Alice in Wonderland

УОЛТ ДИСНИ ПИКЧЪРС представя

АЛИСА в страната на чудесата

Чарлз, ти май окончателно си си изгубил ума.

Това е невъзможно. - Само за някои.

Можеш да постигнеш невъзможното, когато повярваш, че е възможно.

Такива разсъждения ще те съсипят. - Готов съм да поема риска.

Представете си търговски кантори в Рангун, Банкок и Джакарта.

Пак ли кошмар?

Няма да се бавя.

Падах в тъмна дупка.

После видях странни създания.

Какви създания? - Птицата додо,

заек с жилетка и усмихващата се котка.

Не знаех, че котките се усмихват. - И аз.

Имаше синя гъсеница.

Синя гъсеница?

Мислиш ли, че си губя разсъдъка?

Страхувам се, че да.

Луда си, смахната, хлопа ти дъската.

Но ще ти кажа една тайна. Всички умни хора са малко луди.

Било е само сън, Алиса. Няма нищо страшно.

Но ако се уплашиш, винаги можеш да се събудиш.

13 години по-късно

Трябва ли да ходим?

Няма да забележат, ако не отидем. - Ще забележат.

Къде е корсетът ти?

И без чорапи. - Не ги обичам.

Но не си подходящо облечена. - Кой определя кое е подходящо?

Би ли да си сложила риба на шапката, ако беше прието?

Алиса! - За мен корсетът е като рибата.

Моля те, не днес. - Татко би се засмял.

Съжалявам. Уморена съм, защото не спах.

Отново ли сънува кошмари? - Само един.

Винаги е едно и също, научих го наизуст. Мислиш ли, че е нормално?

Нали хората имат различни сънища? - Не знам.

Ето.

Прекрасна си. Ще ме дариш ли с една усмивка?

Най-сетне. Помислихме, че няма да дойдете.

Алиса, Хемиш те чака за танците. Върви.

Осъзнавате ли, че минава 4 часът? А аз толкова бързах...

Съжалявам. - Няма значение.

Простете й. Тя планира този ден от 20 години.

Само Чарлз да беше тук. - Моите съболезнования.

Често си мисля за съпруга ви. Беше човек с въображение.

Дано не мислите, че се възползвам от вашето нещастие?

Разбира се, че не. Радвам се, че купувате компанията.

Бях глупак, че не инвестирах в начинанието, когато можех.

Чарлз казваше същото.

Хемиш, не се ли умори от кадрила? - Напротив, много е освежаващ.

Смешен ли съм ти? - Не, представих си нещо.

Всички дами, облечени с панталони, а мъжете с рокли.

По-добре пази въображението си за себе си.

Когато човек няма какво да каже, по-добре да замълчи.

Извинете, сър. Госпожица Кингсли днес е разсеяна.

Къде ти е главата? - Чудех се какво ли е да летиш.

Защо през цялото време мислиш все за невъзможни неща?

Защо пък не? Баща ми понякога успяваше да повярва

в шест невъзможни неща още преди закуска.

Алиса, чакай ме в беседката точно след 10 минути.

Имаме да ти кажем една тайна. - Ако я кажете, вече няма да е тайна.

Може би не трябва. - Напротив.

Ако й кажеш, няма да се изненада. - Ще се изненадаш ли?

Ако ми кажете - няма. Но мисля, че вече се налага.

Няма. - Определено няма да ти кажем.

Ами ако майка ви разбере, че плувате голи в езерото Хевършим?

Няма да стане. - Обзалагам се, че може.

Ето я й нея.

Хемиш ще поиска ръката ти. - Развалихте изненадата!

Бих ги убила с голи ръце. Искахме да запазим тайната.

Някой знае ли? - Затова са дошли всички.

Това е годежното ти празненство. Хемиш ще ти предложи в беседката.

Когато кажеш "да"... - Но аз не съм сигурна, че искам.

За кого тогава? Няма по-добра партия от лорд.

Почти на 20 години си, Алиса. Няма да си вечно красива.

Не искаш да свършиш като леля Имоджин.

Нали не искаш да си бреме за мама? - Не искам.

Ще се ожениш за Хемиш, ще бъдеш щастлива като мен с Лоуел

и животът ти ще бъде идеален. Вече е решено.

Скъпа Алиса. - Оставям те на нея.

Да се разходим из градината? Само аз и ти.

Знаеш ли от какво се страхувах? - От упадъка на аристокрацията?

Грозни внуци. Но ти си красива

и със сигурност ще родиш... Малоумници!

Градинарите са посадили бели рози, а аз изрично казах червени.

Винаги може да се боядисат. - Какво странно хрумване.

Трябва да знаеш, че синът ми има изключително деликатен стомах.

Видяхте ли това? - Кое?

Мисля, че беше заек. - Отвратителни неща.

Бих пуснала кучетата срещу тях.

Ако сервираш лоша храна на Хемиш, може да хване запек.

Сега видяхте ли го? - Кое?

Заека! - Не крещи!

Внимавай! Хемиш каза, че си разсеяна.

До къде бях стигнала? - Хемиш ще хване запек.

Много е интересно, но моля да ме извините.

Лелю Имоджин.

Мисля, че полудявам. Пак видях заек с жилетка.

Сега не ме интересуват твоите зайци. - Чакам годеника си.

Имаш годеник?

Ето там. Видя ли го?

Той е принц. И затова не може да се ожени за мен.

Ако се оженим, трябва да се прости с короната си. Трагично, нали?

Много.

Лоуел? - Алиса! Ние просто...

Приятелка от детинството. - Виждам, че сте доста близки.

Нали няма да кажеш на сестра си?

Не зная. Объркана съм. Трябва да помисля.

Помисли за Маргарет. Тя ще спре да ми вярва.

Нали не искаш да разрушиш брака ни? - Аз ли?

Да не би аз да върша нещо зад гърба й...

Ето те къде си.

Алиса Кингсли. - Хемиш.

Какво има? - Имаш гъсеница на рамото си.

Синя.

Не я наранявай.

Трябва да си измиеш пръстите.

Алиса Кингсли,

ще станеш ли моя жена?

Ами...

Всички очакват да се съглася.

Ти все пак си лорд.

Красотата не е вечна, а аз не искам да свърша като...

Но всичко се случва толкова набързо...

Мисля, че...

Мисля, че...

ми трябва малко време.

Хей?

ИЗПИЙ МЕ

Това е само сън.

Тя би трябвало да си го спомня от предишния път.

Довел си друга Алиса.

Това е точно тази Алиса. Сигурен съм.

ИЗЯЖ МЕ

Това е друга Алиса.

Дай й шанс.

Любопитно и прелюбопитно.

Казах ти, че е нашата Алиса. - Не съм убедена.

Заслужавам благодарност. Бях горе със седмици, дебнейки различни Алиси.

Замалко да ме изядат хищници.

Можете ли да си представите? Ходят чисто голи.

А какви неприлични звуци издават.

Беше ме срам да гледам. - Не прилича на нея.

Защото тя не е тази Алиса.

Ако е тя, може да е тя. - Ако не е тя, може би не е тя.

Но ако беше, щеше да бъде. - Но ако не е, значи не е.

Как може да съм грешната Алиса, щом това е моят сън?

Може ли да попитам, кои сте вие? - Аз съм Туидълди, това е Туидълдъм.

Обратното, аз съм Туидълдъм. - Трябва да попитаме Абсолем.

Точно така. Абсолем ще знае коя е тя.

Алиса, аз ще те водя. - Не е твой ред.

Не е честно. Пусни. - Да вървим!

Винаги ли са такива? - Семейна черта.

Можете да я придружите и двамата.

Кой е Абсолем? - Определено е доста мъдър.

Коя си ти?

Абсолем? - Ти не си Абсолем, а аз.

Въпросът е коя си ти?

Алиса. - Ще видим.

Какво имате предвид? Да не би да не знам коя съм аз?

Разбира се, че знаеш, глупаво момиче.

Разгърни Оракулума.

Оракулумът: календарният летопис на Долния свят.

Това е календар. - Летопис.

Показва всеки ден от Началото.

Днес е Съдбовния ден от епохата на Червената царица.

Покажи й Бранния ден.

О, да, деня, в който уби Джабароки.

Извинете? Какво съм убила? - Ето те. Със смъртоносния меч.

Няма друг меч, способен да убие Джабароки.

Няма начин. - Друг меч няма да го убие.

Това не съм аз. - Знам.

Помогни ни, Абсолем. Тя ли е тази Алиса?

Едва ли.

Казах ти. - О, Боже.

Аз казах така, а ти каза, че е тя. - Аз казах така.

Ти каза, че ако е тя, може да е тя.

Измамница. Преструва се на Алиса. Трябва да се срамува от себе си.

Бях напълно убеден, че си ти. - Съжалявам. Не исках да стане така.

Чакайте. Това е моят сън.

Сега ще се събудя. И вие ще изчезнете.

Странно. Щипането обикновено помага.

Мога да те убода, ако ще помогне. - Всъщност не възразявам. Благодаря.

Удоволствието е мое.

Граболов!

Почакайте.

Това е само сън. Нищо няма да ми се случи.

Какво прави тя? - Нищо не може да ми се случи.

Бягай!

Насам. На присток. - Не, на снюг.

Някой е откраднал три мои пасти!

Ти ли ги открадна? - Не, ваше величество.

Тогава ти ли? - Не, ваше величество.

Открадна ли пастите ми? - Не, ваше величество.

Жабуринков сироп. - Бях толкова гладен! Не исках...

Отрежете му главата! - Семейството ми... Моля ви, недейте!

Имам да храня деца! - Идете у тях и съберете малките.

Обичам попови лъжички на филийка почти колкото хайвер.

Да, ваше величество.

Питие!

Ваше величество.