Clash of the Titans

Персей.

Какво стана, сине?

Скоро ще си имам брат.

Мислиш си, че ще обичам него повече от теб.

Но няма.

Това дете ще е твоя кръв. Според мен...

….аз не съм ничия кръв. - Аз съм твоя баща, Персей.

Maрмара е майка ти. Ти ще си винаги нашия син.

Тази връзка, е по-дълбока от плът и кости.

И обичта ни към теб...

...е толкова силна както към боговете.

Не ги разбирам боговете.

Дори и аз, затова че съм жив вярвам, че има причина.

Един ден, тази причина...

...ще те накара да отидеш много далече.

Но не и тази вечер.

СЛЕД 12 ГОДИНИ

Персей! Персей! - Доста се понамокри.

Мармара! Мармара!

Както винаги! Нищо!

Закачила се е за скалите.

B този хубав ден, на кого ще изпратя благодарностите си?

Сипрос, недей. - На Посейдон? Или на Зевс?

На кого да благодаря, Maрмара? - На тези, които не ги зачитат.

Разкъсаха човека. Заразиха твоя човек.

Взеха всичко, което искаха. Ние сме техни роби.

Боговете ни дават живот. Най-вече затова трябва да сме благодарни.

Омръзна ми да се моля напразно.

Аз съм рибар. Персей, също.

Дори и него взеха. Отнеха ни всичко.

И пак искат да се молим на тях.

Един ден някой трябва да възстане срещу това.

Един ден, някой трябва да каже "стига" на това.

По същия начин както ти дойде при мен в началото.

Беше те довела бурята.

Знам, че имаш много въпроси, синко.

Само да знаех отговорите.

Всичко, от което имам нужда...

...е тук.

Лека нощ, синко.

Дръжте се здраво!

Teдла, вземи венеца.

Статуята на Зевс е великолепна.

Нещата не вървят на добре.

Войниците... Какво правят?

Дръжте се!

В името на краля и кралицата!

А тези кои са? - Войници от Аргос.

Какво правят? - Обявяват война.

Война на боговете...

Трябва да обърнем кораба. - Не!

Не прави нищо.

Дръжте се здраво!

Къде е Персей?

Върви! - Не!

Не!

Зевс, трябва да покажеш гнева си. Нападнаха храмовете ни.

С какво право нарушават законите на Зевс?

Може да говорим с тях. - Може да се намери решение.

Истината. - Не!

Аз съм ги създал.

В замяна на обич, получавам недоволство!

Няма да йма никакво решение за това.

Накрая...

...показа малко от гнева си.

Колко време стана? Колко, братко?

Откакто не сме се виждали.

Хадес.

Прекалено дълго време, наблюдавах от подземния свят.

Станах свидетел на гнева ти, променен от любовта.

Създаде ги поради една причина.

Техните молитви да хранят безсмъртието ни.

Но прекалено много ги заобича.

И те прекалиха. И така ми се наложи да изляза от подземието.

Защото всички сме в опасност.

Какво искаш, братко?

Разреши ми да ги уплаша.

Така отново ще се молят...

...и ще почнат да ни уважават.

А ние отново ще сме на почит.

Ти принадлежиш на Подземния свят. А не тук.

Не ми казвай къде ми е мястото.

Казваше, че обичта им ще ни радва.

Но ти си този, който живее с тяхната обич.

А аз съм този, който се научи да живее със страх и болка.

Зевс. Брат ни казва истината. Послушай го.

Върви.

Направи това, което мислиш. - Татко, ще имаме нужда от мимолите.

Не, Аполо. Хадес е прав.

Те трябва да си платят за това.

Децата ми не трябва да забравят моите заповеди.

Да стане за назидание, братко. Нека да въстанат помежду си.

После да ни се молят.

АРГОС

Ние ли сме последния пристигнал кораб? - Не, капитане.

Вие сте единствените пристигнали.

Един от нашите ли е?

Не, намерихме го върху дъска от разрушен кораб покрай други не оцелели.

Единственият оцелял бе той.

Съдбата му ще решат в двореца.

Оформете квартета!

Ставай.

Плодородието в нивята те ни дадоха.

Не трябва да връщаме подаръците им.

Ако не обичаме боговете си и това, което притежаваме ще го изгубим.

Ако не ги обичаме, ще останем в мръсотията, която сами си създаваме.

Богове, надяваме се на вашата милост. - Махни се от пътя!

Благодарни сме на това, което ни давате.

Хората са едно нищо! Ако въстанат против боговете, ще изтърпят наказанията си!

Това ли са всичките оцелели?

Много воини изгубихме, кралю. Но победата е наша.

За крал Цефей и кралица Касиопея!

Не.

За теб.

За великият ни легион. За героите, които удариха точно в

сърцето на Зевс...!

За изгорелите храмове. За съборените статуи.

Оставихме ги без нашите молитви!

Тази вечер, след много дълга битка...

...слънцето над океана няма да залезе.

Но над Олимп ще залезе!

Започва нова ера!

Ерата на хората!

Не си красива, когато си намусена, Андромеда.

Изпий нещо. Може да се съвземеш.

Андромеда.

Как се казваш? - Персей.

Вземи това. Моля те, пий.

Махни си ръцете. - Стига!

Дъщеря ни е мисионер.

Не видяхте ли какво стана навън?

Бихте ли понечили да погледнете навън?

Ние се подчиняваме на една измислица.

Стотици наши войници умряха, а ние все пак празнуваме.

Като че ли няма да има край, че се надигате против боговете.

Какво да направим? Да треперим от страх ли?

Боговете имат нужда от нас. Имат нужда от храма ни.

Ние каква нужда имаме от тях?

Вземете за пример дъщеря ми. - Недей.

Какво по-красиво би могло да има от нейното лице?

Най-красивото момиче в Гърция.

Дори и Афродита и завижда.

Тези на Олимп, трябва да й се прекланят.

Боговете вече сме ние!

Кралице, прекалявате.

Интересно.

Вие сте като прашинки за нас.

Всяко ваше вдишване е благословия от Олимп.

Нямате представа върху кого се надигнахте.

Ти пък кой си?

Аз съм Хадес.

На колене.

Не сега, Персей. Ще имаш възможност.

Какво знаеш за красотата?

Какво по-хубаво от смъртта?

Погледни ме, дребна кралице.

Мамо! - Принцесо!

В рамките на 10 дена, на слънчевото затъмнение

...ще пусна Кракен.

Аргос ще бъде изтрит от картата.

И вие заедно с него също.

Разбира се...

ако не принесете в жертва принцесата. Толкова много обидихте боговете...

...че само с кръвта на принцесата, Kракен...

...и обиденият ви Зевс може да се успокоят.

Изберете наказанието си, хора на Аргос. Разрушение, или жертвоприношение?

Това е заповед на Зевс.

Заповед на баща ти.

В Аргос има полубог.

Това е невъзможно.

Твоят син. Казва се Персей.

Може да му предложим място тук.

Чувал ли си молитвите му?

Това момче май не ме обича.

Няма разлика от тези, които се надигнаха против нас.

Какво ще ни направят, полубоже? Кажи!

Не съм никакъв полубог.

Кой си ти? За какво си изпратен?

Не знам.

Може да е вярно това, което каза Хадес. - Какво искаш да направя?

Драко!

Остави го.

Възможно ли е такова нещо?

Ако е вярно, че си син на Зевс...

...може да ни спасиш.

Трябва да ни спасиш. - Не мога, аз съм обикновен човек.

Кралю, дори и не трябва да го говорим колкото и страшно да звучи...

...жертвоприношението ще е последният ни избор.

Дори не изричай тази дума! - Прав е.

Никой не трябва да умира заради мен.

Пусни Персей.

Кралю, трябва да махнем принцесата колкото е възможно по-надалеч от града.

Все ще намеря място, където да я скрия. - Не може да я скриеш от Хадес.

Божието копеле проговори.

Баща ми...

...бе убит от бог.

Майка ми, сестра ми също.

Всички, които обичах, ми бяха отнети от богове.

Аз съм рибар. А не въртя меч.

Полубога, имаш посещение.