Complications

Досега в Усложнения ...

Имахме 8 годишна дъщеричка, на име Беки.

Загубихме я преди година.

Помощ!

Някой да помогне!

Аз съм лекар. - Връщат се, човече!

Докато баща ти го няма, аз ще се грижа за теб.

Виждаш ли този мъж? Той е лекар и ще ти пази гърба.

Работя за Изи, бащата на Антоан.

Заповядай. - Това фалшив медицински картон ли е?

Да. Ако искаш Антоан да е в системата на Ансли, това е начинът.

Някой е бил транспортиран в Ансли под чуждо име.

Наистина? - Да, наистина.

Нека ти помогна. - Искам отговорите на бюрото ми утре.

Ще престанеш ли да се заяждаш заради графика ми.

Имам нощни смени, Сам. Такава ми е работата.

Не става въпрос за това. Налага се сама да опаковам нещата на Беки,

само защото на теб не ти се занимава. - Не, просто не скърбя по твоя график.

Това не е честно. - Нима? В момента ми крещиш,

защото не искам да спра да живея. - Искам да спреш да ме изолираш.

Не говориш с мен, не идваш на терапия.

Знаеш ли защо не ходя на терапия? Защото е глупава псевдонаука.

Етапите на скръбта, за които говорят, са описани от психиатър през 60-те.

Това е една измислица.

Измислица?

Значи аз съм просто една глупачка, щом продължавам да ходя?

Не исках да кажа това.

Чувствам се, сякаш сама преминавам през всичко това.

Преди няколко дни получих писмо

от едно училище по готварство.

Явно Триш ни е записала за часове по готварство

преди да почине.

Подарък за годишнината ни.

Въпреки всичко, аз не се скрих.

Не избягах.

Вместо това, вдигнах телефона,

набрах номера и уговорих урока.

Декадентски десерти.

Реших, че ако ще плача,

мога поне да го направя върху шоколадова торта с бадеми.

Както и да е, ако не бях започнал да идвам тук,

нямаше да мога да направя това.

Тъй че... Благодаря.

Заради вас ще кача 10 килограма.

Няколко седмици след като се върнах на работа,

видях един телбод и започнах да плача.

Защо?

Ще прозвуча сякаш съм лоша майка, но...

Когато Беки започна първи клас

и донесох училищната униформа,

само че бързахме и тя нямаше време да я пробва.

На първия учебен ден тя облече униформата

и изглеждаше все едно е с парашут.

Беше огромна.

Бяхме вече на вратата, нямаше време да я преправя.

За това просто... Да.

Аз съм ужасна.

Не, по-скоро приличаш на Макгайвър.

Господи. - Все още сме тук.

Ако искаха да ни изгонят, трябваше просто да кажат.

Съжалявам.

Съжалявам...

УСЛОЖНЕНИЯ

Сестра Полк, имате ли секунда?

Всъщност нямам, д-р Елисън. - Наистина трябва да говоря с теб.

Приключихме, спомняш ли си? Какъвто и проблем да имаш,

помоли някой друг да ти помогне, или го реши сам.

Имам пациент, докторе.

Бриджит знае, че някой е транспортиран в Ансли. Трябва да преместим Антоан.

Какво се случи? - Казах и, че аз ще се заема,

но ако не измисля нещо, тя ще разбере,

че Антоан е този, който е транспортиран в Ансли.

Д-р Елисън!

Ако разбере за Антоан, ще разкрие и останалото.

И сега се нуждаеш от мен. - Не става въпрос за мен.

Става въпрос за 11 годишно момче с огнестрелна рана.

И какво предлагаш да направим?

Може да го заведем на хотел, където да закараме апаратурата.

Д-р О'Нийл ни диша във врата, а ти искаш да откраднем помпа

и един камион с антибиотици? - Опитвам се да измисля решение.

Д-р Елисън! - Добре, слушай.

Знам едно място, но не е евтино и ще се нуждаем от...

Д-р Елисън. - Какво има, Наташа?

Травма втора степен.

Върви, аз ще завъртя няколко телефона. - Благодаря.

19 годишна, хипертоничка с тежки наранявания, загубила е кръв.

Какво се е случило? - Ченгетата нахлули на партито,

децата скочили през прозореца, тя паднала върху бодлива тел.

Просто се забавлявахме, когато ченгетата дойдоха.

Всичко ще бъде наред. Просто изчакай тук.

Загубила е около литър кръв. Едно, две, три!

Не можахте ли да ги махнете?

Опитахме, но е трудно. Извиват се като змия.

Дръжте я, дръжте я! Наташа, Пейдж, д-р Харпър,

донесете ми електрически ръкавици.

Електрически ръкавици? - Да. Върви!

Добре, държиш ли? - Да, да.

Добре, внимателно, внимателно.

Добре, ще броя до три. Едно, две, три.

Готово. - Добре, внимателно.

Готово. - Чудесно.

Добре, продължаваме.

Докосваме трибиалния нерв.

Трябва да я упоим. Фентанил, венозно.

Чакай, чакай! Почакайте.

Това не е ситуация, позволяваща чакане.

Виж и кръвното. Преляхме и три банки,

но все още е ниско. Мисля, че тези момичета

са взели нещо, преди да дойдат тук.

Тя вече е упоена. - Няма смисъл да я дрогираме повече.

Браво на теб. - Ще разпитам приятелката и.

Не, не, не поглеждай надолу. Гледай към красивия доктор.

Всичко ще е наред, чу ли?

Е, ще ми кажеш ли какво е взела приятелката ти?

Нищо.

Тя не е... Ние дори не сме приятелки.

Просто, когато Таня падна, всички други избягаха.

А ти остана? - Не можех да я оставя. Тя пищеше.

Постъпила си правилно. Помогнала си и.

Ако ми кажеш какво е взела ще помогнеш още повече.

Ако не знам и й дам грешното лекарство,

мога да й навредя.

Мисля, че ги смеси. Кока и хероин.

Добре, кажи на Куентин да не и дава опиоиди.

Също и бета блокери.

Как се казваш? - Манди.

Манди, може ли да погледна ръката ти?

Добре ли се чувстваш? - Нищо ми няма.

Виждаш ли тези? Наричат се кръвоизливи.

Може да са безобидни, вследствие на алергична реакция,

но е по-вероятно да е нещо, наречено ендокардит.

Какво е това? - Инфекция на сърдечните клапи.

Ако използваш... - Какво?

Обикновено се получава от мръсни игли.

Не, правила съм го само няколко пъти.

Тези неща са там от няколко седмици, но се чувствам добре.

За сега да. Но повярвай ми, ако си заразена,

ще се разболееш много скоро.

Защо не идеш да седнеш.

Ще се постарая да ти намеря стая.

Ще направим няколко теста, за да разберем, става ли?

Да. - Добре.

Шери, намери ми свободно легло.

Има момиче с признаци на инфекциозен ендокардит.

Видя ли какво става в чакалнята? Щом сърцето и бие, ще почака.

Добре, какво ще кажеш

да ти купя каквото поискаш от автомата?

Бих казал, че си начинаещ в подкупите.

Вече има ли от червените бонбони? - Има и изглеждат много вкусни.

Добре, нека да проверя.

Мога да ти дам девето легло в урологията, но ще ме намразят.

Какво ще кажеш за два пакета бонбони?

Добре. Девето легло е твое. - Благодаря, страхотна си.

Някакви новини за мистериозния пациент от Ансли?

Нямах време да се обадя.

Ще те уведомя, веднага щом разбера нещо.

Надявам се. Трябват ми отговори, Джон.

Днес май не си и приятен.

Не е нещо сериозно. Благодаря за леглото, Шери.

Какво стана с приятелката и?

Тръгна си.

Ще се справиш ли сам за момент?

Да, чакам лоразепама да подейства. - Чудесно, връщам се веднага.

Добре.

Ало? - Извинявай, че те безпокоя.

Мислех си за партито довечера.

Какво ще кажеш да не купуваме бутилка,

а да подарим тази, която Алън ни даде? - Какво? Какво парти?

Това, което е тази вечер.

Вечерята в чест на младшите партньори.

Какво?

По дяволите. - Джон, да не би да си забравил?

Не, аз...

Не... Виж, в момента имам пациент.

Ще се видим у дома, става ли?

Разбира се.

Ами виното? - Вземи, което прецениш.

Трябва да вървя. Чао.

Някакви новини относно търговските надбавки?

Не, но Хоукинс Ви чака в офиса. - Кайл?

Не го бях виждала от известно време.

Кайл! - Здравей!

Какво правиш тук? - Съжалявам, че идвам така.

Имах среща наблизо и исках да ти дам това лично.

Какво е това? - Случаят на Антоан Тайлър.

Не е кой знае какво,

но ще ти даде представа за ситуацията,

следите и заподозрените. - Благодаря ти.

Но щом ти не работиш по случая, как успя да го вземеш?

Имаха да ми връщат услуги. Не е голяма работа.

Е, може да ми се наложи да правя масаж на окръжния прокурор.

Оценявам го.

Трябва да се връщам към... - Разбира се, не искам да те задържам.

И без това трябва да се връщам в съдебната зала.

Щях да забравя, Алиша ти изпраща поздрави.

Как са останалите от групата? - Всички са добре.

Само че, откакто спря да идваш ме сложиха в група с Ричард.

Съжалявам, че е загубил брат си,

но, ако още веднъж чуя правителствената конспирация,

няма да издържа. - Щом казваш. Все пак си