Aviya's Summer (הקיץ של אביה)

Translation ZALMEN BEHAR

"Добре дошли на церемонията, в края на учебната 1951 година"

Дръжте.

Дръжте.

Дръжте! Казах, дръжте!

"Младите пеят песни, песни за родната земя... "

Вдигнете. Много добре.

И сега, две деца да дойдат да държат тук.

Казах две, не всички.

През тази година...

В този интернат...

Мама дойде само веднъж.

Това беше за Ханука, през зимата.

След това, тя отново се разболя, и я настаниха в болница.

И не съм я виждала.

После дойде лятото, ваканция наближи, но знаех...

че ще прекарам лятото в училище.

И моите приятели за ваканцията ще се разотидат по домовете.

Авия! Къде е Авия? Какво си се замечтала?

Мама няма да дойде. Моята майка... - Авия, почакай!

Толкова исках да дойде... - На теб ти говоря.

Толкова се страхувах, че ще дойде. - Авия, почакай.

Започваме, а ти не си готова.

Това ми е толкова голямо, и е толкова мръсно.

Намери ми нещо по-хубаво. Моля те.

Това е твоя костюм, а той е много хубав.

Защо плачеш? Престани да плачеш.

Не плача. - Успокой се. Това е страхотен спектакъл.

Ти имаш много хубава роля. Не просто роля. Главната роля.

Може би майка ти ще дойде, ще е горда. - Тя няма да дойде.

Все още ли е в болницата?

Не смей повече да говориш за нея. Нали знаеш, че няма да дойде.

Дръж. Отивай на сцената.

"На брега на Кинерет... "

Уф! Всичко ще провалиш.

Толкова време, прекарано напразно!

"На брега на Кинерет... "

Авия... Авия...

Не може да се разчита на теб! Какво момиче си?

Всичко провали! Не трябва да се разчита на теб.

Защо плачеш?

Стана за посмешище. Затова ли дойдох?

За да видя този позор? - Тишина!

Това са въшки!

Цялата глава е пълна с въшки! - Тихо, всички!

Защо моята дъщеря има въшки? Това да не е концентрационен лагер?

Ти идваш с мен!

"На брега на Кинерет... "

Щом излязох от болницата и веднага дойдох тук.

Това твои вещи ли са?

Тичах да ти купя бонбони.

Вкусни неща... И какво да видя? Въшки.

Тук няма да се върнеш.

Мамо, почакай!

Не сядай близо до мен. Има достатъчно място.

Мамо, не! Не!

Не! Защо го правиш?

Спри, мамо! Моята коса!

Не мога да дишам!

Достатъчно! Престани!

Защо ми режеш косата? Престани!

Достатъчно!

Защо? Защо?

Стига... Свършено е с въшките. Дъщеря ми няма да има въшки.

Отлично знам, какво са това въшките.

Защо, мамо, защо?

Не се гледай сега.

Достатъчно.

Косата ще порасне.

Дори няма да забележиш.

Знаеш ли къде да отидеш? Това е близо до овощната градина.

Даваш й ето това. Приготвих й подарък.

Почакай.

Чакай малко.

По-добре си сложи шапка. Така е по-добре...

Да. Доста по-добре.

Момче, слизай долу!

Не ми пречете на работата. Моля. Извинете.

Барзилай, изравни. Равно.

Изравни, да. Още малко. Още.

Този скрин. Веднага разбрах, че съм го виждала преди.

Но кога?

Къде?

Барзилай, завърти го. Вдигай от тази страна.

Право. Отлично. Давай след мен. Направо.

Не дърпай силно, Шимон. - OK. Барзилай повдигни.

Повдигай нагоре, Барзилай. - Вдигам.

Завърти. Вдигай. Вдигай. Вдигай.

Ти момче или момиче си? - Това е дъщерята на партизанката, нали?

А какво имаш под шапката? - Сваляй.

Остави я намира.

Е? Видя ли? Не те изядоха?

А сега отнеси спалното бельо на госпожа Абрамсон, нали?

Ръцете чисти ли са?

Тя също ще получи подарък. Сама съм го направила.

Не забравяй да й казваш, благодаря, моля, извинете.

Това е важно. Тя е лейди.

Не безпокой. Има урок.

Колко мило.

Майка ти винаги дава подаръци, когато я изписват от болницата.

Почакай.

За съжаление, нямам лакомства. Другия път. - Мога ли да влезна на урока?

Няма да преча.

Добре, само че тихо, нали?

Поемете дълбоко въздух и вдигнете ръцете.

Рахел малко по...

Мая, извинявай. Това дъщерята на перачката. Тази дето шие също.

Иска да погледа малко. Позволи й? Само че тихо.

Тихо, момичета. Урокът не е приключил.

Стегнете се, престанете да се смеете.

Сядайте си по местата.

Добре.

Момичета, погледнете картината над пианото.

Погледнете внимателно. Аз ще свиря,

а вие ще ми кажете, какво виждате на картината.

Слушайте музиката, а след това ще поговорим.

Хавале, какво виждаш?

Вода, патици във водата... - Да, вярно.

И много... Растения... - Патици във водата.

Да, вярно, да.

Мирале, а ти какво виждаш?

Това не са патици, а лебеди,

те плуват във водата, чувстват се добре, много вода, въздух.

Чувстват се добре. - Чакайте. Не разбирам.

Картината нищо ли не ви говори. Тези прекрасни звуци...

Не пробуди ли въображението ви?

Обичам да мечтая. И много обичам музиката,

А патиците са като дружно семейство. Те плуват заедно през цялото време,

и играят на криеница през цялото време.

И те...

Да...

Как се казваш?

Аз ли?

Авия.

Авива. Какво виждаш на картината?

Авия. Не Авива.

Да. Какво виждаш?

Омагьосано езеро...

Лебед във водата.

Този лебед бил по-рано момиче, тя била болна, искало й се да умре.

Това е дъщерята на лудата.

Тя скочила във водата, но един човек, не желаел тя да умре,

спасил я и я превърнал в лебед.

Какво е това име "Авия"?

Такова име.

Странно име.

Разказвай по-нататък, Авия.

Лебеда си плува в езерото, през цялото време във водата,

тя знае, че това не е завинаги.

Временно.

Красиво. Четеш ли много книги?

Много красива история.

Добре, момичета, достатъчно за днес.

Ще се видим следващата седмица.

Помислете за разказа на Авия.

Не забравяйте, че трябва да идвате... - Спретнато облечени.

Довиждане.

Довиждане.

Довиждане, Мая.

Мая... Мая!

Имам ужасна мигрена.

Къде беше досега? Къде?

Къде се шляеш?

Къде беше? Мислих, че се загуби.

Къде се шляеше? - Всичко е наред, мамо. Всичко е наред.

Не е наред!

Не е наред!

Не е наред! Боли ме главата!

Мамо...

Какво име е "Авия"?

Красиво име. Много красиво.

Когато пораснеш, ще разбереш.

Изпий си киселото мляко. Да не остава.

Това струва пари. - Не обичам кисело мляко.

Храната не е за да се обича, тя трябва да се яде.

Имаш мустаци.

И ти също.

Вече съм голяма,

и разбирам.

Разкажи ми за него.

За баща ми.

Той имаше красив глас.

Той беше красив.

Красив мъж.

Мамо, искам да знам, къде е.

Къде е баща ми?

Нали ти казах вече, почина.

Преди да се родиш. - Хората не умират преди раждането.

Изключи осветлението. Ние не сме Ротшилд.

През нощта, когато мама заспа, отворих моето съкровище.

Навярно, много пъти се е чудила, къде са изчезнали снимките на баща ми.

Снимки, с които не се е разделяла дори през войната.

Дори в гората, дори в лагера.

Този скрин, знаех, че съм го виждала някъде.

Същият, като при новите ни съседи.

Добре, хайде...

Тази партизанка не вижда, че тук играят. Ненормална...

Внимавай, настъпваш!

Кажи й: Лудата партизанката, и плешивата й дъщеря.

Лудата партизанка и дъщеря й...