The Flight Attendant

Защо слагаш лампички толкова рано? Все още е ноември.

Защото ми е празнично.

Може ли да вземеш чука и да ми го донесеш?

Какво ти става? Вземи чука и се качи горе.

Той е бъзльо, татко.

Да, скъпа, и аз така мисля.

Ще ми помогнеш ли?

Благодаря. Не беше толкова трудно, нали?

Татко!

"Татко!"

Как стана толкова голям женчо?

Донеси ми една бира, вземи една и за теб,

но я крий от мама, както ти показах. Разбрахме ли се?

Баща ти е голям задник.

Това сутрешната бира ли ти е?

Стига, дори не знаеш в коя част на деня е станало.

Мамо, ела да видиш! - Боже!

Тогава осъзнах, че искам да съм стюардеса.

Точно в този момент. - Какво?

Това те е вдъхновило? - Полет 7997.

Беше цяло чудо, че никой не умря. - Не е за вярване.

Да, даваха главната стюардеса Шерил Макадамс по всички новини.

Помогнала им е да се чувстват сигурни в най-кошмарния си миг.

Исках да стана точно като нея.

Исках само да помагам на хората.

Бъкли: Здравей. Видя ли се с приятелката си?

Имаш ли още едно?

Сериозно ли? - Имам няколко въпроса.

Клиентката ви е свидетел.

Видя самоубийството на жена. Какво друго да ви каже?

Защо ФБР е на местопрестъплението? - Ходим след нея.

Искам да попитам г-ца Боудън нещо. Какво се случи, преди да слезете?

Сабрина!

Не знаете какво става. - Остави на мен.

Нямате представа. - Каси!

Според съседите сте тормозили жертвата преди събитието.

Помислих, че някой я напада вътре. Нарязаните документи,

които залепихме... - Залепихте?

Да, с тиксо, не ме гледайте така.

Така разбрахме, че "Лайънфиш" пренасят оръжия

и Соколови перат пари с "Юнисфер". И това разбрахме, нали?

И Миранда, за която ви казах, ме гонеше във влака,

и стори това на Сабрина, защото тя говори с мен. Явно аз съм виновна.

Метафорично казано, не признава вина.

Имате ли доказателство? - Знаете ли?

Благодаря, агент Уайт. Тя прояви учтивост.

От полицията вече я разпитаха, затова ще си вървим.

Довиждане.

Знам, че отново видя поредния ужас,

но какво правиш, мамка му?! - Ани, не мисля, че сега може...

Сигурно не осъзнаваш, че им каза всичко за "Юнисфер".

Това, което ти казах под секрет и нямам право да знам.

Това може да ми създаде проблеми.

Изобщо сети ли се за този вариант?

Къде отиваш? - Ани, остави я.

Знам, че сбърках, но това не беше самоубийство. Някой я уби.

Вероятно Миранда. Няма да я последвам.

И аз не искам да убият и теб. Спри. Каси!

Къде отиваш? Буквално няма къде да отидеш!

Права си.

Така е. - Боже, Каси.

Извинявай.

Не ти намеквам, че трябва да се оправяш сама.

Опитвам се да ти помогна.

Моля те, позволи ми да ти помогна.

Спокойно, всичко ще бъде наред.

С Т Ю А Р Д Е С А Т А В домовете на други хора

Има късмет, че си до нея да оправиш нещата.

Вярваш ли й за цялата тази ситуация?

Ало? - Добро утро, г-це Мурадиан.

Относно услугата, която поискахте,

бих искал да се видим днес да обсъдим неизплатения ви дълг.

Разбира се. - Ще ви изпратя адреса.

Елате в 15 ч. Оценявам точността.

Разбира се.

По работа ли беше? - Дали й вярвам?

Няма снимки, няма свидетели. Има проблем с алкохола.

Приятелки сме. Искам да й вярвам. Засега това е отговорът ми.

Помогнах с документите. Мисля, че има нещо важно в тях.

Радвам се, че и двамата го вярвате,

но понякога боклукът се оказва само боклук.

Разбираш ли?

Трябва да тръгвам.

Много е рано! - Следобед е, и е 14 ч.

Боже мили.

Ани излезе по работа. - Добре. Подай ми това.

Благодаря.

Божичко. Макс, прецаках всичко.

Изпях тайните за "Юнисфер" на ФБР.

Това може да се отрази много зле на Ани.

Тя със сигурност... Говорим за Ани. Тя ще се справи.

Макс... - Какво да кажа, Каси?

Тя беше много разстроена и дори ми се видя уплашена.

По дяволите. Не исках да те слушам. Добре. Нека помислим.

Ти разбра, че "Юнисфер" имат нелегална дейност.

Ако влезеш отново...

Не мога да хакна "Юнисфер" отново отвън. Опитах се,

но са си подобрили защитата.

Ако вляза вътре на техен компютър... - Не, няма начин.

Вече отидох под друго име и счупих скъпа скулптура.

Никога няма да ме пуснат.

Тогава не знам какво да ти кажа.

Стига. - Съжалявам. Наистина.

Ръцете ти треперят.

Алекс, това е много лошо.

Положението беше лошо, съответно се води "по-лошо".

Шегуваш ли се? - Знам какво си мислиш,

но вината не е твоя. Не си виновна, че умрях, нито за Сабрина...

Не сме сигурни. Виновна съм за Ани. Ако й отнемат правата,

край с живота й. Ще отиде в Куинс при майка си

и ще е по моя вина! Какво да правя? Не знам.

Какво да направя?! - Дишай.

По-добре ли си? - Да.

Кротувай, за да не влошиш нещата. - Трябва да помогна на Ани.

Живея в кутия за обувки.

Съревноваваме ли се? - Да.

Разкажи ми за твоя шикозен дом. - Добре.

Мога да работя от вкъщи. Добра локация с красива гледка.

Така ли? Опиши ми гледката.

Не и за портиера, той цял ден гледа голямата скулптура "Корабът".

Много я мрази.

Мога да работя от вкъщи.

Защо гледаш като луда?

Стой. Мисля, че имам идея

как едновременно да оправиш тази каша и да отървем Ани.

Звучи прекалено хубаво, затова няма да се замесвам.

Чуй ме. Ще вземем информацията, без да ходим в "Юнисфер",

но ми трябва помощта ти. И... няма да бъде съвсем легално.

По принцип бих искал да кажа "да". - Да! Каза го!

Ани няма да го одобри,

а държа на нея и се старая да не правя грешки.

Моля те... - Разбирам.

Ани ми е по-скъпа от всичко. Само заради нея

бих отишла да купя кухня,

въпреки, че не готвя. Говорим за Ани.

Не може точно аз да я вкарам в беда. Помогни ми да й помогна.

За Ани.

Той каза, че е нова, висока сграда

с портиер, който гледа...

Боже! Портиер. Това трябва да е той. Да, тази е. Макс, слушай ме.

Ще се промъкнем в апартамента на Алекс.

Моля? Искаш да влезем с взлом у тях?

Не. Да. Ако е работел от вкъщи, значи ще има компютър, нали?

Може да има и аларма, куче пазач или този, който е убил Алекс.

Кучетата ще са гладни и слаби. - Добре, изброих и други неща.

Горе ще е по-безопасно, когато Миранда ни дебне.

Ако се доберем до компютъра, ще качим всичко на това!

По принцип е много сладко, но не и точно сега.

Подариха ни ги в Токио. Сякаш някой има нужда от флашка.

На много хора им трябва. - Сега и на нас. Това е съдба!

Не, не е добра идея да те слушам.

Изпий го и се успокой. Отиваме да получим отговори.

Здравейте. Как да помогна?

Здравейте. Аз съм Алесандра, а това е съпругът ми Брандън.

Брат ми живее тук, всъщност живееше тук.

Той почина, казва се Алекс Соколов.

Моите съболезнования. Алекс беше мил човек.

Колко мило. Нали е много мило?

Нашите го преживяват много тежко и аз уреждам делата на брат си.

Ако ни пуснете в апартамента му, няма да се бавим.

Не искам да гледам този ужас и секунда повече от нужното.

Ужасно нелепа грозотия. - Прав сте.

Очевидно имате вкус. Има вкус, нали?

Апартаментът му беше 901. Не, това е друг, в който живееше.

1115 е. - Това щях да кажа.

Вие сте чудесен човек. Много ви благодаря.

Благодаря.

Здравей. Каси е. Ще ти се обадя после.

Момент, скъпи.

Здравейте. - Последната доставка беше успешна.

Не съм се и съмнявал.

Готова съм за по-голяма задача. - Изненадвам се от ентусиазма ви.

Много се възхищавам на желанието ви да се докажете.

Ще ви изпратя адрес, на който да се срещнем.

Добре ли сте?

Притеснявам се, че приятелката ми ме избягва.

Боли ме. - Душевната болка е най-тежката.

Сигурен съм, че приятелката ви ще се осъзнае.

Хайде.

Давай, нямаме време. - Хаквам компютри, не апартаменти.

Кажи ми, че знаеш как работи. - Изисква многоцифрен код,

но ще е една от милиард конфигурации.

Стой, когато бях в дома на Алекс в Уестчестър,

видях бележка, на която пишеше "Алекс 7226".

Как го помниш?

7226 е "Кенеди" до Йоханесбург. Помня си полетите.

Добре, признавам, че е вълнуващо,

но трябва да си свършим работата.

Притеснена си.

Ако тук има нещо, което не искам да знам?

Ще разкриеш мрачните ми тайни,

като видиш от кои маслини си купувам?

Наблюдателна съм. - Можеш да се прибереш, ако искаш.

Това моят апартамент ли е?

Започваме. Ето го влакчето на ужасите на имотите в Ню Йорк.

Какъв ще се окаже Алекс Соколов?

Каси, съсредоточи се. Компютър! - Да, да.

Сесилия на телефона. - Аз съм.

Простете, но бъдете по-конкретна.

Тази, която не слуша Виктор,