The BFG

ГОЛЕМИЯТ ДРУЖЕЛЮБЕН ВЕЛИКАН

Превод и субтитри: Владислав Владев а.к.а. E-Tle™

UNACS TEAM >>>

Сиропиталище

Беше часът на вещиците, когато излизаха на лов.

Тогава хората изчезваха.

Госпожата мисли, че вещиците идват полунощ.

Според момичетата е между 1 и 2 сутринта.

Аз мисля, че идват в 3 сутринта, защото тогава само аз съм будна.

Както винаги. Както и сега.

Ей!

Държите се детински!

Вървете си. Тук има деца, които спят.

Здравей, малка госпожичке! - Не ме госпожосвай!

Ще се обадя на полицията. Ще го направя.

Никога не ставай от леглото.

Никога не отивай до прозореца.

Никога не поглеждай зад завесите.

Никога не ставай от леглото, не отивай до прозореца и не гледай зад завесите.

Няма къде да избягаш, освен ако не си хвъркато.

Бях гладен, умирах от глад.

Къде се намирам? - В страната на великаните.

Не съществува подобно място.

Доста дълъг път изминахме. - Да, не е никак малък.

Какво е това? Кажи ми!

Великани. - Има още като теб?

Плътояда, Костотрошача,

Прегръщача, Детеяда, Дерача,

Мускулояда, Девицояда,

Кръволока. - Кръволок?

И касапинът на момченца. - Касапин?

Моля те, не ме яж.

Аз? Смяташ, защото съм великан, че съм човекояден канибал?

Аз да ям хора? Моля ти се! Никога не съм го правил.

Тогава кой си? Що за чудовище си?

Преценила си ме грешно. - Отвлече ме.

Тук обаче се оказваш права.

Въпреки това не съм те отвличал. Съвсем мъничка си.

Не мога да си представя горките ти родители колко са...

Нямам родители. - Нямаш?

Умрели са, когато съм била бебе. - Сираче си значи?

Да, взе ме от сиропиталището. Не знаеше ли?

Не, не го знаех. Беше ли щастлива там?

Не, ненавиждах мястото. Госпожата беше некомпетентна.

Беше измислила шантави правила, заради които често биваш наказван.

Как точно ви наказваше? - В тъмно мазе, пълно с плъхове.

Дърта стара вещица.

Другите великани мили ли са като теб?

Не, за жалост ще те глътнат като хапка.

Повече от 7 метра високи са жителите на страната ни.

Ето къде си. В страна на великаните.

Защо ме доведе тук? Защо взе точно мен?

Трябваше, защото щеше да разтръбиш,

че си видяла великан.

Щеше да последва голяма шумотевица, нали?

Хората щяха да търсят великана, когото си видяла.

Щяха да ме затворят в някоя клетка,

за да ме гледат заедно с хиподебелите, крокодалите и жигирафите.

После щеше да последва гонение за всички великани.

Няма да кажа на никой. Не ще повярват на едно дете.

Ще кажеш. - Не, няма.

Ще кажеш. - Няма!

Напротив. - Няма!

Ще разправяш на целия свят през радио-пищялките и телекутиите ви.

Няма да кажа, не бих го направила.

Моля те, отведи ме вкъщи. Уплашена съм, искам вкъщи.

Не.

Ужас.

Ще трябва да останеш тук с мен.

До края на живота ни. - Тоест до края на моя.

До края на живота ми.

Не ти ли е студеничко?

Палавница.

Ще избягам.

Слушай ме. Предупреждавам те.

Не напускай пещерата без знанието ми.

Иначе краят ти ще бъде ужасен.

Не може да ме спреш. Бягала съм много пъти. Притежавам инстинкт.

Инстинкт? Смяташ човеците, че имат мозък,

но обаче не сте много умни, за да бъдете спрени.

Великаните ще те схрускат като парче пипкен пай.

Казва се тиквен пай!

Жигирафите са жирафи, крокодалите са крокодили.

Хиподебелите са хипопотами.

Нищо не мога да направя. Понякога изричам странни неща.

Не мога винаги да съм прав.

Невинаги мога да съм прав.

Съжалявам, не исках да съм груба.

Това, което казваме и мислим, понякога могат да са различни неща.

Какво четеше? - Никълъс Никълби.

Какво има в стъкленицата?

Сънища. - Сънищата не са видими.

Аз не сънувам често. Гони ме безсъние.

Наистина ли?

Сънищата всъщност са много мистериозни.

През цялото това време търся спящи.

"С подути вени, изгаряща кожа, врящи очи..."

Можеш да четеш?

"Мислите го споходиха в безпорядък.

Почувства угризение и укор, и сви рамене.

Неволно от деня, в който е бил едно...

ужасно и противно същество."

Помогнете ми!

Не!

Помогнете ми! Помощ!

Ти ми го причини! - Да.

Казах ти, не сънувам. По-страшно е, отколкото трябва.

Колкото трябва е нужно.

Дребосъци като теб не бива да скитат, за да не бъдат изядени.

Великаните са убийци и канибали.

Поглъщат хорити като захарни бучки.

Хора. - Все едно, ще те изядат.

Какво е зеленото нещо? - Пенливка.

Всички великани пият Пенливка.

Мехурчетата отиват в грешната посока. Трябва да се движат нагоре.

Нагоре ли? Води до неприятни стомашни неща.

Но какво става тогава с малките мехурчета?

Освобождават се.

Щом балончетата отиват надолу, не на горе...

Това би довело до по-неприятен резултат.

Пърпорене. - Моля?

Звукът на истинското щастие.

О, не.

Направо засияваш!

Да нямаш гости? - Не.

Бърбореше.

С кого бръщолевеше?

Защо си толкова приказлив сутрин?

Защо не спиш днес? - Защото ме събуди с приказките си!

Направих си нещо. - После ще се погрижим за него.

Не, още сега!

Ще трябва да донеса вода.

Не, не искам вода.

Не желая вода. - Скрий се.

Ела насам, хайде.

Да не би да си имаш любимец?

Надушвам го и ще го открия.

Не мърдай. - Ще го схрускам.

Гладен съм.

Няма ли да хапнеш тази бодливка?

Прясна и хрупкава е. - Не ям подобни гадости.

Откъде знаеш? Никога не си опитвал.

Ухае ужасно. - Понякога трябва да се яде зеленчук.

Какво не ти е наред?

Отвън изглежда ужасно.

Обаче отвътре долавям нещо познато.

Да, хайде. Опитай я.

Почакай! Чакай! Мразиш зеленчуци, ядеш само хори.

Мразя зеленчуци, ям единствено хори.

Точно така. - Да.

Да. - Да.

Същото казах и аз. - Аз го казах.

Мразя плодове и зеленчуци.

И вода. - Водата също. Мразя я.

Ще взема това.

Обида си за вида ни. - Наздраве.

Горещо! Много е горещо!

Има ли какво да облека?

Откъде намери палтото? - В нещата ти. Хубаво е.

Нещо не е наред ли?

Не, не се тревожи.

Къде отиваме?

Да работя. - Какво работиш?

Сега искаш да ти споделя големите си тайни?

Никому няма да кажа. Как бих могла?

Ще съм тук до края на живота си.

Ловя сънища. - Искам да дойда!

Оставаш тук. - Не, няма!

Ти си човек, а хората сте лакомства за великаните навън.

Ще стоиш на безопасно място тук.

Няма начин! - Всеки ден ловя сънища. Сам.

Навик ми е. - Оставяш ме тук с тях. Ще ме изядат.

Не и ако останеш тук. - Ще отида да ловя сънища.

Сам отивам. Ти ще си стоиш там.

Боже мой.

Не може да пазиш тайни от мен. Твърде късно е.

Вземи ме с теб. - Не.

Не може да имаме тайни. Ще ти споделя моите.

Също се прокрадвам нощем, понякога лъжа и крада.

Никога не съм имала най-добър приятел. С теб е същото.

Престани. Достатъчно.

Ако ядящият плът дойде, кръвта ми ще е по ръцете ти.

Всичко свързано с теб противоречи на разбиранията ми.

Обаче за това съм права, обещавам.

Кихнеш ли, край. Притаи дъх, ще минем покрай спящите великани,

изкачвайки всички тези стъпала, стигайки до върха на хълма.

Къде си хукнал в този час?

Отивам на работа, добре знаете. - Прекъсваш ни съня преди лов.

Няма да може да отидем по пладне.

Не се коси. Остави момчетата да поспят.

Всички сме будни, така че може и ние...

Да се задбавляваме. - Да, задбавляваме.

Това пък какво е? - Знаеш, то е...

Да, стана ми ясно. - Не стой така, направи нещо.

Мускулояд, отивай там.

Защо не ловуваш заедно с нас?

Погледни облаците. Ще вали.

Хори.

Не ги оставяй да се държат така с теб. Никой не би трябвало да го търпи.

Живея с девет великани ядящи хори.