Little

МАЛКАТА ГОЛЯМА РАБОТА

Зубър!

Нека да се представя.

Това съм аз - Джордан Сандърс.

Сега изглеждам така.

Да, знам, има голяма разлика.

Това съм аз през 1993 г.

Този ден реших да покажа на всички какво умея най-добре.

Научните закони съществуват.

-И аз им имам пълно доверие. -На кого му пука?

Ето я и нея. Познавате я. Тази, която винаги ви тормози.

Пригответе се за изключителен подвиг.

Аз вярвам напълно в запазването на механичната енергия.

Дори ще рискувам живота си, за да ви го демонстрирам.

Тази топка няма да достигне дотук втори път.

Пускам!

Това трябваше да е моят миг на победа.

И за седем славни секунди бях господар на света.

Тогава изведнъж всичко свърши.

Нещо се промени.

Тогава още не съзнавах, че това нещо бях аз.

Джордан, знам, че искаше да покажеш на всички колко си готина,

за да не те тормозят в училище.

Гадно е да си на мое място. Искам да съм някой друг.

Знам, че е така, но това е защото си малка.

-Като пораснеш, ще бъде друго. -Така ли?

-Да, защото си умна. -Точно!

-Наистина съм умна. -Знаеш ли какви стават умните?

-Те стават шефовете. -Сериозно?

Да, а никой не може да се занася с шефа си.

Нямам търпение да порасна.

-Ще бъда шеф и няма да ме тормозят. -Точно така, малката ми.

Защото аз ще ги тормозя първа.

В ДНЕШНО ВРЕМЕ

Джордан, време е да се събудиш и да изживееш мечтите си.

Джордан, събуди се, момиче.

Да си изработим парите, ясно?

-Хоумгърл, обади се на Ейприл. -Успокой се, момиче.

Ейприл Уилямс е твоята асистентка.

Работата й е да асистира. Обаждам се на Ейприл.

Калифорнийски технологичен институт Пълно отличие

"Искаш да удариш шефа си?" Книга за самопомощ

Искаш да удариш шефа си.

Не си единствен.

Всички се стресираме от нещо.

От хора, които са вампири и кръвопийци.

Истинско зло.

Обажда се Джордан Сандърс.

Обажда се Джордан Сандърс.

Обажда се Джордан Сандърс.

-Ало? -Будна ли си?

-Да, тъкмо медитирах. -Събуди се!

Бъди будна, когато се обаждам.

Не знам кога ще се обадиш. Кога да спя?

Когато не се обаждам.

Чуй ме, Ейприл.

Тази сутрин съм тъжна.

Защо?

Сто пъти ти казах, чистачката Илейн...

Казва се Линда.

Да слага чехлите ми на 53 см от леглото,

за да могат краката ми да попаднат право в тях.

-Не е ли логично? -Не, кучко!

-Толкова много ли искам? -Напълно логично е.

Естествено. Не мога да го кажа по-мило.

Защо не си на работа?

-Не ми трябва дистанционен асистент. -Тръгвам.

Веднага!

-Здрасти, Тони. -Здравей, Ейприл.

Искам поничка с малинов сироп и малко пръчици, за да ги шмръкна.

Тази сутрин шефката е в лошо настроение, а?

-Като всяка сутрин. -Фокус-мокус...

-Стиви не е на училище? -Освободих я за днес.

-Онези хулигани не я оставят. -Представям си.

-Здрасти, Ейприл. -Здрасти.

-Искаш ли да видиш фокус? -Да.

Ще превърна този един цент в 25 цента.

После ще увеличиш ли и заплатата ми?

Божичко.

-Това беше магическо. -Благодаря.

Сякаш усеща, че се усмихвам.

-Да, Джордан? -Насрочи ли разговор с "Еймекс"...

-Хоумгърл, прекрати разговора. -Готово.

"Добро утро, Тревър." Добро утро, Джордан.

-Какво правиш още тук? -Успах се, съжалявам.

-Винаги имаш оправдание. -Защо си винаги нащрек?

-Наранил ли съм те? -Не, защото се пазя.

-Защо пак водим този разговор? -Трябваше да се досетя за теб.

В телефона ти съм записан като "Ди Бой".

Да, видях го.

Идва от Деандре, което е Тревър на френски.

-Защо ли ти се обяснявам? -Джордан.

Защо си ми гледал телефона? Трябва да си вървиш.

-Деандре? Сериозно? Не, няма. -Шегуваш се.

Много си силна, нали? Искам да се откриеш пред мен.

-Трябва да управлявам компания. -Може да управляваш мен.

Знаеш, че го можем. Да го направим.

Искам да те вкарам в леглото.

-Не! -Хайде де!

-Чакай, върни ми ключа. -Какво? Не те чувам.

-Ди Бой! -Какво?

Трябваше ли да правиш всичко това пред детето ми?

Той току-що е излязъл от теб и знае какво става там долу.

Тя е на четири.

Значи сменя пола?

Успех, малкият. Харесвам те. Майка ти обаче е друга работа.

Ако имаш нужда от питие, аз съм насреща, малкият.

-Хоумгърл, пусни "Сложи ме в леглото". -Премахна всички любовни песни.

-Точно така, без лиготии. -Опитах се да ти кажа.

Хоумгърл ще пусне любимата ти песен.

Идеално.

Извинявай.

Назад! Обичайното.

Благодаря.

Не мразете по-добрите, а вас самите.

Приятен ден, смотаняци.

-Добро утро, госпожо. -Откъде знаеш?

Изчезвайте! Това не ви е гето.

-Слушай добре, Винс. -Добре.

Ако отново видиш такива отрепки до бебчето ми,

по-добре ги напердаши или аз ще напердаша теб.

-Да, госпожо. -И после ще те уволня!

Да, госпожо. Не искам това да се случи.

-Здрасти, Джордан. -Пристигнаха ли възглавниците?

-Все още не. -Явно не ти пука за дупето ми.

-Разбира се, че ми пука. -Надявам се, че не ядеш поничка?

Чао.

Боже, добре ли си? Съжалявам.

-Съжалявам, Ейприл. -Вината е моя.

-Как е поничката ти? -Ще оцелее.

Целият съм в твоята захар.

Изглежда много добре по теб.

-Каза ли нещо? -Не.

Днес ли ще предложиш идеята си на Джордан?

-Да, днес е денят! -Така ли?

-Утре също ще бъде добре. -Не, почакай.

Ейприл, казваш "утре" от месеци.

"ДискавърАйс" е страхотна идея. Трябва да опиташ.

-Ще се справиш. -Добре.

-Ще се справиш. -Да.

-Стъпало. -Добре съм.

Ще получиш и това...

-Каза ли нещо? -Не, говоря с Джордан.

Ще получим стоката...

Няма да ме хванеш в грешка.

-Господин Конър, как да ви помогна? -Чакам Джордан.

Бихте ли изчакали във фоайето?

Не, тя няма против да я чакам тук.

Готино.

Разбира се, ще се зарадва, че сте вдигнали крака на бюрото й.

Отивам да я доведа.

Тя е тук! Прикрийте се!

-Съжалявам... -Да, има защо.

Конър е...

Благодаря.

-Какво сте се събрали като на седянка? -Съжалявам, госпожо.

Не ви плащам за това.

Искаш ли да ти покажа магия?

Магия не съществува.

Ами магията на черните момичета?

Ти си черна беладжийка. Скрий се някъде.

Какво?

Честит рожден ден!

Обади се в кметството да разкарат онази каравана с поничките.

Разбира се.

Кой направи това? Казах ви - никакви сладки около мен!

Най-големият ти клиент те чака в кабинета ти.

Конър?

Как се е озовал там, Ейприл? Знаеш, че не може да говориш с него.

Не съм, той вече беше там, когато пристигнах. Казах му, че...

-Ето я и нея. -Конър Невероятния.

Каква приятна изненада.

Моля те, остани на стола с крака на бюрото ми.

-Няма проблем. -Трябва да бъдат върху бюрото.

Отгоре.

-Какво да направя за теб? -Сменям те с друга фирма.

Какво? Не.

Не можеш, ти си най-големият ми клиент.

-Затова исках да ти кажа лично. -Откъде ти хрумна това?

Искаме свежи кадри да измислят технологични иновации.

Следващият ми проект е все още в бета-версия,

но ти гарантирам, че "Хоумгърл" е удар.

Това е много повече от виртуален помощник.

-Тя е като истински човек. -Това не е за нас.

-Добре, време е за история, Джоджо. -Не отново.

Когато бях дете, имах много тежък живот.

Започнах да се занимавам с технологии и един ден трябваше да отида при татко

и да му искам заем от 10 млн. долара, за да основа компанията си.

Той каза: "Моля? Няма да ти дам десет, ще ти дам пет."

Това беше тежко.

Бях предвидил всичко за десет милиона.

Затова трябваше да се обърна към баба и дядо:

"Ще инвестирате ли милиони в компанията ми?"

-Дядо ми не разбира от технологии. -Не.

Беше тежко, но той ми ги даде

и после аз продадох компанията за 400 млн. долара.

Това беше моята борба.

-Така аз изплувах отгоре. -Разбирам те.

Трябва да ми дадеш шанс, както дядо ти е дал на теб.

Да повярваш в мен и...