முதல் 200 வரிகள்.
Досега...
Чувам гласовете им. Казаха, че само така ще се приберем!
Какво си направила? - Оставих вратата отворена.
Видях, нещо, което не беше там.
Две деца стояха на пътя и се взираха в мен.
Джим ли е?
Не го игнорирай. Но с кулата даде надежда на хората.
Още една причина... - Да си затваряме устата.
Ще направя нещо, което ще спаси всички.
Къде е мама? - Бягай, Итън!
Нейтън, моля те!
Цяла нощ бяхме заедно. Взела е скалпела от клиниката ми.
Не си виновна. - Как ще кажеш на Кени,
че Сара уби баща му? - Тя беше ценна! Може би още е!
Разкъсаха го на парчета и си знаел всичко!
Сам си пази гърба.
Постоянно виждам този символ.
Този тип също го е виждал.
Това си ти, нали? Може би това е ключът към измъкването ни.
Стой далеч от мен!
Добре дошъл в новия си дом. Качвай се.
Съществата идват всяка вечер. Няма измъкване.
Здравей. Удобно ли ти е?
Мислите, че това е страшно ли?
Привет. - Мислите, че е страшно ли?
И какво трябва да направя?
Да се напикая от страх ли?
Не можете да влезете, защото тук има скапан камък!
Да, страшна работа.
Не ме е страх от вас. Разбрахте ли?
Довиждане.
Къде отивате?
Къде отивате?
На вас говоря. Не си тръгвайте, по дяволите!
Не си тръгвайте!
Боже. Тоя скапан...
ОТ 5. Приспивна песен
Нявга бях мъничко момче.
Питах баща си "Какъв ще съм?"
"Хубав ще съм ли? Или богат?"
Той каза ми така...
Ке сара сара.
Каквото е писано.
Бъдещето от нас не зависи.
Ке сара сара.
Каквото е писано.
Имам деца сега и аз.
Питат ме вече "Какъв ще съм?"
"Хубав ще съм ли? Или богат?"
Аз нежно казвам им...
Ке сара сара.
Каквото е писано.
Бъдещето от нас не зависи.
Ке сара сара.
Каквото е писано.
Ке сара сара.
Бойд!
Връщай се долу и не излизай. Ще се оправя.
Върви!
Идвам.
Къде е? - Може ли да се успокоиш?
Да се успокоим? Сериозно ли?
Има много неща, които не разбирате.
Така ли? Например? Че чува гласове и че е важна?
Кени ни каза. Тя е убийца.
Как можа? - Няма да нарани никого!
Въобще не ми пука! Тя се опита да убие детето ми!
Да, знам.
И сега какво? Да се правим, че нищо не е станало?
Ами правилата ти? - Нещата се промениха.
Как?
Някой построил кула на къщата на колонията
и казал на всички, че си отиваме вкъщи!
Сега всички се чудят защо не се върнах с отговори.
Имаме куп хора, за които нямаме ресурси
и къща се срути без никаква причина!
Така че ако може да ни помогне да разберем какво става,
няма да влиза в кутията! Точка!
Казах ти да стоиш долу! - Искам да говоря с теб.
Искам да ме чуеш внимателно.
Ако пак припариш до семейството ми, кълна се, че ще те убия!
Кажи, че разбираш. Кажи го!
Разбирам.
Чуй ме. Имаш думата ми...
Не ми пука за думата ти!
Чуй ме, Джим. - Недей.
Мамка му!
По дяволите!
Заключи и стой вътре.
Къде отиваш? - В къщата на колонията.
Ще говоря с Дона. Искам да го чуе от мен.
Бойд!
Не бива да съм тук!
Не съм достатъчно силна.
Не мога да ти помогна с това. Оправяй се сама.
Итън.
Итън, кълна се, че съм само аз. Пусни ме.
Няма никой друг.
Моля те, пусни ме. - Какво става, Джули?
Снощи ни е чул да говорим за Сара. Сега не иска да излезе.
Итън, никой няма да те нарани. Кълна се.
Никога няма да позволим някой да те нарани.
Като Кроменокъла.
Когато се страхува да влезе в пещерата.
Искам да видя Сара.
Здрасти. Не са от шоколад, но са също толкова хубави.
Заповядай. Горещо е. - Мерси.
Готова ли си?
Какво е това? - Тиен Чен прави чипс от хляб.
Приличат на бисквитка и чипс.
Много са вкусни.
Нали? Недей да рониш в леглото.
Имам изненада за теб. - Моля?
Добре.
Затвори очи.
Отвори ги.
Стига бе.
Откъде я взе?
Нося я навсякъде, откакто ти...
Дълго време миришеше на теб.
Сега просто мирише.
Още помня последния път, в който я носеше.
Къде се отнесе? - Никъде.
Какво има, Кристи? - Нищо.
Глупаво е.
Добре, кажи ми въпреки това.
Ами ако вече не съм същата?
Правила съм разни неща...
Пак си си ти.
Аз съм си аз.
Останалото ще го измислим заедно.
Всяка частица, всеки инч. Помниш ли?
Какво правиш? - Извинявай.
Това е палтото ми. - Не, това е...
Какво става? - Момичето, което уби брат си е тук.
Моля те...
Изчезвай. - Не искам неприятности.
Къщата вече е наша. Взела ми е палтото.
На брат ми е. - Вече не е. Остави го и изчезвай.
Просто искам вещите ни. Има една специална...
Дадохме останалите ти вещи на майката на Кени за склада.
Имаше ли едно малко керамично украшение?
Той ти каза вече! Не!
Зловещо беше да запазим нещата ти. Странно е да си тук.
Затова остави палтото и си върви.
Моля ви. - Изчезвай.
Извинявай, друже.
Не изглеждаш добре.
Том е мъртъв. Барът е затворен.
Какво правиш? - Пука ли ти?
Опитвам да разбера символа, за който не искаш да ми помогнеш.
Знаеш нещо и не ми казваш. - Ще ти кажа, каквото мога.
Сериозно ли? - Да, но трябва да направиш нещо.
Значи сега искаш нещо от мен. Първо, майната ти.
Второ, майната ти!
Добре.
Чакай!
Какво искаш?
Искам да свириш.
Какъв ти е проблемът?
Ако свириш, ще ти разкажа за мъжа от снимката.
Първо ми разкажи.
Не.
Дай ми проклетата цигулка. - Не тук.
Ела.
Какво по дяволите?
Ела с мен! - Добре де!
Това ми отне цяла нощ.
Няма да го пусна при онази. - Таби.
Как може въобще да го мислиш? - След Томас...
Докторите казаха, че понякога трябва да го оставяме да води.
Да го оставим да се справя по свой начин.
И да го подкрепяме.
Ще съм до него.
Ще дойда с вас. - Таби.
Не ми пука какво казаха докторите.
Тя се опита да убие детето ми.
Моля те, остави на мен.
Мамо.
Помня какво ми каза вчера.
Това място е страшно.
Когато имаш мисия, трябва да се изправиш пред страшните неща.
Така им взимаш силата.
Да.
Стой до баща си и прави точно, каквото ти казва.
Добре.
Какви ги вършиш, Бойд?
Според правилата, които ти създаде,
трябваше веднага да я пратиш в кутията.
Отец Катри... - Е мъртъв. Не му хвърляй вината.
Сам взе решение, Бойд.
Каза, че ще се върнеш с отговори,
но довлече психопатка, която уби не един, а четирима души.
Но понеже е специална, няма да влезе в кутията?
Чуваш ли как звучи? - Тя знаеше неща!
В гората знаеше неща, които няма как да знае!
Чудесно. И какво от това? - Как така?
Още сме тук.
Дори да не чуваше гласове, виждаш ли пътечка към дома?
Аз не виждам. Виждам само някой,
No comments yet. Be the first to leave one.