FROM

Досега...

Онези същества обичат да ловуват. И да си играят.

Стига сте се усмихвали! - Ще ти олекне, ако излезеш.

Не издържам вече.

Мисля, че част от нея започна да й се изплъзва.

Ти трябва да си тази част от нея, която това място не може да й вземе.

Няма време. Искам да ме убиеш.

Сега моята кръв е твоя.

Ами ако вече не съм същата? - Ти си си ти. Аз съм си аз.

Останалото ще го измислим заедно.

Защо е тук? - Ще да ни помогне да намерим нещо.

Никой не трябва да знае. - Тя уби баща ми!

Разкъсаха го на парчета и си знаел! - Моля те, Кени.

Сам си пази гърба.

Иска ми се да поговорим.

Не знам откъде да започна.

Искам да знаеш, че вярвам, че решението ми за Сара

е за доброто на всички в града. Но това не значи, че...

Това, което направи, което отне от теб и Кени,

няма значение защо го е направила.

Ще разбера, ако ме мразиш, задето я защитавам.

И защото я пазех в тайна.

Знам какво е това място да...

Когато ти отнеме човек, когото обичаш.

Просто...

Виж.

Откакто съм тук

се опитвам да накарам хората да се чувстват в безопасност.

Мислех, че трябват правила, към които да се придържаме.

Но осъзнах, че нещата се променят.

Ако не използваме всяко едно нещо, което имаме...

Трябва да направя всичко по силите си,

за да върна тези хора у дома. Теб и Кени също.

Дори да значи... - Мамо.

Какво търсиш тук?

Защо си тук? - Стига. Не сега.

Всичко е наред.

Благодаря за отделеното време.

Добре ли си?

Сара!

Бойд!

Добре ли си?

Извинявайте...

Извинявайте. - Трябва да те погледнат.

Не искам да ви притеснявам. - Отведи го при Кристи.

Не, нищо ми няма. Добре съм. Благодаря.

Добре съм.

Да.

Добре. Хайде. - Не, не.

Да тръгваме. - Добре, благодаря ти.

ОТ 6. Танц за двама

Нявга бях мъничко момче.

Питах баща си "Какъв ще съм?"

"Хубав ще съм ли? Или богат?"

Той каза ми така...

Ке сара сара.

Каквото е писано.

Бъдещето от нас не зависи.

Ке сара сара.

Каквото е писано.

Имам деца сега и аз.

Питат ме вече "Какъв ще съм?"

"Хубав ще съм ли? Или богат?"

Аз нежно казвам им...

Ке сара сара.

Каквото е писано.

Бъдещето от нас не зависи.

Ке сара сара.

Каквото е писано.

Ке сара сара.

Последните картофи.

Дано Дона мисли да върне част от провизиите.

Това готово ли е? - Да, ще ти помогна.

Ще се оправя.

Проблеми в рая?

Това ли е последният? - Това е всичко.

Ще се оправим.

Ще спазваме дажбите и ще се оправим.

Ще остана в къщата на Лиу, затова вие ще отговаряте тук.

Не забравяйте да сложите кенчета на вратите.

Какво да казваме за храната?

За сега...

Възможно най-малко.

Кажете им, че измисляме нова система.

Не искаме да настъпи паника.

Ще се оправите ли? - Да, няма проблем.

РЕХАБИЛИТАЦИОНЕН ЦЕНТЪР

Виждала ли си...

Какво е това? - Ровила си ми в чантата?

Търсех шнола.

Виж.

Каза, че си се качила на автобуса, за да отидеш при леля си.

Да, защото не исках...

Не е кой знае какво. - Излъга ме.

Не исках да се тревожиш.

Всичко е под контрол. - Отивала си на рехабилитация.

Нищо от това не е под контрол.

Беше чиста, не разбирам...

Откога се друсаш пак? - Не го казвай така.

Няколко месеца.

Защото изчезнах. - Заради много неща.

Щях да ти кажа... - По дяволите.

Къде отиваш?

Недей. Не е нужно да го правиш.

Медикаментите ни са ограничени. Не мога да позволя нещо да изчезне!

Недей да правиш от мухата слон. Така или иначе щях да спра.

Може да го направя тук и сега.

Нека поговорим! - Ще се оправя!

Ще спреш ли с това? - С кое?

Стига си се паникьосвала, все едно съм някоя наркоманка!

Затова не ти казах. - Взела ли си нещо оттук?

Кажи ми истината.

Само малко морфин, за да си стъпя на краката.

Върни ги. Няма да взема нищо.

Мериел.

Все едно. Прави каквото искаш! - Къде отиваш?

На разходка, за да скриеш ценностите си от наркоманското си гадже!

Не може да излизаш, скоро ще се стъмни.

Майната ти!

И аз го забелязах.

Листата променят цвета си и падат.

Досега не се е случвало. - Да.

Виж, Кени, знам че...

Изглежда вече можеш да се движиш сам.

Може да продължиш сам.

По дяволите!

Какво стана? - Започва да ме боли.

Не винаги се виждат, но ги усещам.

За какво говориш? - Не мога...

Когато бях в гората, нещо ми се случи.

Нещо, което не разбирам.

В мен има нещо.

Червеи пълзят под кожата ми.

Чуваш ли?

Бойд.

Къде отиваш?

Какво става?

Бойд?

Видя ли я?

Да тръгваме.

Скоро ще се стъмни.

Да.

Ще ти помогна.

Мерси. - За нищо.

Закачи ги на предната врата.

Помощ? - Не, готово е.

Как са прозорците? - Покриват последните.

Супер.

Добре ли сме? - Да, всичко е наред.

Едно по едно, Бойд. - Не ме слушаш. Това не е...

Какво? - Той го направи. Опитвам да обясня.

Някой ти го е причинил? - Да, виж.

Ето.

Поряза ме, сложи си кървавата китка на ръката ми

и каза "Сега моята кръв е твоя".

Каквото и да беше в него, сега е в мен.

После мястото изчезна.

Всичко това не звучи логично.

Под кожата ми има червеи.

Имам чувството, че ме изяжда.

Не виждам нищо, Бойд.

Човекът ми прехвърли тези неща.

Каквито и да са, са се хранели от него с години.

Прехвърли ми ги, защото не го оставяха да умре.

Представяш ли си?

Толкова беше зле, че искаше единствено да умре.

Не е нужно да ми вярваш точно сега.

Искам да ми обещаеш, че ако нещата тръгнат на зле...

Обещай ми.

Ще сложиш край, преди да е станало твърде късно.

Какво искаш да направя?

Не искам да умра като Мартин.

Явно ще останеш за през нощта. - Да.

Все пак.

Дано няма проблем. - Няма, разбира се.

Каза ли ти за червеите? - Да.

Видя ли нещо? - Дали нещо пълзи под кожата му?

Не, но му се насъбра доста.

Точно така започна всичко с татко, когато си бяхме у дома.

Понякога беше като съвсем различен човек.

Казваше неща, неприсъщи за него.

Все си намирахме обяснение.

Казвахме си, че е изморен или изнервен.

Но един ден, просто...

Рано е да се тревожим за такива неща.

Ако Паркинсонът доведе до деменция, ще е много напред във времето.

Но все пак е възможно.

Да.

Така ли?

Само по две лъжици сол в буркан.

Запасите са ограничени, трябва да ги пазим.

Докога ще е така? - Ще ни стигнат за година.

Ще ги разпределим, за да не се тревожим, че ще се развалят.

Кажи ми, че това не е всичко, което имаме.

Вече засадихме нова реколта... - Храната ще стигне едва за месец.

Дори да ги разпределим...

Хората трябва да знаят. - Само ще се паникьосат.

Както ти сега. - Трябваше да ни кажеш по-рано.

Кога по-точно, Джим?

Когато беше затиснат под къщата ли?