Tiger House

- Колко платиха родителите ти? - Не знам.

- Разбира се, че знаеш. - Не знам.

Обзалагам се, че повече от къщата ми.

Обзалагам се, че не е.

Виж, не съм изискан.

- Толкова си изискан! - Не съм. Просто съм добре образован.

И къде ще те отведе това образование?

Ами ти? Научи ли нещо странично от гимнастиката?

Да, но... не разбираш.

Трябва да ставам в 5 всяка сутрин, тренирам по два часа...

Не бих могъл да го направя. Имам нужда от сън за красота.

Да, често заспивам в училище.

- Не мога да докосна това. - Сериозно?

Не. Не мога да пия, да пуша. Много съм скучна.

- Купих го на части от Франция. - Ясно.

Едно от тези бебчета може да прониже човек.

- Марк! - Искаш ли да видиш как работи?

- Наистина ли? - Да, искаш.

Поставяш го така, вдигаш това нещо, връщаш го надолу...

вземаш стрела, слагаш я тук...

- И си готова да действаш. - Добре.

- Искаш ли да го направиш? - Не.

- Сигурна ли си? Просто го вземи. - Марк, спри.

- Марк! - Просто го... По дяволите!

Мамка му! Съжалявам. О, Боже мой!

- Какво става с телефона ти? - Майка ми го взе.

- Защо? Какво се е случило? - Ела, ще ти обясня. Бъди тиха.

- Това място е невероятно. - Отдава ти се да влизаш взлом.

Вероятно, това трябва да направя с живота си.

- По дяволите. - Постъпи глупаво.

Добре е. Ще мине след секунда.

Не се случва често.

Честит рожден ден!

Благодаря.

Много мило.

Не мога да повярвам, че досега не си идвала тук.

- Изглежда, че е дело на женска ръка. - Е, мога да го направя с женска ръка.

- Трябва да говоря с теб за нещо. - След малко.

Какво се случи?

Майка ми оправяше прането и намери опаковка в джоба ми.

Напълно откачи. Дори не ме пуска навън.

"Злоупотреби с доверието ни. Какъв стана?" Защо си толкова доволна?

Мислех, че не отговаряш, защото не ми говориш.

Мислех, че си ме зарязал. Звънях ти около 50 пъти.

Смяната беше кошмарна.

Почакай. Само секунда.

Марк! Марк!

- Пушил ли си? - Това е ароматна пръчица.

Виж, не сме чудовища. Ще се нуждаеш от това за домашното.

Може ли да ми върнете телефона, моля?

От Кели? Мило.

Виж, знам, че се чувстваш зле за случилото се, но това е...

Върни ми телефона!

Тя подрежда рафтовете в супермаркета. Къщата й е в шокиращо състояние.

Има струпан боклук около гниещ матрак в градината.

- Ходила си до тях? - Една майка трябва да се интересува.

- Тя ли ти даде дрогата? - Аз й я дадох.

Нищо от това не се е случвало, преди тя да се появи на сцената.

Приятел работи в социалните служби...

Няма и следа от кучето. Сигурно отново е прескочило оградата.

Няма да дойде. Трябва да го повикам.

Кучето ще се върне до сутринта, винаги го прави.

Тъкмо обсъждахме поведението на Марк.

Трябва да върнем кучето. Не може да се притесняваме за него.

Предвид обстоятелствата и кризата,

се тревожиш за едно куче. Това е нашият син...

Твоят син.

Ще отида да се поразходя и да извикам кучето.

Върви, трябва ми минутка, за да се облека.

Не е идвал социален работник.

Съветник за семейна грижа се отби няколко

пъти заради главата на майка ми.

- Виж, ще тръгвам. Ще се видим утре. - Остани.

Не, не искам да си имаш още неприятности.

- Марк. - Остани.

Моля. Моля те остани. Утре е рожденият ми ден. Моля те.

Когато изляза, със сигурност майка ми ще се върне,

затова трябва да ти намеря по-добро място за криене.

Марк!

Много боклуци държиш в чантата.

Какво е това?

- Лош късмет. - Изхвърли я.

Кели, каза, че ще я изхвърлиш. Какво...

Съжалявам. Ще го направя.

- Ще се отърва от нея. - Исусе! А ме вземат за страховит.

Съжалявам.

Съжалявам.

Ще дойдеш ли в леглото?

Ще ти кажа една тайна. Тя спи с човек надолу по пътя.

Не.

Бях на половината път до училище, върнах се и...

бяха там.

Край него.

И не си казал на втория ти баща?

Мисля, че той знае.

Предполагам, че се опитва да ги хване в крачка, или...

Така прецакан.

Южна Америка и след това... Мексико.

Гуакамоле.

Гватемала.

И тогава, Бразилия.

Трябваше да се състезавам там.

Тогава, Рио. Кога ще напуснем?

Боже, бих се радвала на това.

Марк... Не бяхме достатъчно внимателни.

Знам, Не мога да повярвам, че майка ми откри опаковката.

Не, не е това.

Бременна съм.

- Няма спор. - Защо се държиш така?

Имам нужда от цигара.

Трябва да дадеш това. И всичко останало, което харесваш.

Добре, мога да го направя. Правила съм го преди.

Имам цял живот да мисля... Бъдещето е пред мен.

- Какво беше това? - Не се опитвай да смениш темата.

Дали е майка ти?

Не мисля.

Марк... Марк, какво правиш?

Недей.

- Стой там. - Не. Марк, моля те. Не ме оставяй.

Ела тук!

Помогни му!

- Ранен съм лошо, човече. - Да го качим горе.

По-късно ще се оправям с теб, момче!

Помогни му.

По дяволите, човече! Нуждая се от...

По дяволите!

Мамка му! Мамка му!

- По дяволите. - Превръзки.

Направи нещо. Хайде, за бога!

- Трябва да го извадим. - Трябва да го оставим вътре.

- Виж, защо не го оставиш вътре? - Всичко е наред. Успокой се.

Съсредоточи се.

- Ще включа осветлението. - Той каза без светлини.

Трябва да видим какво правим.

- По дяволите! - Исусе!

По дяволите!

Има нужда от лекар.

Ако го закараме в болница, разваляме целия план.

Не говори глупости. Никой не напуска. Бил съм и по-зле.

Сега, държим ли семейството?

Залепено и вързано. Никъде няма да ходят.

Крещяха като малки момиченца. Нека да е ясно. Без реални имена.

- Не мисля, че са ползвани. - По-добре да сте сигурни.

Не мисля.

Ако са чули някое име, трябва да ги убием.

Виж, не съм ползвал някое, нали?

- Сигурен ли си? - Не е имало имена.

Добре, продължаваме. Вие двамата, поемате бизнеса без мен.

- Ще се справим. - И аз трябва да отида.

Не. Оставаш тук. Както преди. Всичко остава същото,

единствената разлика е, че не е нужно този шибаняк да те бави.

Голямо момче съм. Просто, трябва да почакам няколко часа, нали?

Да се обадим ли на този шарлатанин, Фалън?

Ще дойде да ме закърпи след работата.

Можем да те заведем при него или да го доведем тук.

Не! Има 27 млн в склада, днес. Облечете го за работа.

Придържаме се към графика.

Вие двамата ще се върнете след това. Тогава ще ме заведеш при него. Ясно?

Минахме най-трудната част, нали, Шейн?

- Без имена! - Съжалявам.

- Трябва да отида в склада. - Придържаме се към графика.

Сега го облечете за работа.

Отидете в спешното...

легнало положение...

Турникет? Как се прави турникет на стомаха?

Спрете кървенето...

Някой влезе тук!

Виж, тук пише, ако раната се повдигне над сърцето можем да спрем кървенето.

Искам да повдигна леглото. Ела да ми помогнеш.

Ела. Вземи тези книги.

- Това достатъчно ли е? - Достатъчно.

- На три. - Добре.

Едно, две, три.

Изчакайте. Изчакайте.

Съпругата. Тя е лекар.

Искам малко пространство. Застани там.

Имам нужда от вряла вода и кърпи, нарязани на ивици.

Сега.

Добре. Трябва да извадя това.

- Оставете го вътре. - Аз съм лекар. Знам какво правя.

Добре. Добре.

Мамка му! Мамка му!

Само толкова мога да направя.

Това е дълбока рана и вече е загубил много кръв.

Има вътрешен кръвоизлив и са възможни стъклени фрагменти, останали в раната.

Нужен ви е съпругът ми да ви помогне, нали?

Държите мен и синът ми, за да осигурите съдействието му.

Ако това се обърка...

няма да се измъкнем от тук, нали?

Е, да се надяваме, че всичко... върви гладко.

- Трябва ли да повдигнем леглото? - Не ставай смешен.

- Аз ще се отърва от това. - Не!

Всичко долу е чисто!

С приятеля ми ще свършим работата. Просто, не с твоето момче, ясно?

- Тръгваме от тук, както е планирано. - Така казах, нали?

Не искам да работя с някой, когото не познавам.

Особено на ръба и не ми харесва отношението му. Съжалявам.

Казах така, нали?

- Трябва да заема мястото. - Това е планирано. Оставаш тук, ясно?

Някой трябва да заеме мястото ти и аз се заемам.