Lost

23.976

Досега в ИЗГУБЕНИ

Откъде познавахте баща ми? - Дойде да види дъщеря си.

Дъщеря ми бе на самолета ви. Името й беше Клеър.

Ще вземем кръвна проба от вас и от Арън.

Защо? - За да установим дали е ваш син.

Къде отиваме, мамо? - На ваканция.

В Лос Анджелис ли си? Ще дойда. - Привет, Кейт.

Добре ли си? - Закарай ме в колата.

Нападнали са те. - Къде е Хърли?

Ще спасиш острова, ако ги върнеш тук. - Как да го направя?

Знаеш ли какво става с мен?

Шарлот!

Здрасти. - Недей да шепнеш.

Като заспи, няма събуждане.

Поне един от нас спи. - Отвикнала съм от нормално легло.

Какво ще правим с Арън?

Не знам. - Все за това мисля.

Клеър е смятала да го даде за осиновяване Лос Анджелис.

Не знаех.

Ще кажем, че е мое дете. - Моля?

Ще кажем, че съм била в шестия месец при арестуването.

И съм го родила на острова. - Кейт, няма нужда...

Има и други начини. - Изгубихме Майкъл, Джин, Сойър.

Не мога да изгубя и него.

Сойър не е мъртъв. - Знам. Но го няма.

Лека нощ, Джак. - Кейт...

Ще се спасим, но ще трябва да защитим останалите.

Утре сутрин ще се опитам да убедя всички да излъжем.

Само мен няма да послушат. Затова ще се обърна към теб.

С мен ли си?

Винаги съм била с теб!

Три години по-късно

Как ти стои? - Идеално, благодаря ти.

Изглеждаш страхотно.

Наистина ли го искаш? - Идеята е твоя.

Арън, мама ще излезе по работа. Няма да се бавя.

После ще се прибираме. - Недей да ни мислиш.

Имаме си минибар и сто канала. Ще изкараме супер!

Сун, не знам как щях да се оправя, ако не беше дошла.

Благодаря! - Затова са приятелите.

Няма да се бавя. Ще слушаш леля Сун, нали?

Успех!

За вас, г-це Куон. - Благодаря.

Ей сега се връщам.

ИЗГУБЕНИ

V сезон, 4 епизод

Шарлот?

Какво й е? Вече минават 10 мин. - Не викай, Джеймс.

Ако имаш да ми казваш нещо, сега е моментът.

Не те разбирам. - Пита защо гаджето ти припадна.

Дръпни се, моля. - Заради светлината е.

Знаел е, но не ни каза нищо! - Джеймс, махай се.

Знаеше ли, че става така?

Знаех, че е възможно.

Неврологично е. Умът ни има вътрешен часовник.

Проблясъците объркват часовника.

Като умора след презокеански полет.

От това не би трябвало да й кърви носът.

Защо не се случва и с нас? - Не знам.

Благодари на Бога за това.

Благодаря за търпението. Предложиха ли ви напитка?

Да, благодаря. - Моля, седнете, г-це Остин.

Как мога да ви помогна?

Г-н Нортън, когато поискахте кръвната проба от мен и сина ми,

Попитах кой е клиентът ви. - Казах, че не мога да разкрия.

Искам да ви предложа сделка.

Ще ви дам кръвните проби. Но първо искам да говоря с клиента.

Заради това, което искате от мен, имам право да знам.

По-късно днес ще предам предложението ви на моя клиент.

Но съм сигурен, че отговорът му ще бъде "не".

Не сте в положение да предлагате каквито и да е сделки.

Имам съдебна заповед да проверя дали сте майката.

Мога още днес да ви задължа, но клиентът ми има желание.

Смяната на попечителството да стане без много шум.

Смяна на попечителството?! - Много добре ме разбрахте.

Не!

Г-н Нортън, просто искам да знам кой ми го причинява.

Сама си го причинихте. Пригответе се за неизбежното.

Ще изгубите това момче.

Трябва да се върнем в "Орхидея". - Моля?!

Всичко започна в "Орхидея". Може би там и ще приключи.

Оранжерията е далече.

Другата гумена лодка е на брега. Може с нея да спестим път.

И знаеш как да оправиш всичко? - Не, но оттам Бен напусна острова.

Ако успея да се махна оттук, ще се опитам да ви спася.

И как по-точно? - Това започна, когато си тръгнаха.

Ако ги върна, ще спре. - Кого да върнеш?

Джак, Сун, Саид, Хюго, Кейт. - Корабът гръмна с хеликоптера!

Живи са. - Кой казва?

Няма значение. Просто трябва да се върнат.

Трябва да ги накарам да се върнат, дори да ми коства живота.

Не ти ли се иска да се върнат?

Не искаш ли тя да се върне?

Не е важно какво искам.

Свестява се!

Добре ли си?

Кой си? - Аз съм, Даниел.

Главата ми...

Какво стана? - Припадна от проблясъка.

Как се чувстваш? - Замаяна.

Добре съм. - Хубаво.

Ура, всичко си е постарому. Какво следва?

Ще ти кажа какво следва.

Отиваме в "Орхидея".

Зениците ти са добре. - Махни ми системите и да тръгваме.

Беше в безсъзнание 42 часа. Поел си три конски дози упойка.

Бен е при Хърли. Да тръгваме! - Спокойно, Бен няма да му посегне.

Бен е на наша страна. - Той не е на ничия страна.

Д-р Шепърд, аз съм д-р Ариза, директор Клинични служби.

Може ли за минутка?

Веднага се връщам.

Какво правите тук? - Лекувам пациент.

Съжалявам, беше спешно. - Отстранен сте заради наркомания.

Нямате право да сте тук! - Разбирам и поемам отговорност.

Не, отговорността я носи болницата. Могат да ни съдят!

Извинете ме.

Ало? - Джак, аз съм!

Хърли... - Баща ми докара ли Саид?

Да. - Добре ли е?

Добре е. - Супер!

Хърли, къде си? - Спокойно, в ареста съм.

Кажи на Саид, че съм го послушал. Сега Бен няма да ме открие.

Какви ги приказваш?

Браво, тук си. Как е Саид?

Как я караме?

Донесох лекарството. - Съжалявам, бъркате стаята.

Не, стая 133, нали така? Ето документите.

Няма страшно, няма да ви слагам инжекция.

Ще го прелея в системата.

Кой си и за кого работиш?

Говори! - Адресът е в джоба ми.

"Панорама Крест" 42.

Здравей, Саид.

Какво стана? - Кой живее на "Панорама Крест" 42?

Адресът е на Кейт!

Джак Шепърд

Ало? - Кейт, добре ли си?

Да. - Вкъщи си ли?

Моля? - Ще обясня по-късно. Изведи Арън...

Не съм си вкъщи. Арън е в един хотел със Сун.

Сун е в Лос Анджелис? - Има работа в града.

Джак, не мога да говоря сега. - Кейт, недей да затваряш.

Къде си? Искам да те видя.

Кейт, моля те.

В центъра, на "Уилшър" и "Олив". - Добре, идвам веднага.

Отивам при нея. - Аз ще намеря Хърли.

Съжалявам, Бен. Няма да те допусна до него!

Да помогнем на приятелите ти. Остави кирливите ризи за после.

Аз ще карам.

Вземи Кейт и ни чакайте в залива Лонг Бийч, място 23.

Побързай, нямаме време!

Лок, какво ще й кажеш? - Моля?

Какво ще кажеш на Кейт, за да се върне обратно?

Още не съм измислил. - Тя държеше да се махне оттук.

Това пък какво е?

По-добре да не се приближаваме. - Брегът е натам!

Искаш да заобикаляме? - Джон, знаеш ли кога сме сега?

Не трябва да спираме.

Как е главоболието? - По-добре, но краката ме болят.

Като заобиколим острова с лодката, ще си починеш.

Недей да ме успокояваш. Добре съм.

Добре ли си? - Превъзходно.

Сега пък какво?

Да не сте мръднали!

Джеймс... - Споко.

Не можеш да го спреш. Вече излиза.

Няма да ме иска...

То знае, че съм смятала да го дам за осиновяване.

А сега искаш ли го? Искаш ли да бъде живо и здраво?

Не си сама, с теб сме. Бебето е на всички ни.