The Uninvited

НЕКАНЕН

Обичам те.

Имам презерватив.

Не трябваше да бъда тук.

Хайде.

Не, наистина не трябваше да съм тук.

Хайде де!

Тръгвам си от партито..

всичко, което искам, е да се прибера вкъщи.

Не е ли хубаво?

Къде отиваш?

Анна?

Не се прибирай вкъщи!

Мама е в крайбрежната къща.

Отивам да я намеря.

Когато се разболя, я отведохме там.

Там искаше да бъде.

Сама е.

Не трябва да бъде сама.

Тичам към къщи за да намеря татко.

Нещо не е както трябва.

Не изглежда безопасно.

Има нещо...

...зло в къщата.

По един или друг начин тези сънища си приличат,

да се опитваш да се прибереш в къщи през гората.

Да, но когато стигна там, сякаш майка ми се опитва да ми каже нещо.

Но не разбирам какво.

Какво се опитва да ми каже.

Обсъждали сме насеченото момиче,

но сега има нова подробност, къщата на брега.

Защо мислиш, че се намеси?

Не знам...

Не помня.

Може би е свързано с пожара.

Когато за пръв път мама се разболя, беше казала,

че винаги ще бъде там.

Ще е до нас, във вятъра и навсякъде,

за нас.

Винаги ни е защитавала, но...

нощта на пожара, не можах да я предпазя.

Умно момиче.

Ако съм толкова умна, защо не мога

да си спомня, какво се случи онази нощ?

Чуй какво мисля.

Оцеляваме като помним, но понякога

оцеляваме, като забравяме.

Загуби майка си в един трагичен пожар.

Живота ти се промени завинаги, и то в какво?

В един разсипан човек? Може би не е лошо да се забравя понякога.

А съня?

Сън е, ще го разбереш.

А може би няма, така става с тези неща, Анна.

Колко време мина? 10 месеца и почти си готова.

И съм сигурен, че няма да се върнеш на място като това.

Мислите ли, че съм готова да си отида?

Какво още искаш от мен?

Прибери се, целуни момчето си и остави проблемите.

Довърши това, което започна.

Красивата Анна,

се връща в сладкия си дом.

Ще остана сама. - Трябва да тръгвам.

Имаше толкова много кръв, нали така Анна?

Мислиш, че са те оправили?

Тръгваме, спокойно.

Какво ти казах, да не ходиш сама?

Мен не можаха.

На кой ще разказвам истории?

Имам изненада за теб.

Погледни в жапката.

Взел си ми сандвич?

Не точно.

Завършил си я!

Погледни вътре.

За дъщерите ми Анна и Алекс.

Благодаря татко.

Моля.

Добра ли е? - Не знам, ти ще ми кажеш.

Знам нещо, което ще ти хареса.

О, благодаря ти много.

Рейчъл ги направи, искаше да дойде днес, но...

но й казах, че искам да дойда сам.

Тя много ми помогна Анна, не знам какво щях да правя без нея.

Татко, радвам се, че дойде.

Алекс!

Анна!

Върна се.

Рано пристигнахте.

Бих те прегърнала, но...

Добре дошла, изглеждаш чудесно...

и много слаба!

Мисля, че мога да направя неща за това.

Виж баща ти как започна да надебелява.

Започнах с него. - Да, постоянно готви.

Какво си приготвила? - Кексчета, любимите ми.

Още една жена в къщата, шефе.

Бащата ти каза ли ти идеята ми?

Не.

За парти. Мислехме да те посрещнем по този начин.

Добре, може би.

Всички питат за теб.

Не е нужно да бързаме. - Не.

Отивам да се изкъпя.

Оплесках всичко.

Сякаш никога не се е случвало, нали?

Алекс!

Липсваше ми, толкова много!

Е, какво мислиш?

Знаеш ли, че работниците работеха и в уикенда..

За да бъде готово, когато си дойдеш.

Добре дошла в света.

По-добра храна, повече луди хора.

Кога се премести тя?

Познай.

Първо помагаше тук на мама, после помогна за погребението.

Сега помага другаде.

В 3 през нощта.

Както и да е.

Благодаря много.

За какво?

Наранена съм.

Алекс.

Знаеш, че аз бях вързана тук, до като ти се моташе по психиатри.

Алекс, не знаеш, какво беше там.

Тя бе и моя майка!

Знаеш ли, можеше поне ми отговориш.

За какво говориш?

Песните и писма, които ти изпращах.

Не съм получавала нищо Алекс. Кълна се!

Може би д-р Силвермен не е искал да ги видя.

Не.

Той е бил д-р Силвермен.

Такъв задник е!

Как можа да не предеш писмата ми, татко?

Какво, страхувал си се да не й кажа за новата ти приятелка?

Това ли е? Да не научи за мръсните ти тайни?

Или се притесняваш, че сега като се върна

може да сме тема на разговор в града?

Отвращаваш ме!

Алекс къде отиваш? - Никой не го е грижа.

Хвана ме.

Ела тук.

Можеш да ме прегърнеш сега, чиста съм.

Виж Анна, знам, че по правило..

момичетата не харесват приятелките на таткото.

Но, аз се надявам, че ще сме изключение,

и ще успеем.

Разбира се.

Да.

Нещо се е променило.

Да боядисахме.

Останалата час от къщата е добре, но кухнята искаше малко освежаване.

Нещо имаше тук. - Имаше?

Да, едно огледало. - А, огледалото.

Трябва да е на тавана със другите неща.

Помислих си, че не са нужни вече.

Какво мислиш? Искаш ли да ми помогнеш да сложа масата?

Не, няма значение, все още не съм гладна.

Алекс?

Какво правиш?

Нещо от лекарствата ли?

Не знам. - Добре.

Пияна си. - Пих малко на едно парти

Откъде взе това? - От горе.

Какво си правила там? - Нищо, бе на тавана.

Ще отиде там, и там ще си остане.

Мразя този звънец.

Защо? Напомня ми за мама.

Имаше нужда от него, с него викаше за помощ,

след като се беше разболяла.

Анна, събуди се, Рейчъл купи това.

Какво говориш?

Влезе в магазин за животни, купи го,

и го привърза към китката на мама.

И знаеш ли защо? За да може да чува, кога мама идва,

докато се въргаля с татко.

Така ли мислиш?

Да, защо да го правя? - За да ядосаш татко.

Слушай Анна, отдавна се опитвам да ядосам татко.

Знаеш ли, може би съм пияна

но това е истината.

Сега станах и странна.

По-добре да повикаш някого следващия път.

Съжалявам.

Няма значение.

Добре, ако сме точни, мисля, че имаше нужда.

Не е ли така? - Аз тръгвам.

Добре. - Знаеш ли какво Анна?

Спомням си, когато за първи път дойдох тук, за да се грижа за майка ти.

Грижех се за къщата докато Алекс,

бе заета с неуважението си към бащата ти.

Но ти си различна.

Тиха, цивилизована, една малка госпожица.

Спомням си, че си мислех,

"Едната е класически тийнейджър, но тази е,

силна. "

Когато бях на твоите години, преминах трудни моменти.

Като теб, но не бях много силна.

Така, че да не може да ме нарани никой.

Толкова се радвам, че се върна.