The Diary of Anne Frank

ДНЕВНИКЪТ НА АНЕ ФРАНК

Translation ZALMEN BEHAR

Честит рожден ден, Ане. - Благодаря ти, Пим.

Такава изненада, нали?

Избрахте най-хубавият, нали? - Така е.

Писането в дневник ще бъде наистина странно преживяване

за някой като мен.

Не само, защото никога не съм писала нищо преди,

но и защото ми се струва, че по-късно, нито аз, нито някой друг

ще се интересува от дърдоренето на една 13-годишна ученичка.

Работата е там,

че никой не би повярвал, че съм сама в света.

Имам любящи родители и 16-годишна сестра,

и има около 30 души, които мога да нарека приятели.

Имам тълпа от почитатели, които не могат да свалят обожаващите си очи от мен.

Отстрани изглежда, че имам всичко...

освен един истински приятел.

Надявам се, че ще мога да ти доверя всичко

и че ще бъдеш голям източник на утеха и подкрепа.

Бих се радвал. - До утре тогава.

Къде ще ходиш? - Само на разходка.

Поне все още можем да правим това.

На евреите е забранено да ходят на кино,

или да плуват, или да ходят на кънки на лед, или в парковете,

или да сядат на обществени пейки, или да ползват трамваи, или автомобили.

Но все още можем да излизаме с някое момче.

Ти отиди.

Защо?

Не искам да изглеждам прекалено ентусиазирана.

Какво става?

Не отваряй вратата.

Не позволявай да влиза никой.

Но какво е това? - Това е повиквателна заповед.

Татко.

Но ще го изпратят далеч в трудов лагер.

Извинете ме.

Изпуснахте нещо.

Благодаря.

Ти няма да отидеш, разбира се.

Къде няма да отиде? - Призовката е за мен.

Какво?

Защо не ми каза?

Това е един ваш приятел.

Той ще помисли, че няма никой тук.

Защо й я изпращат?

Защото съм на 16. - Защо не ми каза?

Мислехме, че си твърде млада. - Твърде млада?

Анелиз, седни.

Трябва да ме чуеш, много внимателно.

Направихме подготовка, за да се укрием...

Да се укрием?

Къде?

Планирахме да заминем след около десет дни,

но трябва да го променим. - В провинцията ли е?

Не мога да ти кажа все още, скъпа моя,

но трябва да тръгнем рано утре сутрин и трябва да действаме бързо.

Скъпа, Мийп ще те заведе отделно.

Така ще бъде по-безопасно.

Сега не трябва да казваш нищо на никого.

Разбираш ли?

Сега,

сложи си дрехи, колкото можеш и каквото може в училищната ти чанта.

Не може да ни видят, да носим куфари.

Мийп и Яан ще приберат останалите ни неща по-късно.

Отиде си.

Ще взема Морджи.

Сложих в багажа какви ли не работи, но в мозъкът ми бе бъркотия.

Както и да е, спомените означават повече за мен, отколкото дрехите.

Остави ги.

Изглеждахме сякаш щяхме да прекараме нощта в хладилника.

Бях облечена с две жилетки, три чифта панталони,

рокля, пола и два чифта чорапи.

Готова ли си?

Задушавах се дори преди да напуснем къщата.

Сбогом, Морджи.

Тук ли е?

Твоят офис?

Мислех, че отиваме в провинцията.

Трябва да побързате. Късно е. Работниците ще пристигнат.

Благодаря ти, скъпа Мийп.

Толкова неща се случиха от вчера.

Сякаш целият свят изведнъж се обърна с главата надолу.

Когато вратата се затвори,

реалността е, че ще трябва да останем тук, докато войната свърши.

Браво, Марго.

Тази шевна машина... Не е ли дето я изпрати на поправка?

Ето я малката масичка. Чудех се къде отиде.

Седна там, скъпа.

Пристигат. Вече 8:30ч.

Сега...

трябва да бъдем

много тихи

до 12:30ч.

Какво?

Какво става, ако трябва да отидем до тоалетната?

Склада на татко е на приземния етаж,

под кабинета му.

Хората от склада, които работят там не знаят нищо за нас,

така че, докато са там през работния ден, трябва да пазим тишина.

Марго.

Да не гледаме през прозорците. Да не ходим с обувки.

Да не пускаме крановете. Да не говорим високо. Да не пускаме тоалетната.

Не знам как ще го издържа.

Можем да се отпуснем през обедната почивка когато хората излизат,

и след 17:30ч., когато се прибират вкъщи.

Единствените хора, които знаят, че сме тук са персонала от офиса.

И те рискуват живота си за да се грижат за нас.

Късметлии сме.

Наистина сме големи късметлии.

Какво ще се случи с тях, ако ни открият?

Сега, нека да разопаковаме, и...

да приготвим обяд.

Не мисля, че някога ще се чувствам като у дома си тук в тази къща,

но това не означава, че я мразя.

Татко донесе някои книги и каза, че може да си вземем някои игри.

Аз дори си взех моята колекция с филмови звезди.

Точно както у дома.

Какво ще си сложиш от твоята страна, Марго?

Не знам.

Знам, че е трудно, Марго, скъпа моя,

но поне не сме разделени.

Толкова много семейства бяха разделени.

Поне ние сме заедно.

Усмихни се, любов моя.

Пим, усещаш ли някакъв дим?

Едит!

Мамо! Всичко е наред, Ане.

Това е само тенджера, любов моя.

Всичко е наред.

Скъпа, ще отидеш ли да приключиш с разопаковането?

Моля те... Моля те.

Добро момиче.

Скъпа...

всичко ще е наред.

Всичко ще се оправи.

Трябва да спреш това. Престани.

Ето така.

Хайде. Трябва да бъдеш силна.

Трябва да бъдеш силна.

Не знам все още какво чувствам.

Това е като да си на почивка в някакъв странен пансион.

Малко е влажно и наклонено,

но това вероятно е най-удобното скривалище в цял Амстердам.

Не, в цяла Холандия.

Татко е прав.

Ние сме големи късметлии.

Първото, което трябваше да направим, бе да ушием пердета, да не ни види някой.

Бавно.

Всъщност, едва ли може да се нарекат така, защото бяха просто парчета плат.

Най-художествените, нали?

Може би трябва да ги продадем на художествена галерия, след войната.

Не можехме да извикаме лекар, разбира се...

по очевидни причини.

12:30ч.

Всичко е чисто.

Пийни още малко вода.

Мийп, чудесно е да те видя.

Видя ли Ханале? - Питаше ли за мен?

Не, не съм я виждал. - Но ти живееш срещу нея.

Не си ли виждала някой от моето училище?

Донесе ли лекарството, Мийп?

Яан успя да вземе още купонни книжки днес.

Откъде ги взе?

Не съм го питал. - Ти имаш много смел съпруг.

И много отзивчив зарзаватчия!

Ще взимам вашия списък за пазаруване в 8:30ч. всяка сутрин,

и ще идвам през обедната почивка. - Идвай, моля те.

Няма как да ти се отблагодаря.

Пазете си главите.

Трябваше да понижа стената за да пасне шкафа за книги.

Никой няма и да помисли, че има някой тук.

Сега нашата тайна пристройка е наистина тайна.

Опитваме се да бъдем полезни.

Днес беше забавно. Махнахме костилките на три щайги сливи за г-н Куглер.

Той и г-н Клейман управляват бизнеса на татко, докато войната приключи.

Те правят пектин за сладко и правят подправки за колбаси.

Използвах щайгите за нашата спалня.