Ghost Whisperer

Името ми е Мелинда Гордън.

Току-що се омъжих

и се преместих в малък град,

където отворих малък антикварен магазин.

Може би съм точно като теб.

С изключение на това,че когато бях малко момиче

аз знаех,че мога да говоря с мъртвите.

Всичко е наред,скъпа.

Баба ми ги наричаше земни духове,

които не са преминали отвъд все още,

защото имат недовършена работа с живите.

За да ви разкажа моята история,

трябва да ви разкажа тяхната.

Андреа е.

Mелинда, здрасти. Ъм...

Виж, аз

съжалявам,че се обаждам толкова късно, но тук се случва нещо.

Какво?

Много странни неща, и, и

нямаше да те притеснявам, ако можех да се справя сама.

Чух това.

Ехо?

Ехо?

Не виждам никой тук.

Добре, нещо беше тук, вярвай ми.

Кажи ми всичко, което прави тази вечер.

Добре.

След като затворихме, се упражнявах около час и половина,

да ям салата, и чета новата търговска книга на Стивън, докато не заспах.

Добре, ядох леден коктейл и дебнех дали ще оцелея.

Аха. Може би те навестява твоята съвест.

Сериозно, Mелинда,

това нещо ме изплаши до смърт.

Ти използваш тези неща, но не и аз.

Дали някой друг в сградата е усетил нещо?

Не че аз чух.

Нещо странно случвало ли се е тук, преди това

Усещаше ли го тогава?

Водата тече пет минути,докато стане гореща. Това брои ли се?

Пет минути?Ти си късметлийка.

Е, има ли някакъв шанс, това да е нещо случайно, като а...

като крайпътно навестяване?

Не. Тези неща почти никога са случайни.

Освен ако това място не е било навестявано,

което вероятно означава, че някак си донесла нещо вкъщи.

Чудесно.

Някой дух.

Не се безпокой.

Ще се справим с това.

Имаш ли повече сладолед?

Хей.

Как си?

Уморена?

Не, не наистина.

Просто съм...

имам този вид усещане на страх.

Знаеш, като че някой ме гледа.

Тогава то изведнаж изчезва и аз се чувствам добре.

Донякъде съм шашната.

Не се безпокой, о'кей?

О'кей. Благодаря.

Добре ли си?

Добре ли си?

Беше толкова на бързо. Знаеш ли, той беше...

беше висок.

Кафява коса, около тридесетте, с белези по лицето. Той се местеше назад,

като,че беше присъствие, засмукано надалеч. И той викаше.

Нищо от това,не значи каквото и да е за мен.

Той ме видя.

Той знае, че мога да го видя.

Добре.

Може би сега ще разбере, че той е предположен да бъде навестяван.

Благодаря. Но не мисля така. Той изглеждаше доста фокусиран над теб.

Какво имаш предвид с фокусиран?

Знаеш ли, може би трябва да дойдеш при нас, тази вечер.

Той ще ме нарани ли?

Не.

Не го видях по този начин. Беше подобно на...

отчаяние, страх, изглеждаше като, че беше объркан.

Неща които се очакват, когато си мъртав.

Хайде.

Просто остани с нас. Ще гледаме филм или нещо друго. Ще бъде забавно.

Не. Няма шанс.

Няма да бъда преследвана извън моя собствен дом,

малка и загазила.

Аз съм жена.

Чу ли ме да рева?

Знаеш ли,чух те да пищиш, и не беше вдъхновяващо.

Благодаря ти много.

Въпреки всичко, няма да се предам.

Но ми обещай, че ще ми се обадиш, ако нещо се случи.

Не му показвай, че си изплашена.

Това го прави по-силен.

О'кей.

Ще се оправя, нали?

Ще се видим сутринта.

- Ще спя с телефона до възглавницата. - О'кей.

Лека нощ.

Добре. Чао.

Не ме е страх от теб.

Чуваш ли ме?

Така че -

просто се махни от тук и ме остави на мира!

Аз никога,

никога

няма да стъпя на онова място отново.

Хей, можеш да останеш тук, колкото пожелаеш.

Гладна ли си? Искаш ли нещо за ядене?

Не.

Благодаря, Джим.

Какво ще правим?

Защо това ...

каквото и да е,ходи по мен?

Трябва да бъда с теб, когато духът се появи отново,

да видя дали мога

да се справя с това, което той иска.

Добре, ако той е надникнал в последната ми напитка, той може

да открие моите студени, мъртви пръсти,там.

Хей, Андреа, нормално е да си уплашена. Не трябва да се шегуваш с това.

Кой се шегува?

Той е тук.

- Той падна. - Кой падна?

Андреа.

Отиде си.

Той определено те познава.

Този път го огледах по-добре.

О, това е точно след колежа, направихме екскурзия до Европа.

Няма дух на момче тук.

Да.

Добре, това ни отвежда до 90-те.

- Харесвах косата ти в колежа. - Добре.

Предпочитам да бях преследвана от ходещи обувки, отколкото да гледам по този начин отново.

О.

Това е когато бях в офиса на D.A..

Никога не си говорила за това.

Знаеш ли, имам чувството,че е било преди два живота.

Аз дори не си спомням коя бях тогава.

Беше ли щастлива?

Не знам.

Мислех, че имам всичко, което си пожелая, но

винаги е имало нещо,което ми липсва.

Никога не можах да го достигна.

Е,

изглежда, че търсенето беше забавно.

Aаа, но търсенето не е свършило, приятелко.

О! Това е той! Ето го и него.

- Сигурна ли си? - Да. Напълно.

Боже, това е Денис.

Денис Mакмартин.

Не мога да повярвам. Този човек беше в офиса само за няколко месеца.

Какво си спомняш за него?

Ъъ...

Боже, той беше, Ъъ,

донякъде кротък, знаеш ли?

Срамежлив.

Сладък.

Ъм, той напусна за да направи околосветско пътуване.

Имахме толкова много разговори за това.

Той се отказа от целия костюм- и - вратовръзка...

Боже.

Сега е мъртъв?

Спомняш ли си къде живееше?

Ъъ, Манхатън, но това беше преди няколко години.

Аз не - аз не разбирам.

Имам предвид, защо този тип ме навестява? Никога не съм му направила нищо.

Добре, той очевидно се опитва да те достигне,по някаква причина.

Нека да разберем защо.

Вие сте твърде добри с мен.

За това са диваните.

ЩЕ има ли шоколад до възглавницата ми?

Не и докато котката не го прехвърли.

Ако нещо се случи, просто ме извикай.

Може би искаш да спиш на запалена лампа.

Будалкаш ли ме?

Щях да уредя стадионна светлина, ако можех.

Аз съм жена, чуваш ли ме да рева.

Хей, правя си шеги, благодаря ти много.

Mелинда.

Не знам какво щях да правя, ако не те познавах.

Не мога да си представя да мина през това сама.

Хей.

Дори не мисли за това.

Ние ще минем през това.

Знаеш ли, има много свободно място тук на пода, ако вие двамата искате да се сгромолясате

долу с мен и-

Не?

Лека нощ.

Тя наистина е разтърсена.

Да. Чувствам се толкова зле заради нея. Тя никога не е била

мишена на дух.

Да, не като нас - стари професионалисти.

Професионалисти, може би. Стари?

Никога.

Мислиш ли, че направихме достатъчно?

За какво?

Знаеш, в живота...

дотук. Имаш ли чувството, че ние...

направихме достатъчно?

Питай ме след 40 години.

Е, ако мога все още да те чувам.