முதல் 200 வரிகள்.
Парис. - Помощ! Предадоха ни.
Парис. - Нападат ни! Събудете се!
Парис!
Ханиуа. Ханиуа!
Майка ти и Баба... Не бива да заминават.
Вече тръгнаха. Какво има?
Сънувах предателство.
Кръв. Кръв и предателство, Ханиуа.
Добре. Стой тук.
Не може ли да пратиш някого?
Кого? На ловеца на вещици ли да се доверя?
Можеш ли да яздиш?
Кофун може. Едва ли е трудно.
Идвам с теб. - Ще ме забавиш.
Намери ми кон! - Шарлът!
Няма време.
Закълни се, че ще се пазиш. - Ще се постарая.
Обещавам.
Стой настрана.
Внимавай какво говорят.
Не виждам как ще се стигне до споразумение, но...
Ако делегатите се размекнат, ти ще ги вразумиш.
Да, сър.
Притеснена си.
Разбирам, че кралицата иска война,
но нищо не ни струва да се опитаме да сключим мир.
Всеки ден, в който отлагаме атаката, тя събира армия.
Тази година погребах достатъчно воини.
Ще ме представяш на преговорите.
Другите делегати ще странят от теб, но ще те изслушат.
Никой няма да чуе лейтенант.
Затова ще те направя капитан.
Паяните избиха хората ни.
Вместо да отмъстим за тях,
Триъгълникът решава да търсим мир с врага.
Рен.
Понякога, за да служим вярно на републиката,
заобикаляме властта.
Преговорите трябва да бъдат провалени. Ясно ли е?
Да, сър.
Делегацията тръгва. Вземи.
В случай, че огладнееш.
Добре ли си?
Кериган щеше да намери смъртта си по един или друг начин.
Радвам се, че умря в служба на принцесата, на моята съпруга,
а не пренасяйки дрога през границата.
Трябва да пийна.
Ще пием после, когато почерпим делегатите от Триванти.
Ти пий с тях. Аз пия за брат си.
Харлан. Ние... - Съжалявам.
Няма за какво да съжаляваш.
Залогът е голям и ако не си в състояние да участваш...
Залогът е моят град. - ...трябва да ми кажеш.
Добре съм.
Ако се провалим, Сибет ще започне война и тривантите ще ни пометат.
Тъкмо си върнах семейството. Няма да допусна да пострадат.
Аз също.
Всъщност само ти ми остана.
Ама че тъжно, нали?
Днес загуби дванадесет глави.
Успях да те блокирам два пъти.
Ще отбележим това постижение на гроба ти.
Как го правиш?
Знаеш къде ще мръдна още преди мен.
Движението е език.
Танци, битка, чукане.
Телата общуват помежду си.
Опитвам се да те науча да слушаш,
но ти все се нанизваш на меча ми.
Превържи очите си.
Не мисля, че съм готов.
Не си, повярвай ми.
Но зрението не ти помага.
Или ти пречи, или от теб не става нищо.
Искам да разбера какъв е проблемът.
Хайде.
Добре.
Изпуснах меча...
Спри!
Какво...
Новината е добра.
Има надежда за теб.
Но стига за днес. - Искам да опитам пак.
Е, тогава си намери друг партньор.
Чувам банера на Паян.
Командир Уотс
от Тривантската империя.
Капитан Госет от Паянското кралство.
Както повелява традицията на двете нации,
воините ще се разположат извън лагера.
Тези, които влизат в него, ще бъдат невъоръжени.
Съгласна съм.
Ние ще проверяваме вашите делегати, а вие - нашите.
Съгласен съм.
Тогава да започваме.
Чист е.
Чист е. - Следващият.
Чист е.
Чист е.
Чист е.
Чист е.
Чист е.
Чист е.
Преминете.
Горе ръцете. По-високо! - Горе ръцете.
Какво е това? - Преминете.
Тъй, тъй.
Ханиуа? Какво правиш тук?
Нося послание от Парис. - Ела при нас.
Кога се научи да яздиш? - Не съм се учила.
Но е много болезнено. - Какво казва Парис?
Че ще ви предадат. Да си вървим.
Ако пропуснем преговорите, ще има война.
Сънува предателството.
Сигурна е.
Предсказанията на Парис може да са верни, но откажем ли се, ще загинат хиляди.
Това е сигурно.
Тате.
Майка ти ще се погрижи за всичко.
Ще чакаме наблизо, в случай че ни предадат.
Благодаря.
И преди е грешала.
Парис или мама?
И двете.
Радвам се, че си тук.
Намери високо място и стой на пост. - Добре.
Стражите ми казаха, че яздиш често.
Зарадвах се.
С твоето зрение...
Сигурно яздиш с голяма скорост.
Това е чудесно.
Чудя се...
Ще ме повозиш ли?
Много ще ме зарадваш.
Добре ли си?
Страхотно е.
Отдавна не бях усещала такава свобода.
Наистина ли? Ти си кралицата.
Не бъркай властта със свободата.
Постът ми ме свързва с народа,
но в същото време ме изолира от него.
Сигурно си самотна.
Всички правят каквото кажа,
но никой не се смее с мен,
никой не пита как съм.
Щастлива ли съм? Или тъжна?
Аз съм кралицата.
От доста време никой не ми е показвал простичка, искрена обич.
Благодаря ти.
Да се повозим отново?
От години нашите нации живеят в кръвна вражда.
Но от доста време царува мир.
Чухме, че вашата кралица е свикала военен съвет.
Знайте отсега,
че всички паянци ще съжаляват, ако отвърнем на удара.
Нямаме желание да водим война.
Ако ни обясните действията на кралицата си,
ще намерим по-малко кърваво решение.
Кралицата реагира на агресията на Триванти.
Вашите воини навлизат в земите ни,
превземат граничните градове и вземат жителите им за роби.
Ако това се окаже вярно,
може да обсъдим решение.
Законът на Триванти забранява прекарването на роби през източната граница.
И не сме превземали паянски градове,
ако не броим тези, които наказваме за военни набези
и пренос на контрабандни стоки.
Трудно е да се говори за граници,
след като вашето правителство постоянно променя картите
и си присвоява паянски територии.
Нека изясним. Това официално обвинение ли е?
Факт е.
Този глас ми е познат.
Рен.
Жената, която ни спаси в Триванти.
Радваш се да я видиш.
Така е.
Нищо не ти се получава лесно.
Ако спорът е за границата,
прегледайте картите и се договорете за съответните територии.
Да, но...
Мирният договор върви с официално извинение
за атаката над Канзуа.
Извинение ли? Сигурно се шегувате.
Няма да се извиним за нещо, което не сме сторили.
Унищожихте язовирната стена и се опитахте да убиете кралицата.
Няма такова нещо!
Хайде де. Едно извинение, нищо повече.
Ние сме най-голямата военна сила на континента.
Ако искахме, щяхме да убием вашата кралица.
Вашата сила ви прави единствената нация,
способна да атакува Канзуа.
Мнозина от двора мразят кралицата.
Няма да се изненадам, ако тази "атака" е организирана отвътре.
В никакъв случай няма да поемем вина за нещо, което не сме извършили.
И ще продължим да вземаме мерки за защитата на нацията.
Например, лорд Харлан,
не е тайна, че обезглавихме брат ви,
когото хванахме да шпионира в града ни.
Всъщност
No comments yet. Be the first to leave one.