The Outsider (Le Marginal)

ЖАН-ПОЛ БЕЛМОНДО

С А М О Т Н И К Ъ Т

Сценаристи: ЖАК ДЬОРЕ ЖАН ЕРМАН

Музика ЕНИО МОРИКОНЕ

Участват още: АНРИ СИЛВА

КАРЛОС СОТО МАЙОР

ПИЕР ВЕРНИЕ МОРИС БАРИЕ

КЛОД БРОСЕ ЧЕКИ КАРИО

ЖАК МОРИ РОЖЕ ДЮМА

ГАБРИЕЛ КАТАН МИШЕЛ РОБЕН

Оператор КСАВЕР ШВАРЦЕНБЕРГЕР

Париж изпраща комисар Жордан в Марсилия

Режисьор ЖАК ДЬОРЕ

Щом пращат полицай като него да ни диша във врата,

е повече от ясно,

че със спокойствието ни е свършено.

Какво мисли за това моят адвокат?

Това, че от Париж са се спрели него,

означава, че са сменили подхода.

Не ни остава друго, освен да се адаптираме.

Защо? Можем да се противопоставим!

Не е трудно.

Много неща на този свят изглеждат по-лесни...

... отколкото са.

Искам известно време този комисар да получава пари от нас.

Доминик, идете с адвокат Капа в Марсилия.

Дръжте Жордан денонощно под око.

После ще видим. - Добре.

МАРСИЛИЯ

Полиция! Ръцете на тила!

Казах ръцете на тила!

Не чу ли? Ръцете на тила!

Май сте нов в града.

Само минавам оттук.

Изпразни си джобовете! - Ченгето не си поплюва.

Не е ли онзи от телевизионния сериал?

Ръцете на тила! Обърни се към стената!

Не спирай, девствен съм. - Ако не млъкнеш,

току-виж си свършил като мъченик.

На криеница ли ще си играем? Изпразни джобовете!

По-живо!

Тонио, защо ме караш да те гоня? Разрив ли искаш да получа?

Не. - Търсих те цяла седмица.

Не сме ли приятели? - Приятели сме.

Така те искам.

Кога? - Не разбирам.

Попитах те кога.

След три-четири дни, не повече.

Три или четири?

Три.

На коя лодка е натоварена дрогата? Попитах на коя лодка е!

На ''Мистерията Никола''.

Това беше!

Избягахме им.

Централа, говори Делта. - Дюма слуша.

''Мистерията Никола'' ще напусне териториални води. Какво да правим?

Догонете го! - Правим каквото можем.

Нещата не отиват на добре.

Напуснаха териториалните води. Прекратяваме преследването.

По дяволите!

Те са по-бързи от нашите патрули!

Засякохме ги прекалено късно - на 3 мили от границата.

Летище ''Маринян''? Търся Луи.

Обажда се Жордан. Стягай се, отиваме на разходка в морето.

Какво става? - Изпускаме една пратка.

Напускат териториалните води.

Отива си.

Изгаси мотора.

Ако не се правите на майстори, всичко ще бъде наред.

Стоката.

Слизай в каютата.

Безобразие! 200 килограма дрога! И ми го казвате най-спокойно!

Не зачитате никакви правила, Жордан.

Движите се на ръба - полицията не си служи с такива методи!

Погледнете се!

Мислите ли, че имате вид на полицейски инспектор?

Как можахте!

Исках да хвана тази дрога в ръцете си!

Всички бяха с нас - пресата, общественото мнение...

А Мекачи? Мен ме интересува неговото мнение!

Откъде да започна? - От края.

Г-н Мекачи ми е ужасно сърдит, нали? - Грешите, г-н комисар.

И френската, и американската полиция грешат.

Г-н Мекачи е имал бурна младост -

аферата с цигарите, с игралните домове в Париж и в Ница...

И никога не се е занимавал с дрога! - Пише го в досието му.

Желателно е грешки като тази от последните дни да не се повтарят.

Иначе ще станете обикновен квартален комисар,

ще си правите компания с крадците и проститутките.

А може и комисар да не съм. - Може и да не сте.

Не, г-н адвокат, не греша.

Полицията не греши. И американците не грешат.

А в досието на клиента ви пише, че е мръсник.

Щом е имал бурна младост, аз ще му осигуря спокойни старини -

цели 20 години в Централния затвор!

Ще му предам. - Чудесно.

Здравей. Как си?

Това е Елиан. - Добър вечер.

Тръгваме натам.

Добър вечер.

Добър вечер, господа. - Какво ви води насам?

Разбрах, че сте се събрали.

Реших, че може да намеря Алфред Химика.

Той е в Париж, но не знаем къде. - Лазите ни по нервите с тоя Алфред.

Ако продължавате така, ще ви върнат при крадците и курвите.

Това ми звучи познато. - Да не сте го чули от Мекачи?

Точно така!

Чуя ли това име, без да искам, се нервирам.

Недейте, г-н комисар. Пийнете с нас. Повикайте и помощника си.

Клод! Още две чаши шампанско!

Заповядай.

Чувствай се като у дома си.

Какво ще пиеш? Има коняк, уиски... Има и сок от нар.

Гостито свърши.

Хайде, изчезвай.

Почакайте ме отвън.

Къде е?

Обадиха ни се. - Анонимно, нали?

Е, вие ли бяхте, или тя? Какво ще кажем?

Ще се наложи да излезем с някаква версия.

Ще кажем истината. - Моля ви!

Шегувам се. Може да го изхвърлим в контейнера за смет.

По-добре иди да се поразходиш на въздух.

И какво...

... следва оттук нататък? - Абсолютно нищо.

И административни санкции няма да има. Ще бъда преместен другаде.

Това се нарича ''отстраняване''. Или още ''разчистване на терена''.

А какво ще направи министърът?

Нали сте приятели. - От 20 г. го познавам.

Той обаче идея си няма кой съм от 5 мин. насам.

Ги, погрижете се за г-н Мекачи.

Този ресторант си остана изискан. - Днес е голям ден.

Имаме повод да празнуваме - един глупак напуска Марсилия.

За кого говори? - За един полицай, негов приятел.

Шампанско!

Преди 2 години бях хванал Мекачи за гушата.

Малко оставаше да го прибера.

Прекарах се като пълен глупак. Дори ме обвиниха в корупция.

Дали ще ти сложат пари в шкафа, или труп в хола, разлика няма.

Важното е доброто да победи.

Виждам, че обичате каубойския стил. При нас е по-спокойно.

Едва ли ще имате случай да повторите акцията с хеликоптера.

Основната ни грижа е ул. ''Дантон''. Откриваме по 3000 досиета на месец.

Това не е участък, а конвейер! - Може би.

Въпреки всичко си вършим добре работата.

Има нещо, на което много държа - тук се работи в екип.

Групата се състои от Симон,

Кабрие,

Розберг, Рожански, когото вече познавате...

И от вас. Ръководи си не от шериф, а от комисар.

От вас! - От мен.

Наред ли е всичко?

Имате си бюро.

И гардероб.

Повярвайте ми, имате късмет, че сте тук. И че сте още жив.

Особено след случая в Марсилия. Мекачи можеше да ви ликвидира.

Защо ще се цапа, щом един телефон е достатъчен?

Мен никой не ме командва. - Не се и опитвам.

Не обичам да ме вземат за глупак! Сбъркал си си професията.

Кристиан Риго, роден на 4 април 1955 г.

Влязъл във Франция през 1981 г.

Картата ти е изтекла! Неприятно! - Какво, за 3 дни ли ще се заяждаме?

Точно така! Задържам те за 24 часа!

Кретен, тъпанар! - Нарушаване на обществения морал,

нередовни документи и непристойно поведение на обществено място.

Знаеш ли за истанбулските трафиканти?

А за Мамчето Кемал? - Съжалявам, вече не ме интересува.

Тази сутрин от Истанбул са пристигнали трима турци.

В момента снасят стоката в дома на Мамчето Кемал.

Не ме интересува. - Турците работят за Селимбе,

а Мамчето Кемал - за Мекачи.

За нашия приятел Мекачи ли? - Да.

За онази отрепка Мекачи. - Помислих, че говориш за друг.

Полиция!

Хайде, ставай! - Какво, уморени ли сме?

Къде е дрогата? - Не знам за какво говорите.

Сега ли намери да въртиш на гаджета! Я ела насам!

Къде е дрогата? Всъщност знам къде е - ето тук!

Преди да тръгнеш, си се нагълтал с найлонови пакетчета.

Пълен си с дрога и си дошъл да я снесеш у Мамчето Кемал.

А вие какво ще ми кажете? Гони ви шубето, нали?

Ако ви ударя, току-виж се пръснал някой пакет.

Недей. Ако го удариш, с него е свършено.

Ако ударя шефката,

тя ще ми каже ли къде е дрогата? Не си от приказливите.

Ако това е докладът за г-жа Кемал, не се мъчете.

Случаят започва и свършва с днешното ви изпълнение.

Значи ще пуснете тези... - Дипломати! Да, още днес!

Но... - Никакво ''но'', Рожански!

Нямаме доказателства.

Доказателствата са в коремите им! - Нали не мислите да ги отваряте?

Кой е този? - ''Този'' е г-н Монсур.

Културно аташе на Турция.

И за какво е дошъл г-н Монсур?

Много би искал да предаде вашите извинения на посланика.

Или поне съжаленията ви. Нещо в този дух.

Вие какво ще кажете? Съгласен ли сте?

Предайте му, че по стара френска традиция,

полицията си затваря очите.

Писна ми да отговарям на тъпите ти въпроси!