Legend of the Seeker

23.976

Мислех, че харесваш яхния. - Не обичам мръвките.

Затова сипах и твоите в купата на баща ти.

Сега иди си измий ръцете.

Дженсън, трябва да бягаш! Д’Харанците са тук!

Претърсват къщите! Търсят теб и Кутиите на Орден.

Как са... - Побързай! Идват насам!

Вземи го! Това е камъкът Алкала.

Сдъвчи го, за да освободиш отровата!

Всичко ще свърши за десет удара на сърцето.

Искаш да се самоубия?

За предпочитане е пред това, което ще направят Д’Харанците с теб,

в случай ако те хванат...

Мини през задната врата! Сега, хайде.

Отворете вратата!

Ще се оправи ли?

Къде е тя? - Моля ви...

...оставете ни намира. Нищо не сме направили.

Намерете я!

Командире, има следи!

Не е отишла далеч.

Насам.

Къде са кутиите? - Нямам Кутии...

Легендата за Търсача - С01Е21, Превод: HLADILNIK, Тайминг: Васевчо

"Като вятър, скланящ тревата,

всички оръжия се превиват пред Орден.

Онзи, който владее мощта, налага волята си над всички.

Не исках да те изплаша, момчето ми.

Буден си цяла нощ, имаш нужда от сън.

Според всичко това, единственият начин да бъде победен Рал

е да се съберат Кутиите при следващото пълнолуние.

Последния път, когато го направих, магията ме превърна в чудовище.

Ако Дженсън не ги беше разделила,

досега щях да съм унищожил всяко селище в Д’Хара.

Защото Силата на Орден те покори.

Трябва да се научиш как да я подчиниш.

Как? - Продължавай да четеш.

"Орден е като свиреп вълк.

Могъществото му се подчинява на инстинкта.

Само една сила може да докосне сърцето на звяра.

Коя магия може да удържи силата на Орден?

За да стане безопасно използването й?

Не съм чувал за магия, по-силна от Орден.

Веднъж каза, че няма сила по-велика от любовта.

Това е стар израз.

Стар като Книгата на Преброените Сенки?

Какво си мислиш?

Единственото, което може да докосне сърцето на звяра е любовта...

Допирът на любовта...

Изповед...

Трябва да бъда изповядан.

Разбира се!

Докосването на Изповедник ще надделее над силата на Орден

и няма да се превърнеш в тиранин.

А силата на Орден ще уравновеси Изповядването

и няма да се превърнеш в безмозъчен роб.

Ще можеш да заповядваш на Мрачния Рал!

Трябва да кажем на Калан. - Не, Зед, почакай.

Непрекъснато се бои да не ме нарани. Имаме само една Кутия...

Докато не вземем другите две от Дженсън,

няма смисъл да й казваме.

Нека си поспи.

Пристигнахме.

За сестра ми.

Ехо?

Ехо?

Дженсън?

Шон, аз съм, Ричард!

Какво правиш? Калан, недей!

Той е приятел! Поне беше... - Съжалявам.

Не съм искал да те убия... - Шон, кажи ни какво става!

Мрачния Рал разбра, че крием Дженсън.

За наказание пусна магическа чума над селището.

Мерили умря вчера.

Сега дъщеря ми е болна.

Ще ни даде лек в замяна на главата на Търсача.

Къде е Дженсън? - Д’Харанците дойдоха.

Тя избяга в горите с Кутиите, точно преди да разбият вратата.

Трябва да я намерим. - Има още нещо.

Дадох й камък Алкала, в случай, че я хванат.

Не зная жива ли е, или мъртва. Имаме огромен проблем.

Хората страдат неимоверно.

Доведохме болните тук.

Страхуват се. Всеки ден има нови случаи.

Каква е тази болест? - Не знаем.

Хората я наричат Огнената треска. Разпространява се като див пожар.

Внимавайте да не докоснете някого. Огънят ще влезе в кръвта ви.

Горещата кръв прави тези линии.

Появят ли се, на човека не му остава много време.

Не знаете какво е да гледаш детето ти да страда

и да не можеш дори да го докоснеш, за да го утешиш.

Не можеш ли да направиш нещо?

Да, мога.

Трябва да приема болестта в себе си.

Ще ми трябва почивка след всяко лечение,

за да прогоня болестта от кръвта си. Ако поема твърде много,

и не успея да прочистя кръвта си, чумата ще ме повали като другите.

Ще направя каквото мога.

Трябва да намерим Дженсън и да вземем Кутиите.

Събера ли ги, ще накарам Рал да ни даде лекарството.

Ричард, не знаем дори дали е още жива!

Чудно как е оцеляла.

Най-лошото мина.

Известете ми като се събуди.

Тя открадна Кутиите от двореца и единствена знае къде са.

Така че докато не ми каже къде са, за нея най-лошото не е свършило...

Господарю, тя се събуди. Но има проблем.

Не помни нищо.

Колко удобно! - Господарю, ако позволиш...

Мисля, че не лъже. Хората ти са били твърде груби с нея.

Пребили са я безмилостно.

Виждала съм хора, станали безчувствени след такива удари в главата.

Не е учудващо, че е изгубила паметта си.

Кой си ти? - Не ме ли помниш?

Не.

Не знам къде съм и как съм попаднала тук.

Спокойно.

Сега си в безопасност.

Аз съм приятел, а това е моят дом.

Съжалявам, но трябва ли да те познавам?

Моля те, не се оправдавай.

Вината не е твоя.

Ще ти разкажа всичко.

За щастие, не помниш ужасните неща, които ти стори твоят брат.

Брат ми? - Хората го наричат Търсача.

Ако беше успял да ми отсечеш главата, къде щеше да я отнесеш?

Има Д’Харански гарнизон наблизо.

Ако Изповядам командира,

ще разберем какво е станало с Дженсън и Кутиите.

И да вземем лекарството. - Какво имаш предвид?

Щом Рал е създал чумата, сигурно пази по някакъв начин хората си от нея.

Аз ще остана да помогна тук, а вие двамата отивате в гарнизона.

Как ще се приближим достатъчно до командира, за да го Изповядаш?

Щом искат главата на Търсача...

... ще им я дадем.

При мен е главата на Търсача!

Ще я дам само на командира ви!

Да донесе лека за треската сам!

Ще заменя главата за лекарството!

Синът ми е на ред, а после – техните близки.

Съжалявам, но трябва да почина.

Мога да лекувам само неколцина иначе болестта ще превземе и мен.

Тогава никой няма да бъде излекуван. - Ще починеш, като излекуваш сина ми.

Хлебарят е на ред.

Ще предпочетеш хлебаря, пред умиращо дете?

Защото той ще опече хляба, нужен на всички да укрепят силите си.

Съжалявам, но така стоят нещата.

Кой си, че да решаваш кой ще живее? Всемогъщият Създател?

Аз съм Зедикус Зул Зорандер!

Магьосник от Първия Орден!

А вие ще си изчакате реда!

И после брат ти събра трите Кутии,

използва силата, за да накара Майката Изповедник да пребие беззащитна жена.

Убий я!

Бавно.

Спомняш ли си?

Малко.

Трябва ли да говорим за това? Толкова е ужасно!

Имаш нужда от почивка.

Не искам да те уморявам, но трябва да знаеш истината.

Неколцина от моите хора оцеляха и се върнаха...

Казаха ми, че Търсачът им наредил да вземат оръжията си

да се сражават помежду си до смърт.

Било е страшно!

Всички са мъртви.

Умира ли са... бащи,

синове,

братя.

Но ти...

Ти си недосегаема, магията не ти влияе.

Била си единствения човек, когото той не е могъл да командва.

Когато си видяла какво чудовище е той, смело си разделила Кутиите.

Не пипай Кутиите!

Магията не ми действа!

Дори магията на Орден!

Не!

Щом си ги разделила, ти си побягнала с две от тях.

Скрила си ги някъде.

Но Търсачът те е последвал.

За нещастие, те е открил преди мен.

Къде са Кутиите? - Нямам Кутии!

Не ме удари Търсачът.

Той има много последователи. Изпратил е хора след теб.

Нима собственият ми брат ще направи подобно нещо?!

Помниш ли къде скри Кутиите?

Моля те, спри!

Не искам да мисля за това повече!

Успокой се, сега си в безопасност.

Търсачът няма да те нарани повече.

Калан, недей!

Защо? - Виж врата му.

Той е болен! Ако го докоснеш, ще умреш.

Един от хората ми го е намерил. Помислих, че имаш нужда от приятел.

О, прекрасен е! Благодаря ти!

Котенце, всичко е наред.

Чудех се дали поне част от спомените ти са се върнали.

Те са ужасни...

По-добре да не си спомням нищо.

Разбирам.

Какво правят с тая Д’Харанска измет?