FROM

Досега…

Махнете се! - Това ли търсиш?

Вземи ги. Но Рандъл остава за нас.

Ще ни трябват чисти кърпи.

Спри!

Ще си влошиш положението. - Ти ме остави!

Елис е отново щастлив.

Не мога да му кажа колко ме е страх.

Опитвам се да бъда търпелив. - Не можеш да помогнеш.

Не разбирам. - Това е единственото, което задържам.

Мисля, че нещо не е наред с бебето.

Какво има? - Няма нищо от Кристофър.

Кой е Кристофър? - Беше ни приятел.

Но започна да вижда символа

и всички умряха.

Джаспър може да ни каже защо стана така.

По-лесно беше да си казвам, че са мъртви.

А през цялото време синът ми е бил тук.

Що за човек отписва семейството си?

Виктор? - Не знаех как да стигна до вкъщи.

Какво е ставало снощи?

Бойд? - Табита се върна.

Какво?! - Бойд каза, че си влязла в дърво.

Наричат се "отдалечаващи дървета".

Можеш ли да се върнеш там без дървото?

Не знам.

А има ли нещо специално в шишетата? - Свалих няколко.

Вътре имаше листчета с написани числа.

Докато беше там, сигнализира ли някъде?

Нямаше да ми повярват.

Имала си възможност, която ние не сме, а не си я използвала.

Излязох оттук и се върнах с нищо.

Мислехме те за мъртва.

Децата ти те мислеха за мъртва.

Дължиш го на децата си да си тук.

Какво правиш?

Сънувах кошмар.

Искаш ли да споделиш? - Не.

Хайде върни се в леглото.

Трябваше да направя повече.

Трябваше да направя повече, докато бях отвън.

Направила си каквото си могла.

Откъде знаеш? - Моля?

Все казваш подобни неща, но откъде знаеш?

Откъде имаш представа какво е можело да направя?

Аз само…

Повтаряш неща, които не са верни, само за да ме успокоиш.

Не разбирам.

Да не би да предпочиташ да те критикувам,

да ти стане гадно?

Няма да го направя.

Само искам да си искрен.

Не…

Ти искаш да ти чета мислите,

за да ти казвам това, което искаш да чуеш в конкретния момент.

Искаш да съм лош ли? Добре.

Аз бях този, който остана тук да успокоява децата ни,

докато ти хукна да правиш бог знае какво.

Не, не. Говориш, сякаш съм отишла на почивка.

Аз ти поисках разрешение.

Опитвах се да спася дъщеря ни.

А да ти е хрумнало, че може да го направим заедно?

Не, искаше да отидеш сама.

Всичко искаш да правиш сама.

Затова… - Затова какво?

Какво? - Нищо.

Затова какво? - Лягам си.

Не бъди страхливец, кажи ми!

Затова искаше развод -

защото ти е по-лесно да отрежеш и избягаш,

да преодоляваш смъртта на Томас сама,

вместо да се бориш за семейството ни!

А ти беше доблестният рицар, така ли?

Всеки твой избор беше правилен. - Не съм твърдял това.

Чрез развода съм щяла да преодолявам загубата сама?!

Аз и преди това бях сама! - Не е вярно.

Ти потъна в работата си.

Нямаше те, когато децата се будеха с плач.

Не виждаше как седят в стаята на Томас и гледат играчките му.

Не… - А сега си "разстроен".

Разстроен си, понеже си гледал децата си

няколко дни, докато ме нямаше?!

Аз се грижех за тях цяла година, докато ти…

Не! - … правеше не знам какво!

Не е така, по дяволите!

Къде отиваш? - Слизам долу.

ОТВЪД Белези от рани

Здрасти.

Късно се излюпваш днес.

Къде е татко?

Отиде с групата до езерото да донесат храната.

Излязъл е?! - Да. Ще се върне утре.

Кажи на Итън, че правя закуска.

И какво, сега ходим на екскурзийки до езерото, така ли?

Храната е нужна на хората, скъпа.

Аха. И това няма нищо общо с крясъците снощи?

Съжалявам, че си чула.

Сигурно и в колониалната къща са ви чули.

Виж, Джули… - Не, разбирам.

Многократно съм чувала тази реч.

Радвам се, че някои неща се нормализират.

Ще извикам Итън.

Значи смяташ, че това може да е някакъв код?

Да, или алгоритъм. Кой знае.

Знаем, че Табита е била бутната от един фар

и се е озовала край туристическа пътека в Камдън, Мейн.

По всички известни показатели това е невъзможно.

Добре… - Освен ако…

… не е било някакво квантово явление.

Или червеева дупка или друго събитие,

което би й позволило да стигне от фара в гората

до Камдън, Мейн.

Или може би… Може би фарът в гората

и Камдън, Мейн, са на едно и също място.

Може би не е червеева дупка, а пукнатина в измеренията.

Джейд…

Червеевата дупка е пряк път през времето и пространството,

а пукнатината в измеренията… - Джейд, спри.

Какво?

Каза, че искаш да ми покажеш нещо интересно.

Ами да.

Добре, слушай.

Разбирам защо си скептичен. И аз съм скептичен.

Но нещо ми казва, че всичко това трябва да има някакво значение.

Дървото с шишетата е било важно за Миранда, нали?

А според Табита само тя е имала връзка с това място

много преди да дойде тук.

А огледа ли шишетата от другото дърво?

Кое, онова в Мейн ли?

Не, как да… - Не.

Със Сара намерихме такова дърво, като отидохме заедно в гората.

Не беше портал, но по него висяха шишета.

С листчета вътре. Свалих едно - вътре пишеше…

… 1864.

1864. - 18…

Мисля, че видях такова.

1864.

Къде е второто дърво?

Здравей. Извинявай…

Дойдох да те търся и реших да изчакам.

Добре.

Отдавна не бях виждал такава количка.

Беше на госпожа Дейвис.

Така ли? Че какво е правила с нея?

Беше я купила за сина си.

Бил болен, а видял колата в някакво списание.

И тя отишла в друг град да я купи,

от единствения магазин, който още ги продавал.

Тя… Казваше, че не му оставало много,

а колата щяла да…

… го зарадва.

На път за вкъщи се натъкнала на дървото.

Тя умря отдавна.

Предполагам, че и синът й е умрял.

Какво ще кажеш да ме разведеш наоколо?

Трябва да свърша нещо.

Много е важно.

Може ли да дойда? - Не мисля, че е…

… добра идея.

Разбирам.

В такъв случай…

… да не ти преча.

Това, което трябва да направя, е много опасно.

Не искам да пострадаш.

Но може да повървиш малко с мен.

С удоволствие.

Добре.

Изнесох всичко от линейката. Това са последните неща.

Супер, благодаря.

Добре дошли са.

Ще ги сваля долу. - Мога да ти помогна.

Ти направи достатъчно.

Прибери се и си почини.

Благодаря.

Идваш или си тръгваш? - Ами… Тръгвам си.

Добре ли си?

Да. Знаеш…

Добре съм, да.

Кени… - Добре съм.

Наистина.

Точно сега не ми се говори.

Добре.

Бойд!

Не трябва ли да лежиш? - Точно ти ли ме съветваш да се щадя?

Е…

Той е по-добре.

Да, аз…

Аз само…

Линейката е била напълно заредена.

Имаше и портативен ехограф.

Наистина? - Да.

Като видиш Фатима, кажи й да намине.

Може да види фъстъчето си. - Ще й предам.

Слушай… Не споменавай, че съм идвал.

Става ли? - Разбира се.

Това за ехографа е чудесна новина.

Да.

Кажи нещо.

Трябва да отидем при Кристи.

Не, не мога.