A Hero of Our Times (Un eroe dei nostri tempi)

Защо не стъпвате на чертите? - Така. Било на лошо.

И вярвате ли? - Не, но не съм сигурен.

Какво правиш? - Обаждай се като спираш.

Не искам да блъскам хората.

Ти луд ли си? Така ли шофираш? Ще ви съсипя! Имам свидетели!

Господа, нали видяхте всичко?

Ще ни пипнат. Да се махаме!

ГЕРОЙ НА НАШЕТО ВРЕМЕ

С участието на АЛБЕРТО СОРДИ

ФРАНКА ВАЛЕРИ

ДЖОВАНА РАЛИ

ТИНА ПИКА МАРИО КАРОТЕНУТО

ЛЕОПОЛДО ТРИЕСТЕ АЛБЕРТО ЛАТУАДА и др.

Сценарий РОДОЛФО СОНЕГО и МАРИО МОНИЧЕЛИ

Оператор ТИНО САНТОНИ

Режисьор МАРИО МОНИЧЕЛИ

Не ме е страх. За щастие съм предпазлив.

Мотористът може да е пострадал. - Лошо, нали?

Защото ако умре, какво ще каже полицията? Първо: че си бил ти.

Второ: преместил си трупа, и хоп, снимка във вестниците.

Ще научат, че не плащаш данъци, че имаш любовница,

която смърка кокаин, ще те пипнат с проститутки.

Аз свидетел? А, не! Изнизвам се.

Смъркате ли кокаин? Тогава? - Но не искам и да се замесвам.

Какви ги говориш! Чуй. "Балерина намерена мъртва в банята.

Любовникът е обвинен, защото не помни къде е бил."

Трябва да помни. - Престъплението е отпреди 6 месеца.

Помня къде съм бил преди 6 месеца. - Ако ти беше на негово място?

Помня къде съм бил. - Къде беше нощта на 20-ти януари?

На 20 януари. Декември, януари, 20-и.

На изхода от вариетето с вас, а после в кафето. 22:20 ч. в леглото.

Моля. Провери.

Дайте да видя. - Моля.

Може да проверите. - Записвате всичко всеки ден?

Изглежда ненужно, но на процеса мога да отговоря на всичко.

Бележникът не служи за нищо. - Кой го каза?

Утре полицията внезапно идва в дома ви.

Арестува те за убийството на балерината.

Но все пак ще ви затворят.

Не! Не! Не! - Не ли? Да, да!

В къщата ми не влиза никой без заповед за арест.

Ще разбият вратата. - Щом съм невинен.

Пак ще те затворят и ще си заминат. - Няма, аз съм свободен гражданин!

Ще викам, аз съм свободен гражданин.

Плащам данъци, не ме арестуват! - Ще го направят!

Ще те арестуват! Ще те арестуват, дори да нямат причина.

Тогава ще хвърля бомба и ще разруша всичко!

Кой ще хвърля бомба? - Кой е? Край.

Младеж, на вас говоря. - На мен ли?

Да, на вас. - Ще изпусна трамвая.

Ако разрешите, аз съм им началник...

Вие не се тревожете. - Документите, моля.

Личната ми карта.

Казахме "хвърлям бомбата". Говорехме академично.

Той твърдеше, че трябва заповед за арест.

Документът е с изтекъл срок.

Защото баща ми почина, аз живея с лелите си.

Щом казвате, ще го подновя.

Погледнете, изтекъл ли е? - Да, изтекъл е.

И няма таксова марка. - Извинете. Дайте да видя.

Казвате, че трябва марка. Ще дам да сложат.

Няма марка. Какво си ми подарил? - Дай да видя.

Кажете му, господине. - А това какво е?

Ето марката. - Добре, добре.

Внимателно с приказките. Никакви бомби особено в този час.

Лека нощ. Всичко хубаво.

Защо не ви искаха документи? - Твърдите, че сте предпазлив,

а после: "ще хвърля бомба"! - Вие ме предизвикахте.

Никога нямаше да ми хрумне. Късно е.

Хайде, отивам си, лека нощ.

Няма да излизам с този. Такова шубе е, че и мен ме хваща страх.

Никога не съм спокоен с него. Не знам, влияе ми.

Спомням си зимата във Венеция. Бяхме на разходка с корабчето.

И се чува отнякъде "Помощ, помощ!"

Счетоводителката се разболя, а директорът замалко да се удави.

Какво стана? - Нищо. Не се разбра.

Пак вълнен пуловер през май. - Носи го до края на юли.

Че и през август, и през септември.

Може ли? - Моля, моля.

Ето. 10 000 за наема на стаята.

240 за 12 обаждания. - 14.

14? Ето. Стигат ли? - Да, стигат.

Отворете! Полиция! - Господи, Клотилде!

Какво иска полицията? - Отворете! Ще разбием вратата!

Ще я разбие!

Изплашихте ли се? - Изкара ни акъла, Алберто?

През нощта не се отваря на никого!

Пита се: "Имате ли заповед за арест?"

Шегуваш се, а днес ни донесоха заповед,

че ни изхвърлят. След 3 месеца.

Ще се барикадираме у дома. - Ще ни хвърлят сълзотворна бомба.

Аз ще хвърля истинска бомба. Бум!

Не се прави на анархист като чичо Ернесто.

Като кого? Като чичо Ернесто?

А, добър вечер. - Лека нощ.

Чичо Ернесто е бил анархист?

Искаше да убие краля. - Негово величество?

Прибираха го, когато кралят излизаше с каляската.

Разкажете ми всичко. Може да съм наследил кроежите на чичо Ернесто.

Полицията ме задържа, защото казах "Ще хвърля бомба!"

Задържали са те? - О, Боже, полицията!

Кажете ми всичко, за родителите, за чичовците, всичко!

Днес за една дума ще те опандизят. Има ли яйчице?

Готово е. - Дай!

Ето. - Чукчето.

ФАБРИКА ЗА ИТАЛИАНСКИ ШАПКИ

Директорът дойде ли? - Да.

Тогава ще вляза през склада.

Ще мина през склада, закъснях.

За теб вратата винаги е отворена, другарю.

"Другарю" ли?

Що за интимност? Подаваш му пръст, той ти лапва ръката.

Ще подпишете ли? - За какво?

За протеста против микрофоните. - Нали съм с вас.

Всички подписаха, само вие... - Вземи цигара, остави ме на мира.

Да мина ли по-късно? - По-късно ще ти дам още една.

"В отговор на вашето допитване, ви отговаряме, че..."

2, 1...

Момент. 2 хикс 2.

Заложете 10 за мен, 5 за Балестраци и 2 за портиера.

Аз не. Нещо ново? - Завеждащата на персонала те търси.

Сърдита ли е? - Нервна е.

Изглежда пристига трупът на съпруга.

Добър ден, госпожо.

Как сте? - Горе-долу.

Алберто, имам новина, която ще ви хареса.

След 5-годишна битка с бюрокрацията,

тленните останки на Родолфо са в Бренер.

Така ли? Поздравления, радвам се, госпожо.

Пет години са много за нервите на една жена.

Г-н Меникети? - Господи, кой е?

И тази сутрин закъсняхте с 10 минути.

Не, г-н директор, изпратих го по задача.

Добре.

Късмет е, че ви има да ме пазите. - Тази пуста брада, Алберто.

Така няма да се издигнете. Мъжът ми се бръснеше по два пъти на ден.

Както и всички в легацията в Букурещ.

Ало? От погребални обреди. - Ало?

Ало? Да, лично г-жа Де Ритис.

Не, наистина. - Кажете.

Има прах. Вземете парцала. - Парцалчето?

Ковчегът е пристигнал в Бренер? Вече е освободен?

Отдъхнах си! На безмитната зона. Разбрах.

Не искам да стане като миналия път.

Пристигна в Бренер и беше върнат в Букурещ.

Да, господине, цинковият ковчег не беше включен в цената.

Колко? - 10 000 повече.

Какви крадци!

Търпение. Пишете. - Пиша.

Да? С тленните останки пристигат... - Пристигат...

На 17-и с бързия влак в 6:25, на осми коловоз.

Много благодаря.

Г-жа Де Ритис, магазинерът поиска ли

да подпишете протест срещу микрофоните?

Не, г-н директор. - Добре.

Опитайте се да разберете кой е подписал.

Всички подписаха, без мен. Лучиди, Балестраци...

Стига толкова. - Г-н директор, свързвам ви.

Директорът! - Хвърли ми ножиците!

Тъкмо се качих в трамвая и тоя какво ми направи.

Сложи си ръката тук. - Този дъртак! А ти?

Беше поне на 40 години! - Каква смелост!

Директорът!

Това ли е моделът за 56-та? - Да, моделът за идната година.

Не струва. Прилича на модел от преди 50 години.

Според нас, г-н директор, вкусът се мени циклично.

Не може се доверяваме на мнението си.

Колко направихте? - Това е първият.

Нека първо видим как ще реагират клиентите.

Да повторим експеримента с тиролския модел? Помните ли го?

Отлично. Какъв номер е? - 60, г-н директор.

Служба "Персонал"? Намерете служител

с 60-сантиметрова обиколка на главата и ми съобщете.

Добре.

Затвори! Госпожо! - Знаех, че ще ви намеря тук.

Влязох по спешна нужда. Не е моя, даде ми я Балестраци.

Наведете главата. - Да наведа глава?

Мълчете. Наведете се. - Така ли, защо?

Половин сантиметър повече. - Повече? Какво говорите?

Заповед отгоре. Оправете се.

Оправям се. Господи!

Мериха ли те? - И твоята ли мериха?

Да, на мен и на Балестраци... - Защо?

Кой ти казва?! - Как така "кой"? Мерят ни главите!

Кой съм аз? Аз съм чиновник, а не роб!

Имам право да знам защо ми мерят главата!

Лошо ли е да имаш повече от 60? - Дучето имаше 59, а какъв мъж беше.

Не рови миналото, в предизборен период сме.

Ако беше спечелил войната... - Рови, рови, давай...

Тук е забранено да се лепят афиши.

Ще го залепя. Ако някой го свали, ще му счупя главата.

Всички са се хванали за главата ми. - Вижте, фризьорката! Леле майко!

Алберто ще я изпрати до тях. Изпрати я до къщи, нали я познаваш.

Гледай сега. Добър вечер, г-це Марчела, как сте?

Добре. Благодаря. - Позволете да ви представя

двамата ми роби: Биланча и Педоки.

Приятно ми е. Ще си ходите ли? - У дома ли? Всъщност...

Защо сте сама? - Нерви. Тази сутрин

един ми пусна ръка. - Как така? Къде?

Казах му: "Долу ръцете!