முதல் 200 வரிகள்.
Досега…
Наистина сме в този капан и няма измъкване.
Значи казвате, че не мога да си тръгна
и всяка вечер от гората излизат чудовища?
Не! - Мъжът трябва да пази семейството!
Отвори очи и погледни! Виж какво си им причинил!
Иска ми се да имаш лукса да скърбиш, но го нямаш, Бойд.
Тези хора се нуждаят от теб. Ти трябва да ги заведеш у дома.
Не!
Дръж се!
Листата падат от дърветата.
Това лошо ли е?
Тук промяната обикновено вещае лошо.
Бурята е унищожила половината реколта.
Ще трябва да помислим за дажбите, предвид всички новодошли.
Елджин щеше да се удави насън снощи.
Какво?
Казаха ми, че не мога да имам деца.
Толкова ли е странно едно чудо на фона на всичко тук?
Видях нещо, което не беше там. - Какво?
Две деца,
които стояха на пътя и ме гледаха.
В нощта, когато стана лошото,
майка ми отиде да спаси децата, заключени в кулата.
Мамо! - Какво има? Джули!
Може би ако намерим кулата, ще спасим Джули.
Таби… - Трябва да се опитам, Джим.
Това е отдалечаващо дърво.
Майка ми казваше, че то ще я заведе при децата в кулата.
Всеки път, като видя нещо странно, виждам и това.
Табита каза, че е видяла този символ в тунелите.
Ако някъде има отговори, те ще са там.
Всичко беше наред, докато ти не отиде в гората.
Тази факла ще ми помогне да оправя нещата.
Не страхът ти храни гората, Бойд,
а надеждата.
Откажи се, Бойд.
Ако не умрат днес, ще умрат утре.
Не.
Няма да ме пречупите. Чухте ли?
Няма да ме пречупите!
Съжалявам, това е единственият начин.
Къде съм? - В болница "Сейнт Антъни".
Туристи са ви намерили в гората преди три дни.
Лежали сте до една пътека в безсъзнание.
Къде се намира тази болница "Сейнт Антъни"?
В Камдън.
В щата Мейн.
Можете ли да ми кажете как се казвате?
Аз…
Не сте имали документи у себе си.
Можете ли да ми кажете какво ви се е случило?
Откъде са тези рани и натъртвания?
Аз…
Защо не седнете? - Няма нужда.
Спокойно, никой нищо няма да ви направи.
Да се обадим ли на някого?
Някой ваш близък?
Не.
Д-р Броуди?
Идват от полицията.
Благодаря.
Защо… - Просто формалност.
Само искаме да се уверим, че сте добре.
Бих искала да ви направя и някои изследвания,
ако нямате нищо против.
Ще ви оставя за малко, но съм надолу по коридора.
Лежете и си почивайте.
Сестра, може ли малко помощ?
Д-р Карлин, 321.
321, моля, вдигнете.
Хей!
Гледайте къде вървите!
Какво значи, че това е единственият начин?
Не го пипайте!
Съжалявам, аз… - Как си позволявате?!
Извинете. Съжалявам.
ОТВЪД Опустошаване
Това не е ли работа на Кристи? - Тя си има други грижи.
А и трябва да се грижи за Мариел.
Ясно.
Как са те, между другото? Мариел, Рандъл и Джули?
Сравнително добре.
Какво?
Фактът, че можеш да опишеш нещо тук като "добре",
е някак очарователен. - Поне сме още живи.
Един от собствените ти хора се опита да те убие.
Половината град се страхува да заспи,
храната ви не достига, а решение няма…
И не знам дали си забелязал, но вече застудява.
Имаме одеяла.
О, да, бях забравил за тях. Значи всичко е наред.
Какво да направя? Да бия тревога и всички да изпаднат в паника?
Може би не са достатъчно паникьосани.
Може би и ти не си.
Знаеш ли, като бях в онова подземие
и се канех да строша музикалната кутия,
това, което ми говореше и ме увещаваше да се откажа,
казваше ми, че гората се храни от надеждата…
Не знам какво беше, но със сигурност не беше жена ми.
А ти какво си?
Боя се, че не мога да ти отговоря, Бойд.
Спри!
Не! Пусни ме!
Трябва да й помогнем! Пусни ме!
Пусни ме!
Не! Пусни ме!
Итън!
Търсихме те къде ли не. - Казал си им, нали?
Ей, на теб говоря. - Защо си им казал?
Трябва да намерим мама.
Не може да я оставим сама.
Трябва да направим нещо. - Знам.
Хайде влез вътре.
Татко!
Ти си го намерил.
Това е добре.
Слушай…
Ще отида да се поразходя.
Джули!
Ти не си виновен, тате. Нищо от това не е по твоя вина.
Джим?
Знаеш, че не може.
Изобщо не трябваше да я пускам. - Не може да ходиш в гората нощем.
Синът ми се опита да избяга, за да я търси,
дъщеря ми отказва да говори за това, което е станало с нея, когато…
Децата ми се нуждаят от майка. Какво да направя?
Не знам, но не и това. - Ще държа талисман в палатката.
Джим, чакай.
Слушай… Джим!
Това вече го пробвах, като отидох в гората със Сара
и палатката ни беше завлечена бог знае къде от бог знае какво.
И все пак се върна.
Но едва се отървах. - Няма да водя този разговор.
И двамата знаем, че тя най-вероятно е вече…
Недей!
Да не си посмял!
Какво става?
Отивам да търся жена си. - Добре, почакай малко.
Щом държиш да го направиш, може би има и по-безопасен начин.
Хайде излизай, близо час си вътре.
Секунда.
Така каза и преди 15 минути. Хайде!
Не мога да чакам повече.
Побързай! Какво толкова правиш?
Не стига че получаваш двойна дажба, а и банята окупираш!
По-спокойно, Ники. - Яж лайна, Клара!
Проблем ли има?
Да, има, ще се изпикая на пода.
Майната й.
Добре ли си? - Да.
Наистина трябва да хапнеш нещо, скъпа.
Ще хапна, но…
Не ми е добре на стомаха.
Трябва да си почина. - Сега имам да мисля и за двама ви.
Ще ми мине.
Първите месеци са трудни, но…
Да. - Всичко ще бъде наред.
Елис, имаме работа.
Не е ли рано за бране? - Вече изгубихме половината реколта.
Не искам да изгубим и останалото,
надявайки се земята да не замръзне.
Той спал ли е?
Не знам.
Имаме си по-големи проблеми.
Събери работна ръка и идвайте на нивата.
Когато със Сара намерихме фара в гората,
тръгнахме от каменната колиба, в която намерих талисманите.
Също така бяхме в палатка, която бе завлечена кой знае къде.
Но ако всяка сутрин тръгваш от колибата,
поне ще си по-близо до това, което търсиш,
и ще има къде да се прибереш вечер, за да не те убият.
Звучи разумно. Благодаря.
Момент… Каза, че със Сара сте лагерували там?
Да, защо?
Ще отида с него.
Може ли да поговорим отвън?
Хей…
Виж, знам какво ще кажеш,
но не можем да го оставим да тръгне сам.
Разбирам защо те е страх да се върнеш…
Не ме е страх. - Напротив, страх те е.
Имаш достатъчно причини за това, Бойд.
Но някой трябва да помогне на Джим да се върне невредим.
Знам какво е да загубиш родител
и няма да допусна Джули и Итън да загубят двама за една седмица.
Не може вечно да играем в отбрана, Бойд.
Какво става, по дяволите?
Това пък какво беше?
Джейд?
Те се опитаха да ми покажат. Но не виждам.
Не го виждам. Не разбирам.
Те се опитаха да ми покажат.
За какво говори той? - Нямам представа.
Не разбирам. - Ти знаеше ли за това?
Те се опитват да ми покажат.
Знаех, че е обсебен от рисунката, но това вече е лудост.
Не го виждам.
Мамка му! Не го виждам.
Ще закова дъски.
No comments yet. Be the first to leave one.