முதல் 200 வரிகள்.
25.000
Translation ZALMEN BEHAR
Божията пясъчна кутия -
Джулияно Мер
Разия Исраели
Мейтал Доан
Орли Перел
Сами Самир
Продуцент: Йоав Халеви
Режисьор: Доран Еран
Добре дошла.
Рахел.
Рахел, почакай малко.
Рахел, почакай малко!
Рахел, на теб говоря.
Мамо. - Отиваме си вкъщи.
Мамо, почакай малко.
...мамо.
Успокой ли се, мамо?
Отиваме си вкъщи.
Ти си смахната.
Отиване си вкъщи, а? Къде? Какво значи "вкъщи"?
При твоята параноя? Твоите скапани книги?
Твоите луди равини? Защо искаш да си дойда вкъщи?
Писна ми. Аз избягах, мамо, от теб.
Защо е толкова трудно да го разбереш?
Остани тук, веднага се връщам.
Тук съм. - Вече знам това.
Здравей, принцесо.
Мога ли да се обадя по телефона? Имали хотел наоколо
Разбира се че има, но не искате ли да останете тук на плажа?
За нея е.
Здравей, Ахмед? Мустафа се обажда.
Искам да запазя стая.
Да. ОК.
Ще дойда след половин час.
Довиждане. Благодаря.
Здравейте. - Здрасти.
Има хотел наблизо. Мустафа ще те закара там.
Но аз искам да остана тук.
Аз също имам нужда от ваканция, нали?
Не знам какво да правя с теб.
Прави каквото искаш.
Мамо.
Добро утро.
От колко време си тук?
Не съм спала изобщо.
Защо не ме събуди? - Виж морето.
Няма друго такова море в целият свят.
Хайде да си вземем кроасани. - Закъде бързаме?
Не можем ли да седнем и да ядем заедно?
Добре, ще закусим и само това, нали?
Добре.
Абед, напълни стомната с вода и прибери нещата. Благодаря.
Кафе?
Да, моля.
Не понасям кафе.
Не мога да понасям кафето.
Кафето е наслада.
Знаете ли смисъла на това...
Тя чете много.
Тя е писател.
Трябва ли да пия това?
Не е заради кафето. Това е въпрос на уважение.
Всяка от нас трябва да изпие поне по две чашки.
Не е ли така?
Да.
Може ли, една кола моля?
Кола за дамата.
Дай ми една кола.
Вие сте писател?!
Известна ли сте?
Имате ли хубави книги?
Хората ги купуват.
Интересно. аз разказвам истории,
не ги пиша, но...
разкази за пустинята... за тукашните места.
Това е хубаво.
Мога да ви разкажа някоя история, вие можете да я напишете.
Извинете, не пиша чужди истории,
само моите собствени.
Всъщност, не е точно мой разказ.
Разказ от пустинята. Те идват и си отиват като...
като пустинната прах.
Да.
Какво ще кажете?
Искаш ли да я чуеш?
Разбрах ме се, че си тръгваш.
Жалко. Вчера тя много искаше да чуе тази история.
Може би някой друг път.
Както искаш.
Дълга ли е историята?
Това е любовна история.
Искам да я чуя.
Ами, тази история се случи тук, на този плаж,
когато бях малко момче.
Беше време, когато хора от целия свят идваха тук
строяха бунгала, живееха тук.
Наричахме ги Хипита.
...тези хора идваха и си отиваха като пустинния вятър.
Между тези хора имаше млада жена,
тя живееше на плажа поне от 6 месеца, все едно беше родена тук.
Наричаше се Лейла.
Отегчавам ли ви?
Не, не. Моля ви, продължете.
Да, докъде бях стигнал?
Все едно беше родена на плажа. -Да. Все едно беше родена на плажа.
Аз бях малко момче, по това време...
...свикнало да бяга по цялото протежение на плажа, играейки си.
Имах навик да я преследвам.
Все едно ме беше омагьосала.
Това беше тя... Не можех да се отърва от нейната магия.
Какво?
Не чуваш ли? Те плачат.
...но Лейла, която всички мъже харесваха и желаеха...
търсеше нещо друго.
Какво искаше тя?
Не знам. Тя държеше всичко затворено в бутилки и консерви.
Какво имаш предвид затворено в бутилки и консерви?
Бутилки и консерви.
Здравей красавице! Какво правиш?
Кореспондирам си с бунтарския дух. Опитвайки се да забравя лошите сънища.
Буржоата е пълна с лоши сънища. Те идват от цяла Европа,
обединяват се клубове, прерастващи в кръгове, разяждат се.
И един ден ще се появят евентуално. Замръзнали, молещи се за джин.
Това е което аз очаквам от тях.
Замръзнали. Ти си наистина доста "очарователен".
Обичаш ли любовни поеми също?
Всичко което искаме да кажем, е вече казано.
Всичко, което можем да направим е да перифразираме
Това е, което правя аз, перифразирам
Пишейки писма.
Опитвайки се да опразня главата си, толкова много ненужни неща.
Опитвайки се да забравиш е също някакъв спомен.
Тя искала да бъде разбрана, но не е знаела как.
Може би.
Имаше сватба.
Една нощ, когато щастливата звезда ал Тариа грееше отново на небето.
Поздравления.
Аз съм гладен.
Поздравления.
Благодаря ви.
Добре дошла си.
В този момент, никои не забеляза, но облаците закриха луната.
Саламех ти изпраща поздрави. - Наистина? - Да.
Как той е? - Пристигна с брат си. - Как е Саламех?
По-добре да се пазиш от този човек.
Да се пазя? Какво имаш предвид?
Виждал съм го и преди. Да не изгориш.
Това не беше тази Лейла, която съм виждал пъти преди.
Това беше съвсем различна Лейла, танцуваща като за последно,
все едно искаше да бъде погълната.
Наджим, кажи й да си ходи.
Мустафа.
Кажи й да си върви. Тя засрамва нас и нея.
Наджим, сине мои. Тези туристки не ни носят нищо друго, освен срам.
Светът е полудял!
Тя се взира в мъжа сякаш иска да го погълне.
Той помоли да напуснете.
Как се казва той, Мустафа? -Наджим.
Къде живее?
Надалече, в планините.
Дай му това. Кажи му, че е от Лейла.
Какво е това? - Това е от Лейла.
Кой? - От Лейла.
Да ходим да пийнем.
Върни и го.
Тя си отиде.
Вземи го!
Тя ти даде дар, сега и ти трябва да й дадеш някакъв дар също.
Тази нощ тя правеше любов с друг,
но Наджим беше в съзнанието й.
Бил си някога в планините?
Все още ли мислиш за него? Правиш голяма грешка.
Като настоящата.
Не знаеш къде ще му излезе края.
Отивам навън да подишам със звездите.
Искаш ли компания?
Не. Остани тук. Бъди мои гост тази вечер.
Мустафа, къде трябва да оставя това? - В кухнята.
Е, какво ще кажете?
На мен ми изглежда, че дотук няма никаква история.
Полека лека.
Какво беше написано там, в писмата?
Не знам. Никога не съм ги отварял.
Никога не си ги отварял? Поне едно?
Тогава за какво ги пазиш?
"Водата пътува и пътува,
"но е предопределено да се върне при нейният извор".
Което означава?
Тя ще се върне.
Може ли бутилката, моля?
Вземи.
И така...
Искам да ни закараш Мустафа, веднага.
Сигурна ли сте?
"Бог ще възнагради този, който ме нахрани".
Елате, трябва да си съберем нещата. - Ти го направи. Аз отивам да плувам.
Здравей, принцесо. -Здравей.
Значи искаш Кока Кола?
No comments yet. Be the first to leave one.