ли някого, сестрице? - Не.

С какво мога да ви помогна? - Търся г-н Езра Спърнроуз.

Остави ни, Афиса. Аз съм Езра Спърнроуз.

Вие ли сте собственик на кораб "Избавление"?