See

Огън!

Затворете портата.

Ханиуа!

Тук съм.

Тук съм.

Ако още веднъж се отделиш от мен, лично ще те убия.

Приема се.

Триванти!

Напред!

Стегнете се и психически, и физически.

Ще се укрепим тук.

Много са, нямаме достатъчно воини.

- Ще ги удържим. - За колко време?

Баба.

Колкото да изпратим послание на майка ти да евакуира града.

Кофун, ханиуа, вървете в пенса възможно по-бързо.

Какво?

Нищо не можеш да направиш тук.

Татко, ще се бием.

Нямате друг стрелец.

Останете ли, ще умрете.

Така да бъде.

Нека умрем.

И двамата сте вироглави глупаци!

Командир ферик!

Генерале.

Изпрати най-бързия си ездач с това послание за кралица магра.

Слушам.

Оттеглиха се в крепостта и затвориха портата.

Да я разбием. Веднага!

Вдигай!

Напред!

Стой!

Воини, заемете позиции!

Действайте.

Тате.

Чувате ли?

- Разбиват портата. - Не това.

Това.

Какво е?

Скритите племена.

Боу!

Кофун! Жив си.

- Парис! - Баба.

Баба.

Лайън!

- Заставаме до баба. - Довели сте валиърите.

И не само тях.

Валиърите застават до баба вос!

- Салвините застават до баба вос! - Ще се бием!

Йелисите застават до баба вос!

Рейните застават до баба вос!

Колко бойци?

Над сто.

Сто планинци струват колкото двеста ловци.

Налага се да е така.

Кофун, заведи парис на безопасно място.

Нависоко съм.

Тъй, тъй.

Тоуд.

Кофун.

Напоследък всеки може да воюва.

Някакъв съвет?

Тривантите са облечени в кожа и стомана. Ако дрънчи, мушкай.

Забрави ли, че виждам?

От това се боя.

Кой е там?

Магра.

Изненадана съм, че намери време за мен по време на война.

Ти я започна.

Да.

Научих, че собствените ти деца са подкрепили каузата.

А колко време ми мрънка да ги закрилям...

Замълчи.

Не съм дошла да говорим.

Искам да ми отговориш на един въпрос.

Бебето, което носиш...

Чие е?

Моля те, магра.

Знам, че си се досетила.

Милият кофун.

Не беше първият ми избор, но се справи превъзходно.

Лъжеш.

Тамакти трябваше да те убие.

Синът ми няма да ти бъде само племенник.

Ще ти бъде и внук.

Няма да е нито едното, нито другото, защото няма да бъде твой син.

Ще ти го отнема в мига, в който се роди,

и няма да знае нищо за теб.

Дори името ти.

Сега може да съм затворник, сестро, но си мери думите.

Не съм окована за пръв път.

Веригите не ме задържат дълго.

Ще те погреба окована.

Пази ми короната, магра.

Ще си я поискам.

Как се чувстваш?

Бил съм и по-добре.

Казаха ми, че ще се оправиш.

Да, но няма нужда от благодарности.

Моля?

Заради това, че ти спасих живота.

Мисля, че аз спасих теб.

Не, не помня събитията по този начин.

И няма да ги предам така.

Нападнаха ни наемници от низините.

Малцина оцеляват след среща с тях.

Опитът ти да ме спасиш беше смел.

Няма да споря с теб.

Кралице, лорд харлан, армията стигна грийнхил гап.

Тривантите също.

Ще научим повече от следващия вестоносец.

Благодаря.

Започва се.

През целия си живот

се крием в сенките на тривантската империя.

Чудим се кога ще дойде денят,

в който армията им ще нахлуе и ще ни отнеме земите,

ще пороби жените ни,

съпрузите ни, синовете и дъщерите ни.

А сега,

сега този ден настъпи.

Отвъд стената е

армията, от която толкова се боим.

Тяхната победа ще сложи край на всичко, което ни е скъпо.

Но когато преминат през стената,

няма да заварят уплашената армия, която очакват.

Ние сме паянски воини,

планински бойци, ловци на вещици.

Бивши врагове, обединени от една едничка цел -

да опазим своето на всяка цена!

Познавам този враг.

Аз бях този враг.

Те водят битки, за да поробват, воюват от алчност.

Ние се бием за любовта.

Те нападат, за да превземат.

Ние браним семействата си.

Борим се за свободата си!

Аз съм баща

и се бия рамо до рамо с децата си.

Аз съм съпруг

и се бия, за да защитя своята кралица.

Аз съм ваш приятел и ще се боря за свободата ви, докато съм жив.

Аз съм баба вос

и казвам да не чакаме да разбият портата!

Да я отворим начаса

и да ги приветстваме в Ада.

Баба.

Отварят портата.

Разузнавачи.

Арбалети, напред.

Ходом марш!

Цели се високо! Три четвърти!

Ходом марш!

Вляво, една четвърт.

Ходом марш!

Център, високо!

Ходом марш!

- Център, високо! - Огън!

Атака! Превземете шибаната крепост!

В твое ляво!

Моля те.

Гори ли?

Да.

Мамка му.

Не!

- Не ли? - Мамка му!

- Планинец си. Не знаеш ли да палиш огън? - Да, мъж съм и мога да паля огън.

Задръж ги.

Баба!

Още малко!

Пари.

Чудесно, защото тук се води битка!

Сега!

Арбалети! При мен!

Една четвърт вляво!

Огън!

Три четвърти вдясно!

Огън!

Две вляво!

Огън!

- Три четвърти вдясно! - Огън!

Прицели се високо, три четвърти. Една четвърт вляво.

- Тоуд, последвай гласа! - Две вляво!

Една четвърт вляво!

Две вляво!

Една четвърт вдясно!

Една четвърт вляво!

Кофун. Кофун!

Работя като пазител на задника ти.

Не напускай точно сега.

Мамка му.

- Кофун! - Тоуд.

Пусни ме.

Какво правиш? Битката продължава.

Няма да те оставя в това състояние.

По-скоро аз ще оставя теб.

Кажи на парис...

Какво да й кажа?

Тя ще разбере.