Knox Goes Away

Каси, може ли едно кафе? - Добре.

Чу ли за тази проститутка в Уизли?

Старата школа... Вестникът... Харесва ми.

Знаеш ли, че новините идват вече по телефона ти. Това е нещо ново.

Казва го човекът с десет хиляди книги.

Благодаря ти.

Прави закуска на съпруга си от 35 години.

И един ден започва да поставя по малко антифриз

в портокаловия му сок всяка сутрин.

Защо, студено ли му е било?

Какво имаме тук?

"Емпиризъм и философия на ума". Куп глупости.

Уилфрид Селарс ли го е написал?

Да, интересен човек. Познаваш ли Уилфрид Селарс?

Не, но познавам Питър Селарс.

Етнело му осем месеца, за да умре от антифриза.

Това е всеотдайност.

Трябва да й се дадат точки за упоритостта.

Хайде, осем месеца?

Би ли си представил, някой да мрази някого толкова много?

Честно ли? Бих си спомнил за няколко кандидати, да.

Как са я хванали? - Не мога да кажа. Може би те...

Може би, при балсамирането формалдехидът не се е втвърдил.

"Изпомпах два варела от тази гадост в него и тя продължи да изтича."

Набутах го във фризера, но си оставаше топъл.

Това е добре, това е добре.

Благодаря ти. - Здравей, Каси.

Каси, може ли едно кафе за мен? - Вече ти донесох.

Предполагам, че ми е нужно.

Толкова кльощав пич си. Къде слагаш всичко това?

Моят старец ми казваше, че имам кух пенис.

Наистина ли? Баща ти ти е казал за кухия ти пенис. Интересно.

Да, той е също и философ.

Оттук отивам направо на летището.

Трябва да напусна града за няколко дни.

Ти ли? За какво?

Лични истории, нищо особено.

Ще се върна вдругиден. Всъщност... ще се върна утре.

Нещо лично? - Да.

Добре.

Защото ако Джерико разбере, че си заминал извън града по работа...

Имай ми малко доверие. Нямам желание да умирам.

Защо тогава изобщо отиваш? - Както казах, нещо лично.

Нищо особено. Ще се върна утре.

Добре. - Да.

Добре ли си? - Добре.

Отивам да платя сметката.

Сметката? Току що ни сервираха храната.

Знам, но не искам да закъснявам. Трябва да стигна до летището.

Имаш пет минути, за да хапнеш нещо.

Побързай, ще ти отнеме пет минути.

Исусе Христе.

Добре, ако се появи нещо, обади ми се.

Какво по дяволите? Кога си взе нова кола?

Значи дори няма да ми кажеш къде отиваш?

Ще ти кажа, когато се върна.

Ябълка.

Куче.

Кола.

Как си днес?

Добре... Ти ми кажи.

Първоначалните ми подозрения бяха погрешни.

Това не е алцхаймер.

Добре. Какво е?

Страдаш от състояние, познато като болестта на Кройцфелд Якоб.

Първоначално протича по същия начин, като болестта на Алцхаймер.

Така че каква е разликата? - Скоростта на развитие.

Предполагам, че не искаш да кажеш, че се забавя.

В твоя случай е невереятно бързо.

Какво е лечението? - Няма лечение.

Онова, което трябва да запомниш относно деменцията

е връзката между мисъл и чувства.

Имаш мисъл, създаваща чувство.

Загубиш ли мисълта, остава ти само едно чувство.

И така, ти ще пътуваш и...

изведнъж ще станеш безпричинно щастлив и няма да знаеш защо.

Или ще имаш тази поредица от депресии и няма да знаеш защо.

Ще откриеш за себе си, че забравяш хора

дори тези, с които си свързан.

Ще бъдеш изместен във времето и пространството...

Сега си най-вече с ясно съзнание,

с фрагменти от объркване и умствени сривове.

И после всичко ще се обърне.

Моментите на просветление ще се превърнат в изключение

и в крайна сметка ще изчезнат напълно.

Колко време имам?

Напредва по-агресивно отколкото би ми се искало...

Колко време?

Имай предвид седмици, а не месеци.

Ако имаш някакви ангажименти,

предполагам, че ще ги уредиш възможно най-бързо.

Имаш ли семейство, което да може да се погрижи за теб?

Никой, който би го направил.

Тогава ти предлагам да огледаме домовете за грижи.

Това е много добро място... в твоя район.

Съжалявам. - Всичко е наред, докторе.

Дори да те намразя за това, че ми го каза, скоро ще го забравя.

НОКС СИ ОТИВА

ПЪРВА СЕДМИЦА

Какво искаш да знаеш? - Мисля, че имаш тайни,

за които не искаш да ми кажеш.

Тайните са си тайни, така че не бих ти ги казала.

Прочетох последната книга, която ми даде.

О, така ли? Какво мислиш?

Хареса ми, но краят беше глупав. - Настина ли?

Просто им е позволил да отсекат главата му,

докато другият човек си е тръгнал?

Добре, виждам...

Всичките му герои ги спохожда една и съща съдба.

Това е... жертва за висше благо. Разбираш ли?

Като края на "Казабланка"? - Да, като края на "Казабланка", точно.

И това също беше глупост.

Рик би взел момичето на 100 процента.

Нещо, което е много по-добро от задника ми.

Всички от Краков ли сте толкова цинични?

Аз не съм циник. Реалистка съм.

Кой ден е?

Четвъртък. - Не, не, имам предвид...

Имам предвид, коя е датата.

Пети, това означава ли нещо?

Рожденият ден на сина ми е днес.

Който не е разговарял с мен от много, много години.

Защо те мрази толкова много?

Аз съм това, което в научните списания наричат "лош баща".

Той разбра с какво се занимавам.

Така ли? - Да.

С какво се прехранваш? - Работя за данъчните.

Точно за това и аз те мразя.

Идвам тук веднъж седмично почти... четири години.

И това е първото нещо, което си казал за себе си.

Какво искаш да знаеш?

Ще ти кажа всичко, просто ме попитай.

Това истинското ти име ли е, Аристотел?

Не, прякор е.

Момчетата от взвода ми го дадоха.

Участвах в първата война в Залива и четях много философски книги и...

Трябва да тръгвам.

Проблемът със сина ти обаче обяснява много.

Какво имаш предвид? - Знаеш ли приказката,

обитаваните от духове къщи имат студени кътчета?

Застани на определено място

и по гърба ти ще премине хлад като арктически полъх.

За какво говориш, по дяволите? - Ето така е и тук.

Влизаш през вратата и го усещаш.

Само че не е призрак.

Какво е? - Самота.

Ще се видим следващия четвъртък, не точно Аристотел.

Този човек е работяга. - Не ме интересува.

Трафикант на хора от "Еспания".

Защо винаги трябва да говорим за това? - За какво трябва да говорим тогава?

Питаш ме, дали искам да знам подробности за работата и аз казвам,

"Не, наистина не искам."

После ми казваш подробностите, а аз казвам, "Замълчи"

и това го преповтаряме отново и отново

и винаги преповтаряме същото нещо всеки път.

Въпросът е, защо не ти пука, кой е този човек?

Това може да е последната ми работа за известно време.

Какво става, по дяволите, Джон?

Нищо, просто трябва да се погрижа за няколко неща.

Ще го уточня с Джерико. - Добре, колко време ще те няма?

Трудно е да се каже.

Хайде, да тръгваме.

Този боклук продава мъже като работна ръка. Вече е нещо обичайно.

Представях си, че трафикът на хора е нещо като секса...

Не обсъждахме ли това току-що в колата?

Защо не ти пука, кой е този човек? - Защото след десет минути, Томи,

той ще бъде никой.

Хайде да приключим с това.

Да го вземат дяволите.

Ало?

Да.

Ние... очаквахме само един човек да бъде там.

Разделихме се.

Предполагам, че е разбрал...

Не знам, можехме да накрием повече площ.

И чух изстрели...

За Бога, Томи.

Не исках да го направя.

Нокс. - Съжалявам, Томи.

Да, той беше.

Да, уверих се, че теренът е чист и си тръгнах.

Добре.

Благодаря ти.

Възприемаш ли това?

Пет куршума, три жертви?

Трябва да се е случило бързо.

Мислиш ли, че е имало и трети стрелец?

Няма доказателство за това.

В детството си, мразех майка ми.

Наистина ли?

Тя беше стереотип, властна,

азиатка, майка-хеликоптер.

"А минус" означаваше, че ми липсвала гордост.

Майка ми беше алкохоличка, така че...

Става въпрос за мен. - Съжалявам.

Тя мразеше избраната от мен професия, но по ирония на съдбата,

ме направи добър детектив.

Осъзнавайки, че желанието й за превъзходство

се отнася за нея, а не за мен,

ми даде първия мотивиращ урок.