Kedi

Котките живеят в града, който понастоящем е Истанбул, от хиляди години.

Ставали са свидетели на възхода и краха на различни империи,

на това как градът се е свивал и разраствал.

Макар много хора да се грижат за тях, те живеят без стопанин.

Независимо дали са обичани, презирани или пренебрегвани,

те несъмнено са част от живота на всички.

В Истанбул котката не е просто котка.

Тя въплъщава неописуемия хаос,

културата и уникалността, така присъщи на Истанбул.

Без котките градът би изгубил част от духа си.

А той е единствен по рода си в цял свят.

КОТКА

Тя е същински ловец. Преди не беше такава.

Промени се след като роди.

Преди само спеше.

Излежаваше се тук по цял ден.

Понякога й говоря. И знаете ли, и тя ми говори.

Има много твърд характер.

Упорито стои тук.

Дори да я пъдиш, пак стои. Просто те гледа.

"Няма да си ида", казва, "Къде си мислиш, че ме гониш?"

"Нали знаеш, че ще се върна."

"За какъв се мислиш, умнико?"

Има желязна воля.

Има характер.

Някои котки наистина имат характер, личи им по муцунките.

Спред мен е погрешно да ги затваряме в къщите си,

само за да ги гледаме като домашни любимци.

По улиците ги има милиони, можем да ги галим колкото си искаме.

Важното е да си на еднаква честота с тях.

Да си общувате.

Освен това те разбират кой ги харесва и кой не.

Забелязват всичко.

Излъчват положителна енергия.

А и поемат цялата ти негативна енергия.

Късметлии сме. Влияят ми добре.

Хайде пак!

Време й е да обикаля. Снове напред-назад.

Един ден пак дойде. Знаех, че е била бременна.

Очевидно беше, че е родила.

Заведе ме отзад да ми покаже котенцата си.

Изумително е!

Досущ като хората са.

Обичта към животните е различна.

Хората, които не обичат животни, не обичат и други хора.

Сигурен съм в това.

Бенгю!

Бенгю!

Ела. Ела, момичето ми.

Тя беше едно от четири котенца.

Беше най-мършавото и най-грозното.

Другите три си тръгнаха, тя остана.

Понякога ме ядосва.

Защо ли? Никога не съм се замислял по въпроса.

Явно, когато съм в лошо настроение.

Никога обаче не съм я удрял.

Пъдя я, но те не си върви. Отива до вратата и пак се връща.

Бенгю е с нас от 8-9 години.

Дойде тук като коте и не си е тръгвала оттогава.

Бенгю обича да я обичат. Наистина!

Обича да я галиш - направо може да припадне от удоволствие.

Не искам да звучи като сантиментална глупост от старите турски филми,

но мен ме е грижа за нея.

Ако не я виждам или чувам мяукането й,

ако не е наблизо като дойда сутрин,

започвам да се притеснявам и да я търся.

Може би ми е като дете.

Хората тъгуват по децата си, нали? Е, и тя ми липсва.

Бенгю е много деликатна.

Ако погалиш друга котка, ревнува и се цупи.

Много е чувствителна.

А, така! Точно тук обича да я галят.

Точно тук.

Ами тук?

А тук?

Вижте колко е доволна.

Живот си живееш ти!

Бенгю е родила, но не съм видял къде.

Пробвай да й нападнеш котенцата й и ще я видиш в друга светлина.

Чувал съм, че винаги има котка на борда на корабите.

Това е, за да поема излишната енергия. Знам, че и почвата върши същото.

На мен броеницата ми помага за това.

А също и тази котка.

Пък и ние сме свикнали с нея.

Тя е една от нас.

Идва и си тръгва, когато реши.

И непрекъснато си говорим.

"Тези съдове са за котки и кучета."

"Ако не желаете да се молите за купичка вода в следващия си живот,"

"не пипайте тези съдове."

Те не могат просто да отлетят като птиците.

Наш дълг е да се погрижим за тях възможно най-добре.

Котките осъзнават, че Бог съществува,

за разлика от кучетата.

За кучетата Бог е човекът, но не и за котките.

Котките знаят, че човекът е посредник на Божията вола.

Това не значи, че са неблагодарни, просто знаят повече.

Галенето на котки ми носи едно особено спокойствие.

Макар и да не говорим на един език,

веднага установяваме контакт.

Според мен това да имаш връзка с котките

много прилича на това да си приятел с извънземни.

Осъществяваш контакт с много различна форма на живот.

Създавате собствена комуникация

и водите ваш си диалог.

Те са много чужди за нас, много различни.

И физически, и ментално, и като възможности

са много различни.

И все пак можем да имаме връзка с тях.

Естествено не мога да заменя майка им, но правя каквото мога.

Чудя се дали пак да ги нахраня.

Добре, добре, ще ви нахраня.

Когато са сити, не пискат.

Сега са много гладни.

Някой ги е зарязал край магазините. После са ги довлекли насам.

Разчитали са, че ще съм тук.

Имах една случка с котка - направо ще се шокирате, ако ви разкажа.

Преди около 15 години

лодката ми бе вързана тук, но потъна при една буря.

Едва бях смогнал да я изплатя.

Разпродадох каквото имах, но си взех лодката.

Притежавах я едва от седмица, когато потъна.

После тръгнах към онези скали.

Онова, което ще ви кажа направо ще ви стъписа.

Та, вървя си аз и виждам една котка, която ме заведе до един портфейл.

Котката беше същият цвят като тази тук, честна дума - съвсем същият цвят.

Мяу! Мяу! Казах си, "Какво ли й става?"

Да няма бяс или нещо от сорта... Поуплаших се.

Отидох да си взема чай, но нещо все ме човъркаше да взема портфейла.

Дори продавачът на чай ме попита дали съм добре.

Рекох: "Не знам, нещо странно се случва."

Станах и погледнах в портфейла.

Кълна се - трябваха ми 120 лири, а в портфейла имаше точно толкова!

Който не вярва на тая история е направо безбожник.

Представяте ли си? Всемогъщи Боже!

Че какво е това, ако не дар Божи?

Така заобичах животните.

След като намерих това портмоне започнах да се грижа за котките.

Да се грижиш за котки обаче не е лесно.

Трябва да им давам мляко, ако искам да оживеят.

Тези тук са доста едрички, ще оцелеят.

Ако ги зарежеш за няколко дни обаче със сигурност ще умрат.

Оживели са в онзи кашон, защото им е било топло вътре.

По-пълничкото е поело майчинството над тях.

Топли ги. Спред мен сега си мислят, че то е майка им. И майка, и баща.

И баща, и майка им е.

У дома имате две деца, нали? - Да, две деца имам.

Значи знаете какво е да си родител? - О, трудно е!

Харесва ни или не, край морето живеят плъхове.

И тъй като сме хора, не им осигуряваме място за живот.

Честно казано, те са напаст.

Не е добре да обикалят там, където се хранят хората.

Мислехме да ползваме отрова за плъхове като едно време.

Тъкмо си мислехме да се отървем от плъховете,

когато се появи един котарак като лъв.

Лови ги нощем, както си му е редът.

Не сме му поръчвали да лови плъховете, сам го прави.

Честно казано, заслужава си прехраната.

Нали знаете поговорката "Посей добро и добро ще пожънеш".

Е, това прави той.

Благодарни сме му.

Животът е прекрасен, ако знаеш как да живееш.

Обичаш, ако сърцето ти е отворено.

Всичко е прекрасно, ако го погледнеш с любов.

Ако умееш да се насладиш на присъствието на котка, птичка или цвете,

какво да ти кажа - светът ще е твой.

Тя е най-силната от всички женски.

Големи бели прави на рибарите.

Крадла на риба и пръв враг на кучетата.

Гони ги всичките, дори и питбулите.

Тя е психопатката на квартала.

Не си пада по нежности.

Предпочита груби игри.

Започва от покрива на храма и обикаля целия параметър.

Много интересно животно е.

Краде единствено риба.

Застава пред рибарите отсреща и не си тръгва, колкото и да я пъдят.

Не приема цаца или скумрия, иска си лефер.

После рибарите я гонят чак дотук.

Обича лукса.

Дори котаракът й я уважава.

Пък и тя го пъди.

Тръгва си, за да се нахрани той.

Сега е ред на Осман паша.

Не иска да го отстъпи на друга.

Тук са се навъртали и по-големи хубавици от Психо.

Изпитва инстинктивна ревност.

Като някоя злобна домакиня е.

Ревнива съпруга, която държи мъжа си изкъсо.

Не позволява никой да припари до него.

Присламчва се, когато търси ласки.

Получава си желаното и си заминава.

Аз обаче не мога да правя с нея каквото си искам.

Хванах я за опашката, а тя ме ухапа по ръката.

Прави каквото си иска.

Това е много важно за мен -

никога не прави компромис със свободата си.

Има боен дух. Това й харесвам.

Притежава качества, които трябва да имат и хората.

Според мен е много женствена.